Йов 30:1-31
30 А сега хората ми се смеят+ —по–младите от мене,+чиито бащи не бих оставилдори при овчарските си кучета.
2 От каква полза ми е силата на ръцете им?В тях не е останала мощ.+
3 Изнемощели са от глад и оскъдица,глозгат каквото намерят в безводната земя,+където вчера вилняха буря и опустошение.
4 Беряха солена трева сред храстите,хранеха се с корени от жълтуга.
5 Хората ги гонеха отсред обществото,+викайки по тях както по крадци.
6 Те бяха принудени да живеят по склоновете на речните долини,в дупки по земята и в скали.
7 Надаваха глас в храстите,под копривата се притискаха един към друг.
8 Те са синове на безразсъдния,+ синове на безименния,бяха изгонени от тази земя.
9 А сега ми се подиграват в песните си,+станал съм им за посмешище.+
10 Презират ме и стоят настрана от мене,+не се въздържат да плюят в лицето ми.+
11 Понеже Бог разхлаби тетивата на лъка ми и ме смири,те се нахвърлиха необуздано срещу мене.
12 Изправят се от дясната ми страна като зло племе,освобождават краката ми, за да си вървя,но след това издигат пагубни прегради пред мене.+
13 Те разрушиха пътищата ми,допринесоха единствено за нещастието ми,+не им трябваше помощник за това.
14 Идват като през широк пролом,прииждат с буря.
15 Внезапно ме застигна ужас,достойнството ми беше отнесено сякаш от вятъри спасението ми отмина като облак.
16 Душата ми се стопява в мене,+застигнали са ме дни на страдания.+
17 През нощта костите ми+ са пронизвани от болка и сякаш се откъсват от мене,болките, които ме разяждат, не утихват.+
18 Под натиска на голяма сила облеклото ми променя вида си,стяга ме като яката на дългата ми дреха.
19 Той ме захвърли в калта,за да стана прах и пепел.
20 Викам към тебе за помощ, но не ми отговаряш,+стоя прав, за да ме погледнеш.
21 Ти се промени и стана жесток към мене,+с цялата мощ на ръката си враждуваш с мене.
22 Хвърляш ме нагоре към вятъра, караш ме да препускам с негои след това ме разпиляваш с трясък.
23 Знам, че ще ме накараш да се върна обратно в смъртта,+в дома, събиращ всички живи.
24 Но никой не иска да унищожи докрай някаква си развалина+и докато гасна, никой не вика за помощ в нещастието ми.
25 Плачех за онзи, който беше сполетян от беда,+душата ми жалееше за бедния.+
26 Очаквах добро, а дойде зло,+чаках светлина, а пристигна мрак.
27 Вътрешностите ми закипяха и не млъкваха,нападнаха ме дни на страдания.
28 Ходех натъжен,+ когато слънцето не светеше,изправих се сред сбора*, виках за помощ.
29 Станах брат на чакалите,близък на дъщерите на щрауса.+
30 Кожата ми почерня+ и се смъкна от мене,костите ми изгоряха от сухота.
31 Арфата ми засвири само скръбни песнии флейтата ми надаваше плачевен глас.
