Рут 4:1-22
4 А Вооз отиде при градската порта+ и седна там. И ето, мина онзи роднина, за когото той беше казал,+ че може да извърши откупуването. Тогава Вооз го повика: „Човече!* Ела и седни тук.“ И той дойде и седна.
2 След това Вооз извика десет от градските старейшини+ и им каза: „Седнете тук.“ И те седнаха.
3 Тогава той каза на роднината, който можеше да откупи жената:+ „Ноемин, която се върна от моавската земя,+ трябва да продаде нивата, принадлежаща на нашия роднина Елимелех.+
4 Сметнах, че съм длъжен да ти съобщя за това, като ти кажа: ‘Купи я+ пред жителите и пред старейшините на моя народ.+ Ако ще я откупиш, откупи я, но ако няма да я откупиш, кажи ми, за да знам, защото ти си първият, който има правото да я откупи,+ а аз съм след тебе.’“ Тогава той отговори: „Аз ще я откупя.“+
5 Но Вооз добави: „В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жената на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.“+
6 Тогава роднината, който можеше да откупи нивата, каза: „Не мога да я откупя, за да не навредя на своето наследство. Ти я откупи с моето право за откупуване, защото аз не мога да я откупя.“
7 А в миналото в Израил, когато се откупуваше нещо и се разменяше правото за това, имаше обичай то да бъде потвърдено така: човекът трябваше да събуе сандала+ си и да го даде на ближния си. Това служеше за потвърждение в Израил.
8 Затова, когато каза на Вооз „Ти я купи за себе си“, роднината събу сандала+ си.
9 Тогава Вооз се обърна към старейшините и към всички останали: „Вие сте свидетели,+ че днес купувам от ръката на Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, и всичко, което принадлежеше на Хелеон и Маалон.
10 Купувам за себе си и моавката Рут, жената на Маалон, за да ми бъде жена и да възстановя името на умрелия+ над наследството му, та да не се заличи неговото име измежду братята му и от града му*. Вие днес сте свидетели+ на това.“
11 Тогава всички, които бяха при портата, и старейшините казаха: „Да, свидетели сме! Нека Йехова позволи жената, която идва в дома ти, да бъде като Рахил+ и като Лия,+ които съградиха Израилевия дом.+ А ти нека докажеш, че си достоен човек в Ефрата,+ и нека си създадеш славно име във Витлеем.+
12 И твоят дом — потомството, което Йехова ще ти даде чрез тази млада жена+ — да стане като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“+
13 Така Вооз взе Рут и тя му стана жена, и той имаше сексуални отношения с нея. И Йехова ѝ даде да забременее+ и тя роди син.
14 А жените казваха+ на Ноемин: „Благословен да бъде Йехова,+ защото не те остави без роднина, който да те откупи днес. И нека неговото име бъде известено в Израил!
15 Този син ще възобнови живота* ти и ще се грижи за тебе, когато остарееш,+ защото го роди снаха ти, която истински те обича+ и е по–ценна за тебе от седем синове.“+
16 И Ноемин взе детето, държеше го в прегръдките си и се грижеше за него.
17 А съседките+ му дадоха име, като казваха: „Роди се син на Ноемин.“ И го нарекоха Овид*.+ Той е бащата на Йесей,+ който е бащата на Давид.
18 Ето родословието на потомците на Фарес:+ на Фарес му се роди Есрон,+
19 на Есрон му се роди Рам, на Рам+ му се роди Аминадав,
20 на Аминадав+ му се роди Наасон,+ на Наасон му се роди Салмон,
21 на Салмон+ му се роди Вооз, на Вооз+ му се роди Овид,
22 на Овид му се роди Йесей,+ а на Йесей му се роди Давид.+
Бележки под линия
^ Или: „Ти, еди кой си!“
^ Буквално: „от портата на неговото място“.
^ Буквално: „душата“.
^ Името Овид означава „този, който служи“, „служител“.
