Йеремия 14:1-22
14 Това е словото, което Йехова разкри на Йеремия относно сушата:+
2 Юда тъгува+ и портите му рухнаха.+ Лежат обезсърчени на земята+ и вик се издига от Йерусалим.+
3 Знатните им личности изпращат служителите си за вода.+ Те отиват до кладенците, но не намират вода.+ Връщат се с празни съдове. Посрамени+ и разочаровани, те покриват главата си.+
4 Земята се напука, защото не вали дъжд.+ Затова земеделците се засрамиха и покриха главата си.+
5 Дори кошутата, която ражда в полето, изоставя малкото си, защото няма зелена трева.
6 Зебрите+ стоят по голите хълмове, дишат тежко като чакалите и очите им гаснат, защото няма зеленина.+
7 Дори ако прегрешенията ни свидетелстват против нас, предприеми действия, Йехова, заради своето име!+ Делата ни на невярност са много.+ Съгрешихме против тебе.+
8 О, надеждо на Израил,+ Спасителю негов+ във време на беда,+ защо си като пришелец в тази земя и като пътник, който се отбива от пътя, за да пренощува?+
9 Защо си като вцепенен, като силен мъж, който не може да спаси никого?+ О, Йехова, ти си сред нас+ и ние се наричаме с твоето име.+ Не ни изоставяй!
10 Ето какво казва Йехова за този народ: „Те обичат да се лутат+ и не въздържат краката си.+ Затова не са угодни на Йехова.+ Той ще си спомни прегрешенията им и ще ги накаже за греховете им.“+
11 Йехова ми каза: „Недей да се молиш за доброто на този народ!+
12 Когато постят, не слушам молбите им.+ Когато принасят принос за изгаряне и зърнен принос, не ми е угодно.+ Ще ги погубя с меч, с глад и със смъртоносна зараза.“+
13 Тогава казах: „Ах, Върховни господарю Йехова, пророците им казват: ‘Няма да видите меч, нито ще ви сполети глад, но ще ви дам истински мир на това място.’“+
14 А Йехова ми каза: „Пророците пророкуват лъжи в мое име.+ Не съм ги изпращал и не съм им давал никаква заповед, нито съм им говорел.+ Всичко, което ви пророкуват, са лъжливи видения, гадателство, празни приказки+ и коварство от тяхното сърце.+
15 Затова Йехова казва: ‘Що се отнася до пророците, които пророкуват в мое име, без да съм ги изпратил, и казват, че няма да има нито меч, нито глад в тази земя, те ще загинат от меч и от глад.+
16 А хората, на които пророкуват, ще лежат по улиците на Йерусалим, покосени от глад и от меч, без да има кой да ги погребе — тях, жените им, синовете им и дъщерите им.+ И ще излея върху тях бедствието им.’+
17 А ти им кажи следното: ‘Нека очите ми ронят сълзи ден и нощ и нека не престават,+ защото девицата, дъщерята на моя народ, е поразена със съкрушителен удар,+ с неизлечима рана.+
18 Когато изляза на полето, ето, там са убитите с меч!+ Когато вляза в града, ето, там има болести вследствие на глада!+ Както пророкът, така и свещеникът се скитат в земя, която не познават.’“+
19 Нима напълно отхвърли Юда?+ Нима душата ти се отврати от Сион?+ Защо ни порази така, че не можем да се излекуваме?+ Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде, и на време за изцеление, но ето, страх!+
20 О, Йехова, признаваме злите си дела, прегрешението на нашите прадеди,+ защото съгрешихме против тебе.+
21 Не ни отхвърляй заради своето име,+ не презирай славния си престол!+ Спомни си за своя договор с нас и не го нарушавай!+
22 Има ли сред нищожните идоли+ на народите такъв, който може да даде дъжд? Могат ли небесата сами да дадат обилен дъжд?+ Нима не си ти, Йехова, Боже наш, този, който го дава?+ На тебе се надяваме, защото ти правиш всичко това.+
