Рут 1:1-22
1 В дните, когато управляваха съдиите,+ в страната настъпи глад+ и един човек от Витлеем,+ който е в Юда, тръгна към моавската земя,+ за да живее там като пришелец с жена си и двамата си синове.
2 Името на този човек беше Елимелех, жена му се казваше Ноемин, а двамата му синове — Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци+ от Витлеем, който е в Юда. Накрая те стигнаха до моавската земя и заживяха там.
3 След време Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана само с двамата си синове.
4 И мъжете се ожениха за моавки.+ Едната се казваше Орфа, а другата Рут.+ И живяха там около десет години.
5 После и Маалон, и Хелеон умряха, така че жената остана без двамата си синове и без мъжа си.
6 Тогава тя, заедно със своите снахи, се приготви да се върне от моавската земя, защото в моавската земя беше чула, че Йехова е насочил вниманието си към своя народ,+ като му е дал хляб.+
7 Затова тя тръгна от мястото, където живееше,+ и двете ѝ снахи бяха с нея, и те вървяха по пътя, за да се върнат в Юда.
8 Накрая Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в дома на майка си! Нека Йехова прояви милост* към вас,+ точно както вие я проявихте към мъжете си, които умряха, и към мене.+
9 Нека Йехова ви дари+ със спокойствие,+ което да намерите всяка в дома на мъжа си.“ Тогава тя ги целуна+ и заплакаха с глас.
10 А те ѝ казваха: „Не, ще дойдем с тебе при твоя народ!“+
11 Но Ноемин каза: „Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мене? Имам ли още синове в утробата си и ще ви станат ли те съпрузи?+
12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото вече съм твърде стара, за да стана съпруга на някого. Ако кажа, че имам надежда да се омъжа още тази вечер и да родя синове,+
13 ще ги чакате ли, докато пораснат? Ще се пазите ли за тях и ще останете ли неомъжени? Не, дъщери мои, защото животът ми стана много горчив поради вашето положение, след като ръката на Йехова се насочи срещу мене.“+
14 Тогава те пак заплакаха с глас и Орфа целуна свекърва си и си тръгна. А Рут остана с нея.+
15 Ноемин ѝ каза: „Ето, овдовялата ти етърва се върна при народа си и при боговете си.+ Върни се и ти с нея.“+
16 А Рут ѝ отговори: „Не ме моли да те оставя и да не дойда с тебе, защото където отидеш ти, там ще отида и аз, и където нощуваш ти, там ще нощувам и аз.+ Твоят народ ще бъде мой народ,+ и твоят Бог — мой Бог.+
17 Където умреш ти, там ще умра и аз,+ и там ще бъда погребана. Нека Йехова ми причини това и това и да добави+ още към него, ако оставя нещо друго освен смъртта да ме раздели от тебе.“
18 Когато видя, че Рут твърдо беше решила да тръгне с нея,+ Ноемин престана да я разубеждава.
19 Тогава двете продължиха да вървят, докато стигнаха до Витлеем.+ И щом стигнаха до Витлеем, целият град се развълнува поради тях,+ като жените се питаха: „Това Ноемин+ ли е?“
20 А тя им казваше: „Не ме наричайте Ноемин*. Наричайте ме Мара*, защото Всемогъщият+ направи живота ми много горчив.+
21 Имах всичко, когато тръгнах,+ но сега Йехова ме връща с празни ръце.+ Защо ме наричате Ноемин, след като Йехова е този, който ме унижи,+ и Всемогъщият е този, който ми причини мъка?“+
22 Така Ноемин се върна от моавската земя,+ а с нея беше и моавката Рут, нейната снаха. Те дойдоха във Витлеем,+ когато започваше жетвата на ечемика.+
Бележки под линия
^ Или: „лоялна любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.
^ Името Мара означава „огорчена“.
^ Името Ноемин означава „моя наслада“.
