Песен на песните 2:1-17

2  Аз съм само минзухар*+ от крайбрежната равнина*,+ крем от долините.“+  „Като крем между тръните е моята любима между девойките.“+  „Като ябълка+ между горските дървета е моят любим между младежите.+ Копнеех за неговата сянка и седнах под нея, плодът му беше сладък за небцето ми.  Той ме заведе в дома на виното+ и развя над мене знамето+ на любовта.+  Подкрепете ме с пити стафиди,+ освежете ме с ябълки, защото чезна от любов!+  Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.+  О, йерусалимски дъщери, заклевам+ ви в газелите+ и в кошутите+ да не събуждате, да не пробуждате любовта в мене, докато сама не пожелае!+  Чувам любимия си.+ Ето го! Идва,+ качва се по планините, подскача по хълмовете.  Любимият ми е като газела+ и като млад елен. Ето го! Стои зад нашата стена, поглежда през прозорците, наднича през решетките.+ 10  Моят любим ми отговори с думите: ‘Стани, любима моя, прекрасна моя,+ и ела!+ 11  Защото ето, времето на дъждовете*+ отмина, проливният дъжд престана и си отиде. 12  Всичко по земята разцъфтя,+ дойде време за резитба на лозята+ и гласът на гургулицата+ се чува в земята ни. 13  Първите плодове на смокинята+ узряха,+ лозите разцъфтяха и ухаят. Стани, любима моя,+ прекрасна моя, и ела! 14  Гълъбице моя,+ криеща се в канарите, край стръмния планински път, нека видя образа ти,+ нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и образът ти е хубав!’“+ 15  „Хванете ни лисиците,+ малките лисици, които унищожават лозята, защото лозята ни са разцъфтели!“+ 16  „Любимият ми е мой и аз съм негова.+ Той пасе стадото си+ сред кремовете.+ 17  Преди да задуха дневният ветрец и сенките да побягнат, се обърни към мене, любими мой! Бъди като газела+ и като млад елен по планините, които ни разделят*!

Бележки под линия

Или: „от Сарон“.
Или: „шафран“.
Или: „зимата“.
Или: „по разделените планини“. Точното значение на израза не е известно.