1 Царе 20:1-42
20 И Давид избяга+ от Навиот, който е в Рама, дойде при Йонатан и го попита: „Какво съм направил?+ С какво съм виновен пред твоя баща и какъв грях съм извършил спрямо него, та да иска душата ми?“
2 А той му отговори: „В никакъв случай няма да умреш!+ Ето, баща ми не върши нищо, било то голямо, или малко, без да ми каже.+ Защо да крие нещо от мене?+ Това няма да стане.“
3 Но Давид се закле+ с думите: „Несъмнено баща ти знае, че съм придобил благоволение в твоите очи,+ и ще каже: ‘Йонатан не бива да знае нищо за това, за да не се наскърби.’ Но както е сигурно, че е жив Йехова+ и че е жива душата ти,+ така е сигурно, че само една крачка ме дели от смъртта!“+
4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще направя всичко, каквото поиска душата ти!“
5 А Давид каза на Йонатан: „Ето, утре е новолуние+ и аз трябва да седя с царя на трапезата. Но ти ме пусни и аз ще се крия+ в полето до вечерта на третия ден.
6 Ако баща ти забележи, че ме няма, му кажи: ‘Давид настойчиво ме помоли да го пусна да отиде в своя град Витлеем,+ защото там ще бъде принесена годишната жертва за цялото му семейство.’+
7 Ако той каже ‘Добре’, тогава ще има мир за твоя служител. Но ако се разгневи, знай, че е решил да ми причини зло.+
8 И ти прояви милост*+ към своя служител, защото си сключил договор+ с него пред Йехова. Ако обаче съм съгрешил в нещо,+ сам ме убий! Защо да ме водиш при баща си?“
9 И Йонатан отговори: „В никакъв случай няма да стане това с тебе! Нима ако науча, че баща ми е решил да ти причини зло, няма да ти кажа?“+
10 Тогава Давид попита Йонатан: „А кой ще ми каже дали баща ти е отговорил остро?“
11 А Йонатан каза на Давид: „Ела, нека да излезем на полето!“ Така двамата излязоха на полето.
12 И Йонатан каза на Давид: „Йехова, Богът на Израил,+ нека бъде свидетел,+ че утре по това време или вдругиден ще ти разкрия какво мисли баща ми! Ако той е благоразположен към тебе, Давиде, нима няма да изпратя някого при тебе, за да ти каже това?
13 Нека Йехова причини на Йонатан това и това и да добави още към него,+ ако не ти разкрия дали баща ми е решил да ти причини зло и ако не те пусна да си отидеш с мир! Нека Йехова да бъде с тебе,+ точно както беше и с баща ми!+
14 И ако още съм жив,+ нима няма да проявиш към мене такава милост, каквато проявява Йехова, та да не умра?+
15 И не преставай да проявяваш милост към моето семейство до безпределни времена!+ И когато Йехова премахне враговете на Давид от лицето на земята, всеки един от тях,
16 нека името на Йонатан не бъде заличено от дома на Давид!+ И Йехова ще потърси сметка от враговете на Давид.“
17 И Йонатан отново се закле пред Давид поради любовта си към него, защото го обичаше както своята душа.+
18 Йонатан му каза още: „Утре е новолуние+ и несъмнено ще забележат, че те няма, тъй като мястото ти ще бъде празно.
19 А вдругиден ще забележат още повече, че те няма. Затова отиди на мястото, където се беше скрил+ онзи ден*, и остани там до камъка!
20 А аз ще пусна три стрели от едната страна на камъка, сякаш стрелям към прицел.
21 И ето, ще изпратя слугата си, като му кажа: ‘Отиди, намери стрелите!’ Ако кажа на слугата си ‘Виж, стрелите са от тази ти страна, донеси ги!’, тогава ти ела, защото това ще означава, че има мир за тебе и няма опасност, както е сигурно, че е жив Йехова!+
22 Но ако кажа на момчето ‘Виж, стрелите са по–далече от тебе!’, тогава върви, защото Йехова те изпраща да си вървиш!
23 А относно договора, който сключихме аз и ти,+ нека Йехова бъде свидетел между мене и тебе до безпределни времена!“+
24 И Давид се скри в полето.+ А когато настъпи новолуние, царят седна на трапезата да яде.+
25 И както обикновено царят седеше на мястото си до стената, Йонатан беше срещу него, а Авенир+ седеше до Саул, но мястото на Давид беше празно.
26 И в този ден Саул не каза нищо, защото си помисли: „Нещо се е случило, та не е чист,+ сигурно не се е очистил.“
27 И в деня след новолунието, на втория ден, мястото на Давид продължаваше да стои празно. Тогава Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей+ не дойде на трапезата нито вчера, нито днес?“
28 А Йонатан отговори на Саул: „Давид настойчиво ме помоли да го пусна да отиде във Витлеем.+
29 И ми каза: ‘Моля те, пусни ме, защото в този град ще принасяме жертвата за моето семейство и моят брат ми заповяда да отида. Така че, ако съм придобил благоволение в твоите очи, моля те, пусни ме да отида и да видя братята си!’ Затова той не дойде на царската трапеза.“
30 Тогава гневът+ на Саул пламна против Йонатан и Саул му каза: „Бунтовнико!*+ Мислиш ли, че не знам, че си се сприятелил със сина на Йесей за срам на себе си и за срам на майка си?+
31 Докато синът на Йесей живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито твоето царство!+ Затова сега изпрати хора и го доведи при мене, понеже е решено той да умре.“+
32 Но Йонатан отговори на баща си Саул: „Защо трябва да бъде убит?+ Какво е направил?“+
33 Тогава Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши.+ И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.+
34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен+ и на втория ден след новолунието не яде хляб, защото се наскърби заради Давид+ и защото баща му го унижи.+
35 И на сутринта Йонатан отиде на полето, там, където се беше уговорил с Давид,+ и с него беше младият му слуга.
36 И той каза на слугата: „Бягай и намери стрелите, които пускам!“+ И слугата побягна, а той така пусна стрелата, че тя го задмина.
37 Когато слугата дойде до мястото, където беше стрелата, която Йонатан пусна, Йонатан извика зад него: „Не е ли стрелата по–далече от тебе?“+
38 И Йонатан викаше още зад слугата: „Бързо! Побързай! Не стой!“ И слугата на Йонатан бързо събра стрелите и се върна при своя господар.
39 А слугата не знаеше нищо, само Йонатан и Давид знаеха какво става.
40 След това Йонатан даде оръжията си на своя слуга и му каза: „Върви, занеси ги в града!“
41 Когато слугата тръгна, Давид стана от мястото, където беше, от южната страна, и падайки по очи,+ той се поклони три пъти. После те започнаха да се целуват+ един другиго и да плачат заедно, като Давид плачеше много.+
42 А Йонатан каза на Давид: „Върви си с мир,+ защото и двамата се заклехме+ в името на Йехова, като казахме: ‘Нека Йехова бъде свидетел между мене и тебе, между моето потомство и твоето потомство до безпределни времена!’“+
И Давид стана и тръгна по пътя си, а Йонатан се върна в града.
Бележки под линия
^ Или: „лоялна любов“. Относно думата „милост“ в 8, 14 и 15 стих виж Би 19:19, бел. под линия.
^ Буквално: „онзи работен ден“.
^ Или: „Сине на бунтовна робиня!“ — обидни думи, изречени срещу Йонатан.
