Съдии 21:1-25
21 А в Масфа+ израилтяните се бяха заклели с думите: „Никой от нас няма да даде дъщеря си за жена на някого от синовете на Вениамин.“+
2 След време хората отидоха във Ветил+ и седяха там пред истинския Бог+ до вечерта, като плакаха много със силен глас.+
3 И казаха: „О, Йехова, Боже на Израил, защо се случи това нещо в Израил? Защо днес липсва едно племе от Израил?“+
4 И на следващия ден хората станаха рано, построиха там олтар и принесоха приноси за изгаряне+ и жертви на общението.+
5 Тогава синовете на Израил казаха: „Има ли някого измежду всички племена на Израил, който не дойде в сбора пред Йехова? Защото относно онзи, който не е дошъл пред Йехова в Масфа, тържествено се заклехме:+ ‘Нека бъде предаден на смърт!’“+
6 И синовете на Израил изпитаха съжаление към Вениамин, техният брат. Затова казаха: „Днес едно племе беше отсечено от Израил.
7 Какво ще направим сега, за да имат жени онези, които останаха живи, тъй като се заклехме+ в Йехова да не им даваме от своите дъщери за жени?“+
8 И те казаха: „Кое от племената на Израил не дойде пред Йехова в Масфа?“+ И ето, в стана на сбора не беше дошъл никой от Явис–галаад.+
9 Когато хората бяха преброени, ето, там нямаше нито един от жителите на Явис–галаад.
10 Затова цялото множество на Израил изпрати дванайсет хиляди от най–храбрите мъже и им заповяда: „Отидете и избийте с острието на меча жителите на Явис–галаад, дори жените и децата!+
11 Ето какво трябва да направите: унищожете всички мъже и всички жени, които са лягали с мъж!“+
12 И те намериха между жителите на Явис–галаад+ четиристотин момичета, девици,+ които не бяха лягали с мъж. Затова ги заведоха в стана в Сило,+ който е в ханаанската земя.
13 А цялото множество на Израил изпрати хора, за да говорят със синовете на Вениамин, които бяха на скалата Римон,+ и да им предложат мир.
14 Тогава синовете на Вениамин се върнаха. И им дадоха жените от Явис–галаад,+ които бяха оставили живи, но нямаше достатъчно за всички.+
15 И хората изпитаха съжаление към Вениамин,+ защото Йехова беше причинил разделение между племената на Израил.
16 А старейшините на множеството на Израил казаха: „Какво ще направим сега, за да имат жени мъжете, които останаха живи, тъй като жените от Вениаминовото племе бяха унищожени?“
17 И след това казаха: „Останалите от синовете на Вениамин+ трябва да имат свое притежание, за да не бъде заличено едно племе от Израил.
18 Но ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото синовете на Израил се заклеха с думите: ‘Проклет да бъде онзи, който даде жена на синовете на Вениамин!’“+
19 Накрая те казаха: „Ето, всяка година се провежда празник за Йехова в Сило,+ който е на север от Ветил, на изток от пътя, водещ от Ветил до Сихем,+ и на юг от Левона.“
20 И заповядаха на синовете на Вениамин: „Отидете и залегнете в лозята!
21 И щом видите, че девойките от Сило излизат да танцуват*,+ излезте и вие от лозята и всеки от вас да отвлече за своя жена някоя от девойките от Сило, а после отидете в земята на Вениамин.
22 А когато техните бащи или техните братя дойдат, за да се съдят с нас, ние ще им кажем: ‘Проявете разбиране към нас заради тях, защото не успяхме да вземем жена за всекиго от тях във война!+ И не сте им ги дали вие, така че нямате вина.’“+
23 И синовете на Вениамин направиха точно така и от жените, които танцуваха,+ отвлякоха за себе си толкова на брой, колкото бяха и те.+ След това си тръгнаха и се върнаха в своето наследство, построиха отново градовете+ и се заселиха в тях.
24 Тогава синовете на Израил започнаха да се разотиват оттам, всеки в своето племе и в своето семейство. И си отидоха оттам, всеки в наследството си.+
25 В онези дни нямаше цар в Израил.+ Всеки правеше онова, което му се виждаше правилно.+
Бележки под линия
^ Буквално: „да танцуват в кръг“.