Деяния 4:1-37
4 И докато двамата говореха на хората, дойдоха главните свещеници, началникът на храмовата стража+ и садукеите*,+
2 ядосани, че те поучават хората и открито възвестяват възкресението от мъртвите, посочвайки за пример Исус.+
3 И те ги хванаха и ги поставиха под стража до следващия ден,+ защото вече се беше свечерило.
4 Но много от онези, които бяха чули казаното, повярваха+ и броят на тези мъже достигна пет хиляди души.+
5 На следващия ден в Йерусалим се събраха юдейските управници, старейшини и книжници*+
6 (бяха и главният свещеник Анна,+ Каиафа,+ Йоан, Александър и всичките роднини на главния свещеник)
7 и като ги изправиха по средата, започнаха да ги разпитват: „С каква сила или в чие име извършихте това?“+
8 Тогава Петър, изпълнен със свети дух,+ им каза:
„Управници на народа и старейшини,
9 ако днес сме разпитвани заради добро дело спрямо един болен човек,+ относно това чрез кого беше излекуван той,
10 то нека бъде известно на всички вас и на целия израилски народ, че в името на Исус Христос Назарянина,+ когото вие приковахте на стълб,+ но когото Бог възкреси от мъртвите,+ именно чрез него този човек стои здрав пред вас.
11 Той е ‘камъкът, който вие, строителите, сметнахте за безполезен, но който стана крайъгълен камък*’.+
12 И чрез никого другиго няма спасение, защото няма под небето друго име,+ дадено на хората, чрез което да се спасим.“+
13 Като видяха смелостта на Петър и Йоан и забелязаха, че са неучени и обикновени хора,+ те започнаха да се чудят. И по това разбраха, че тези мъже са били с Исус.+
14 И като гледаха излекувания човек, който стоеше с тях,+ те не можеха да възразят нищо.+
15 Затова им заповядаха да излязат от залата на Синедриона* и започнаха да се съвещават помежду си,
16 казвайки: „Какво да правим с тези хора?+ Защото чрез тях наистина беше извършено забележително знамение, и то пред очите на всички жители на Йерусалим,+ и ние не можем да отречем това.
17 Но за да не се разпространява повече сред народа, нека ги заплашим да не говорят вече на никого въз основа на това име.“+
18 Тогава ги повикаха и им наредиха никъде да не говорят и да не поучават въз основа на името на Исус.
19 А Петър и Йоан отговориха на това с думите: „Сами преценете дали е правилно в Божиите очи да слушаме вас, а не Бога.
20 Що се отнася обаче до нас, ние не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули.“+
21 И след като ги заплашиха още веднъж, те ги освободиха, защото не намериха нищо, за което да ги накажат, а също и заради хората,+ понеже всички прославяха Бога за случилото се,
22 тъй като човекът, който беше излекуван чрез чудото, беше над четирийсетгодишен.
23 След като бяха освободени, те отидоха при събратята си+ и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините.
24 Като чуха това, те обединено издигнаха глас към Бога+ и казаха:
„Върховни+ господарю, ти си онзи, който създаде небето, земята, морето и всичко в тях+
25 и който посредством светия дух каза чрез устата на нашия прародител Давид,+ служителят ти: ‘Защо сред народите настана смут и хората размишляват за празни неща?+
26 Земните царе се надигнаха и владетелите се събраха като един срещу Йехова и срещу неговия помазаник.’+
27 Така Ирод* и Понтий Пилат+ заедно с хората от народите и с хората от Израил се обединиха в този град срещу твоя свят+ служител Исус, когото ти помаза,+
28 за да извършат онова, което твоята ръка и намерение предопределиха да стане.+
29 И сега, Йехова, обърни внимание на заплахите им+ и дай възможност на своите роби да продължат да говорят словото ти с пълна смелост,+
30 докато протягаш ръката си да лекуваш и докато чрез името+ на твоя свят служител+ Исус стават знамения и чудеса.“+
31 И след тяхната усърдна молитва мястото, където се бяха събрали, се разтресе,+ и всички до един се изпълниха със светия дух+ и смело говореха словото на Бога.+
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа+ и нито един не казваше, че нещо от притежанията му е негово, но всичко им беше общо.+
33 И апостолите свидетелстваха с голям успех за възкресението на Господаря Исус+ и всички бяха богато благословени с незаслужена милост.
34 Всъщност никой от тях не беше в нужда,+ защото всички, които притежаваха ниви или къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,
35 и я слагаха в краката на апостолите.+ Тогава се даваше+ на всекиго, според колкото му беше необходимо.
36 И Йосиф, наречен от апостолите Варнава,+ което означава „син на утехата“, един левит, роден в Кипър,
37 продаде малко земя, която притежаваше, и като донесе парите, ги сложи в краката на апостолите.+
