1 Царе 10:1-27
10 Тогава Самуил взе съда+ с маслото, изля го върху главата му, целуна+ го и каза: „Ето, Йехова те помаза за водач+ на своето наследство!+
2 Днес, след като се разделим, по пътя ще срещнеш двама мъже близо до гроба на Рахил+ в пределите на Вениамин, при Селса. Те ще ти кажат: ‘Магариците, които отиде да търсиш, бяха намерени, но сега баща ти не се безпокои вече за магариците,+ а за вас, като казва: „Какво да направя за своя син?“’+
3 И когато оттам продължиш по–нататък и стигнеш чак до голямото дърво до Тавор, там ще срещнеш трима мъже, които отиват да поискат съвет от истинския Бог във Ветил.+ Единият ще носи три ярета,+ другият ще носи три кръгли хляба,+ а третият ще носи една голяма стомна с вино.+
4 Те ще те поздравят+ и ще ти дадат два хляба. Вземи ги от ръцете им.
5 После ще отидеш до хълма на истинския Бог,+ където е филистимският гарнизон.+ И когато влезеш в града, ще срещнеш група пророци,+ които слизат от свещената височина.+ И докато те пророкуват, пред тях ще вървят хора с лири,+ дайрета,+ флейти+ и арфи.+
6 И духът+ на Йехова ще започне да действа върху тебе и ти ще говориш като пророк+ заедно с тях, и ще станеш различен човек.
7 Когато тези знамения+ се изпълнят върху тебе, направи каквото е по силите ти,+ защото истинският Бог е с тебе.+
8 Отиди преди мене в Галгал.+ И ето, аз ще дойда при тебе, за да принеса приноси за изгаряне и жертви на общението.+ Чакай седем+ дни, докато дойда при тебе, и ще ти кажа какво трябва да направиш.“
9 И веднага щом Саул се обърна и се раздели със Самуил, Бог промени сърцето му.+ И през този ден се изпълниха всичките знамения.+
10 Когато Саул и неговият служител стигнаха до хълма, ето, там срещнаха една група пророци. Тогава изведнъж Божият дух започна да действа върху него+ и той започна да говори като пророк+ сред тях.
11 И всички, които го познаваха отпреди, видяха, че той говори като пророк заедно с пророците. Затова хората си казваха един на друг: „Какво е станало със сина на Кис? Нима и Саул е сред пророците?“+
12 Тогава един местен човек отговори с думите: „Кой е техният баща?“ Ето защо това стана пословица:+ „Нима и Саул е сред пророците?“
13 Накрая той престана да говори като пророк и отиде на свещената височина.
14 След това братът на бащата на Саул попита Саул и неговия слуга: „Къде ходихте?“ А той отговори: „Търсихме магариците,+ но когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуил.“
15 Тогава чичото на Саул му каза: „Кажи ми, какво ви каза Самуил!“
16 А Саул отговори на чичо си: „Той ни каза, че магариците са намерени.“ Но не му каза нищо+ във връзка с царската власт, за която му беше говорил Самуил.
17 И Самуил свика народа пред Йехова в Масфа+
18 и каза на синовете на Израил: „Това казва Йехова, Богът на Израил:+ ‘Аз изведох Израил от Египет+ и ви избавих от ръцете на египтяните и от ръцете на всички царства, които ви потискаха.+
19 Но днес вие отхвърлихте своя Бог,+ който ви избавяше от всичките ви беди и от всичките ви страдания, и казахте: „Не! Искаме да поставиш цар над нас!“ Затова сега застанете пред Йехова според своите племена+ и според своите родове*!’“
20 Тогава Самуил събра всички племена на Израил+ и беше посочено племето на Вениамин.+
21 След това той нареди да се представят родовете от племето на Вениамин и беше посочен родът на Матри.+ Накрая беше посочен Саул, синът на Кис.+ Но когато го потърсиха, не можаха да го намерят.
22 Затова отново се допитаха+ до Йехова с думите: „Дали този мъж вече е дошъл тук?“ А Йехова отговори: „Тук е, крие се+ между вещите.“
23 Тогава изтичаха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, той беше с една глава по–висок от всички останали.+
24 И Самуил каза на всички хора: „Видяхте ли този, когото Йехова избра?+ Няма подобен на него сред целия народ.“ Тогава всички хора започнаха да викат: „Да живее царят!“+
25 После Самуил каза на народа какви правомощия ще има царят+ и ги записа в една книга, която остави пред Йехова. След това Самуил освободи хората да си вървят, всеки в своята къща.
26 А Саул се върна у дома си в Гавая+ и с него отидоха и храбрите мъже, чиито сърца Бог беше подтикнал да го последват.+
27 А имаше и някои мъже, някои негодници,+ които казаха: „Как ще ни спаси този?“+ И го презираха+ и не му занесоха никакъв дар.+ Но той не им каза нито дума.+
Бележки под линия
^ Или: „отряди от по хиляда души“.
