1 Царе 3:1-21
3 През цялото това време Самуил, който беше още момче, служеше+ на Йехова пред Илий. По онова време рядко+ идваше слово от Йехова+ и видения+ не се разказваха.
2 И ето, един ден Илий спеше на своето място. Очите му бяха отслабнали,+ така че вече не виждаше.
3 Божият светилник още не беше изгаснал, а Самуил спеше в храма+ на Йехова, където беше ковчегът на Бога.
4 И Йехова повика Самуил. А той отговори: „Ето ме!“+
5 И като изтича при Илий, каза: „Ето ме, ти ме извика!“ Но той каза: „Не съм те викал. Отиди да си легнеш!“ И той отиде и си легна.
6 И Йехова отново го повика: „Самуиле!“+ А Самуил стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме, нали ме извика!“ Но той каза: „Не съм те викал, сине!+ Отиди да си легнеш!“
7 (А Самуил още не познаваше Йехова и Йехова още не беше започнал да разкрива словото си пред него.)+
8 И Йехова още веднъж, за трети път, каза: „Самуиле!“ А той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме, сигурен съм, че ме извика!“
Тогава Илий разбра, че Йехова викаше момчето.
9 Затова Илий каза на Самуил: „Отиди и си легни, и ако той те повика отново, кажи: ‘Говори, Йехова, защото твоят служител слуша!’“ И Самуил отиде и си легна на своето място.
10 Тогава Йехова дойде, застана на онова място и го повика както преди това: „Самуиле, Самуиле!“ А Самуил отговори: „Говори, защото твоят служител слуша!“+
11 И Йехова каза на Самуил: „Ето, ще направя+ в Израил нещо, от което всеки, който чуе за него, ще изтръпне*.+
12 В онзи ден ще причиня на Илий всичко, което казах относно неговия дом, от началото до края.+
13 Кажи му, че моята присъда над неговия дом+ ще трае до безпределни времена и тя е заради прегрешението, за което той знае.+ Защото неговите синове хулят Бога,+ но той не ги порицава.+
14 Затова дадох клетва пред дома на Илий, че до безпределни времена прегрешението на дома на Илий няма да бъде освободено от наказание с жертва или принос.“+
15 И Самуил остана да лежи до сутринта. После отвори вратите на дома на Йехова,+ но се страхуваше да разкаже видението на Илий.+
16 Но Илий повика Самуил с думите: „Самуиле, сине мой!“ А той отговори: „Ето ме!“
17 Тогава Илий го попита: „Какво е словото, което той ти каза? Моля те, не го крий от мене!+ Нека Бог ти причини това и това и да добави още към него*,+ ако скриеш от мене някоя дума от всичко, което той ти е казал!“
18 Тогава Самуил разказа всичко и не скри нищо от него. А Илий каза: „Това е волята на Йехова! Нека той постъпи така, както сметне за добре!“+
19 И Самуил растеше, а Йехова беше с него+ и не позволи нито една изречена от него дума да остане неизпълнена*.+
20 И целият Израил, от Дан до Вирсавее,+ разбра, че Самуил е определен за пророк на Йехова.+
21 И Йехова отново се явяваше+ в Сило, защото Йехова се разкри пред Самуил в Сило чрез словото на Йехова.+
Бележки под линия
^ Буквално: „на всекиго, който чуе за него, ще му запищят ушите“.
^ Израз, използван при даването на клетва.
^ Буквално: „да падне на земята“.
