Исус Навиев 2:1-24
2 Тогава Исус, синът на Нави, изпрати тайно от Ситим+ двама съгледвачи, като им каза: „Отидете, огледайте земята и Йерихон!“ И те тръгнаха и стигнаха до къщата на една блудница, която се казваше Раав,+ и останаха там известно време.
2 Но на царя на Йерихон беше съобщено: „Ето, някои мъже от синовете на Израил дойдоха тази нощ, за да разучат земята ни!“
3 Тогава царят на Йерихон изпрати хора при Раав с думите: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя!“+
4 Но жената беше скрила двамата мъже и затова каза: „Вярно, мъжете дойдоха при мене, но аз не знаех откъде са.
5 Отидоха си на здрачаване при затварянето на градската порта.+ Не знам накъде тръгнаха. Вървете бързо след тях и ще ги настигнете!“
6 Всъщност тя беше завела мъжете на покрива+ и ги беше скрила под ленените стъбла, които бяха разстлани на покрива ѝ.
7 И хората тръгнаха да ги преследват към бродовете на Йордан.+ А щом преследвачите излязоха, градската порта беше затворена.
8 Но още преди съгледвачите да си легнат, жената се качи на покрива при тях
9 и им каза: „Знам, че Йехова непременно ще ви даде тази земя.+ Обзе ни ужас поради вас+ и всички жители на тази земя се страхуват от вас.+
10 Защото чухме как Йехова пресушил водите на Червено море пред вас, когато сте излезли от Египет,+ и как сте постъпили с двамата аморейски царе Сихон+ и Ог,+ които бяха от другата страна на Йордан и които сте унищожили напълно.+
11 Когато чухме това, сърцата ни се стопиха от страх+ и в никого не остана смелост* да се изправи срещу вас,+ защото Йехова, вашият Бог, е Бог горе на небесата и долу на земята.+
12 Затова сега ви моля да се закълнете в Йехова пред мене,+ че както аз проявих милост* към вас, така и вие ще проявите милост към дома на баща ми!+ И ми дайте сигурен знак,+
13 че ще оставите живи баща ми+ и майка ми, братята ми и сестрите ми и всички, които им принадлежат, и че ще избавите душите ни от смърт!“+
14 Тогава мъжете ѝ казаха: „Нека нашите души да загинат вместо вас!+ Ако не кажете на никого за нас, ще проявим милост* и вярност към вас, когато Йехова ни даде земята.“+
15 След това тя им помогна да се спуснат през прозореца с едно въже, тъй като къщата ѝ се намираше на градската стена, всъщност Раав живееше отгоре на стената.+
16 Тя им каза още: „Отидете в планинската област, за да не ви намерят преследвачите, крийте се там три дни, докато преследвачите не се върнат, и след това вървете по пътя си.“
17 В отговор мъжете ѝ казаха: „Непременно ще удържим на клетвата, която ни накара да дадем, и няма да си навлечем вина.+
18 Ето, когато влезем в земята, завържи това въже от червени нишки на прозореца, през който ни помогна да се спуснем, и събери при себе си в къщата баща си, майка си, братята си и целия дом на баща си.+
19 Кръвта на онзи, който излезе навън през вратите на твоята къща,+ ще бъде върху неговата глава и ние няма да имаме вина. А кръвта на онзи, който остане с тебе в къщата, ще бъде върху нашата глава, ако някой вдигне ръка срещу него.
20 Но ако кажеш на някого за нас,+ също няма да сме виновни при нарушаването на клетвата, която ни накара да дадем.“
21 И тя отговори: „Нека бъде така, както казахте!“
Тогава ги изпрати и те тръгнаха по пътя си. След това завърза червеното въже на прозореца.
22 И те тръгнаха и стигнаха до планинската област, където останаха три дни, докато преследвачите не се върнаха. А преследвачите ги търсиха по всички пътища, но не ги намериха.
23 Тогава двамата мъже слязоха от планинската област, прекосиха реката, върнаха се при Исус, синът на Нави, и му разказаха всичко, което им се беше случило.
24 И казаха на Исус: „Йехова предава цялата земя в ръцете ни+ и затова всички жители на земята се страхуват от нас.“+
