Йеремия 2:1-37
2 Словото на Йехова ми беше разкрито+ с думите:
2 „Отиди и викай, за да чуе Йерусалим: ‘Това казва Йехова:+ „Добре си спомням милостта*, която проявяваше в младостта си,+ любовта ти, когато беше сгодена*,+ и как вървеше след мене в пустинята, в земя, където нищо не се сее.+
3 Израил беше свят пред Йехова,+ негов пръв плод.“’+ ‘Всеки, който се опитваше да го погълне, си навличаше вина.+ Връхлиташе го бедствие’ — каза Йехова.“+
4 Чуйте словото на Йехова вие, потомци на Яков,+ всички родове от дома на Израил!+
5 Това казва Йехова: „Каква несправедливост намериха в мене бащите ви,+ та се отдалечиха от мене,+ ходеха след нищожни идоли+ и самите те станаха нищожни?+
6 И не питаха: ‘Къде е Йехова, който ни изведе от Египет+ и ни водеше през пустинята, през пуста земя,+ пълна с ями, земя, безводна+ и покрита с непрогледен мрак,+ земя, през която човек не е минавал, нито е живял в нея?’
7 А аз ви доведох в земя, пълна с овощни градини, за да ядете от нейните плодове и от добрите ѝ неща.+ Но като дойдохте, осквернихте земята ми и превърнахте наследството ми в нещо отвратително.+
8 Свещениците не питаха: ‘Къде е Йехова?’+ Онези, които се занимават със закона, не ме познаваха,+ пастирите вършеха престъпления против мене,+ а пророците пророкуваха в името на Ваал+ и вървяха след онези, от които няма полза.+
9 ‘Затова ще продължа да се съдя с вас+ — казва Йехова, — ще се съдя и със синовете на вашите синове.’+
10 ‘Преминете на китимските брегове*+ и вижте! Изпратете хора в Кидар,+ разберете и вижте дали се е случвало подобно нещо.+
11 Дали някой народ е заменил боговете си+ за такива, които не са богове?+ Но моят народ замени славата ми за нещо, от което няма полза.+
12 Гледайте смаяно, небеса, и настръхнете от ужас — казва Йехова,+ —
13 защото народът ми извърши две злини: изоставиха ме,+ мене, изворът на живата вода,+ и си изкопаха кладенци*, пропукани кладенци, които не могат да задържат вода.’
14 ‘Нима Израил е служител?+ Нима е роб, роден в дома? Защо той стана плячка?
15 Срещу него реват силни млади лъвове+ и ревът им се чува надалече.+ Превръщат земята му в ужасна гледка. Градовете му горят и няма жители в тях.+
16 Дори синовете на Ноф*+ и Тафнес+ оголиха темето ти.+
17 Нима не си причини това сам, като изостави Йехова, твоят Бог,+ когато те водеше по пътя?+
18 Защо да отиваш в Египет,+ за да пиеш от водите на Сихор*?+ Защо да отиваш в Асирия,+ за да пиеш от водите на Реката*?
19 Злините ти нека те поправят,+ делата ти на невярност нека те порицават!+ Разбери и виж, че извърши нещо зло и горчиво,+ като изостави Йехова, твоят Бог, и не изпитваше страх от мене’+ — казва Върховният+ господар Йехова, Богът на небесните войнства*.
20 ‘Отдавна счупих ярема ти+ и разкъсах ремъците ти. Но ти каза „Няма да ти служа“ и лежеше+ и блудстваше+ по всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво.+
21 А аз те бях посадил като избрана лоза, даваща червено грозде,+ като добро семе. Тогава защо се промени пред мене в изродена издънка от чужда лоза?’+
22 ‘Дори да се измиеш със сода и да използваш много сапун,+ прегрешението ти пак ще бъде като петно пред мене’+ — казва Върховният господар Йехова.
23 Как може да казваш: ‘Не съм се осквернила,+ не съм ходила след изображенията на Ваал.’+ Погледни пътя си в долината.+ Виж какво си направила! Ти си като бърза млада камила, която тича безцелно по пътищата си,
24 като зебра,+ която е свикнала с пустинята и диша тежко+ поради желанието на душата си — кой може да я спре, когато се разгони? Онези, които я търсят, няма да се уморят, лесно ще я намерят в нейния месец.
25 Внимавай да не останеш боса и гърлото ти да не пресъхне!+ Но ти каза: ‘Какво от това!+ Влюбена съм в чужденци+ и ще ходя след тях.’+
26 Както е посрамен крадецът, когато е заловен, така ще бъдат посрамени всички от дома на Израил+ — както те, така и техните царе, князе, свещеници и пророци.+
27 Те казват на дървото ‘Ти си мой баща’+ и на камъка ‘Ти си ме родил’. Но към мене се обърнаха с гръб, а не с лице.+ И когато ги връхлети бедствие, ще кажат: ‘Стани, спаси ни!’+
28 Къде са обаче боговете, които си направи?+ Нека станат, ако могат да те спасят по време на бедствието ти!+ Понеже колкото са на брой градовете ти, толкова са и боговете ти, о, Юда!+
29 ‘Защо ме обвинявате?+ Защо всички вършите престъпления против мене?’+ — казва Йехова.
30 Напразно поразявах синовете ви.+ Те не си извлякоха никаква поука*.+ Мечът ви поглъщаше вашите пророци като лъв, причиняващ гибел.+
31 Вие от това поколение, чуйте словото на Йехова!+
Нима се превърнах в пустиня за Израил+ или в земя, покрита с непрогледен мрак? Защо хората от моя народ казват ‘Ще ходим където си искаме. Няма повече да се върнем при тебе’?+
32 Може ли девицата да забрави накитите си или невястата — пояса си? А моят народ ме е забравил вече безброй дни.+
33 Защо подготвяш пътя си, за да търсиш любов? И затова си научила пътищата си на зли дела!+
34 По дрехите ти има петна от кръвта*+ на невинни и бедни хора.+ По всичките ти дрехи намерих кръвта им, макар че те не са хванати да се промъкват.+
35 Но ти казваш: ‘Невинна съм. Несъмнено гневът му се е отвърнал от мене.’+
Ето, ще се съдя с тебе, заради това че казваш: ‘Не съм съгрешила.’+
36 Защо така лесно променяш пътя си?+ Ще бъдеш посрамена от Египет,+ както беше посрамена от Асирия.+
37 Ще тръгнеш с ръце на главата си,+ защото Йехова отхвърли онези, на които ти се надяваше, и няма да имаш успех, надявайки се на тях.“
Бележки под линия
^ На някои места в тази глава Йехова се обръща към народа си в женски род.
^ Или: „острови“.
^ Или: „цистерни“.
^ В Еврейските писания Мемфис обикновено е наричан Ноф.
^ Или: „ръкава на Нил“.
^ Става дума за река Ефрат.
^ Или: „Йехова Саваот“.
^ Буквално: „кръвта на душите“.
