Йеремия 15:1-21
15 Йехова ми каза: „Дори ако Моисей+ и Самуил+ стояха пред мене, пак душата ми нямаше да се обърне към този народ.+ Ще ги изгоня, за да не бъдат пред лицето ми. Нека си отидат!+
2 И ако ти кажат ‘Къде да отидем?’, отговори им: ‘Това казва Йехова: „Който е за смъртоносна болест — на смъртоносна болест! Който е за меч — под меч! Който е за глад — на глад!+ Който е за плен — в плен!“’+
3 ‘Ще им причиня четири злини+ — казва Йехова, — меч, който да убива, кучета, които да завличат, птици+ и зверове, които да ядат и да унищожават.
4 И ще ги превърна във вдъхваща страх гледка за всички земни царства+ заради онова, което царят на Юда, Манасия, синът на Езекия, направи в Йерусалим.+
5 Кой ще изпита състрадание към тебе, Йерусалиме? Кой ще прояви съчувствие към тебе+ и кой ще се отбие от пътя, за да попита как си?’
6 ‘Ти ме изостави+ — казва Йехова. — Обръщаш ми гръб и си отиваш.+ Ще вдигна ръката си против тебе и ще те унищожа.+ Уморих се да те съжалявам!+
7 Ще ги вея с вила+ при портите на тази земя. Ще им отнема децата.+ Ще унищожа народа си, защото не се отвърна от своите пътища.+
8 Вдовиците им ще бъдат повече от песъчинките на морския пясък. По пладне+ ще доведа опустошителя против тях, против майката и сина. Ще направя така, че да ги обземе внезапен страх и ужас.+
9 Жената, която роди седем деца, изнемощя, душата ѝ не може да си поеме дъх.+ Слънцето ѝ залезе, докато беше още ден,+ засрами се и се смути.’ ‘Остатъка от тях ще предам на меча на враговете им’+ — казва Йехова.“
10 Горко ми,+ майко, защото си ме родила! Постоянно съм причина за раздори и вражди по цялата земя.+ На никого не съм давал назаем и от никого не съм вземал назаем. Въпреки това всички ме проклинат.+
11 Това казва Йехова: „Несъмнено ще те подкрепя.+ Ще се застъпя за тебе пред врага във време на беда,+ във време на бедствие.+
12 Може ли някой да счупи желязо, желязо от север, както и мед?
13 Ще дам богатството и съкровищата ти даром, ще бъдат разграбени+ поради всичките грехове, които извърши в земята си.+
14 И ще накарам враговете ти да ги отнесат в земя, която не познаваш.+ Понеже гневът ми пламна като огън,+ пламна против вас.“
15 Ти, Йехова, знаеш страданието ми!+ Спомни си за мене,+ обърни ми внимание и отмъсти заради мене на преследвачите ми!+ Не позволявай да загина,+ заради това че не бързаш да се гневиш. Виж укора, който понасям заради тебе.+
16 Когато ми бяха разкрити думите ти, ги погълнах+ и словото ти ме зарадва+ и развесели сърцето ми,+ защото се наричам с името ти,+ Йехова, Боже на небесните войнства.+
17 Не седя заедно с онези, които обичат шегите,+ и не се веселя с тях.+ Поради ръката ти седя сам,+ защото ти ме изпълни с послание на присъда.+
18 Защо болката ми не престава+ и раната ми е неизлечима?+ Тя не може да бъде излекувана. Ти стана за мене като измамлив+ извор, като непостоянни води.+
19 Затова ето какво казва Йехова: „Ако се върнеш при мене, то и аз ще върна благоволението си при тебе,+ и ще ми служиш.+ Ако отделиш скъпоценното от безполезното, отново ще говоря чрез тебе. Те ще се върнат при тебе, но ти не се връщай при тях!“
20 „Превърнах те в медна крепостна стена сред този народ.+ Те ще се борят против тебе, но няма да те надвият,+ защото аз съм с тебе, за да те спасявам и да те избавям+ — казва Йехова. —
21 Ще те избавя от ръката на злите+ и ще те откупя от ръката на потисниците.“
