3 Царе 20:1-43
20 Вен–адад,+ царят на Сирия, събра цялата си войска и с него бяха и трийсет и двама царе+ с коне+ и колесници.+ И той отиде и обсади+ Самария,+ за да воюва против нея.
2 Тогава изпрати в града пратеници+ при Ахав, царят на Израил, и му каза: „Това казва Вен–адад:
3 ‘Твоето сребро и твоето злато са мои. И най–красивите от твоите жени и синове са мои.’“+
4 А царят на Израил каза в отговор: „Както си казал, господарю мой, царю, аз съм твой, а също и всичко, което ми принадлежи.“+
5 Но пратениците дойдоха отново и казаха: „Това казва Вен–адад: ‘Изпратих хора при тебе с думите: „Дай ми среброто и златото си, както и жените и синовете си.“
6 Но утре по това време ще изпратя служителите си при тебе, за да претърсят внимателно двореца ти и къщите на служителите ти. И те ще вземат всичко, което е скъпоценно+ в твоите очи, и ще го отнесат.’“
7 Тогава царят на Израил свика всички старейшини на земята+ и каза: „Вижте и забележете, че този човек иска да ни причини зло.+ Той вече изпрати пратеници за моите жени и синове, а също и за моето сребро и злато, и аз нищо не му отказах.“
8 А всички старейшини и всички хора му казаха: „Не му се подчинявай и не се съгласявай!“
9 И той каза на пратениците на Вен–адад: „Предайте на моя господар, царят: ‘Всичко, което първия път поиска от своя служител, ще направя, но това не мога да направя.’“ И пратениците си отидоха и съобщиха отговора.
10 Тогава Вен–адад отново изпрати хора при него с думите: „Нека боговете+ ми причинят това и това и да добавят още към него,+ ако прахът от Самария бъде достатъчен за шепите на целия народ, който ме следва!“+
11 А царят на Израил отговори: „Предайте му това: ‘Нека онзи, който препасва+ оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва.’“+
12 И като чу този отговор, Вен–адад, който през това време пиеше+ в шатрите заедно с царете, заповяда на служителите си: „Подгответе се!“ И те започнаха да се подготвят да нападнат града.
13 И ето, един пророк се приближи до Ахав, царят на Израил,+ и каза: „Това казва Йехова:+ ‘Видя ли цялото това голямо множество? Днес ще предам тези хора в ръцете ти и ще знаеш, че аз съм Йехова.’“+
14 И Ахав попита: „Чрез кого ще направиш това?“ А той отговори: „Това казва Йехова: ‘Чрез младежите, които служат на областните князе.’“ И Ахав попита още: „Кой ще започне битката?“ А той отговори: „Ти!“
15 Тогава Ахав преброи младежите, които служеха на областните князе, и те бяха двеста трийсет и двама.+ После преброи целия народ, всички синове на Израил — седем хиляди воини.
16 И те излязоха по пладне, когато Вен–адад и трийсет и двамата царе, които му помагаха, пиянстваха+ в шатрите.
17 Когато младежите,+ които служеха на областните князе, излязоха първи, Вен–адад веднага изпрати свои хора и те се върнаха, за да му кажат: „Ето, от Самария излязоха хора.“
18 Тогава той каза: „Ако са излезли с мир, хванете ги живи, и ако са излезли да воюват, пак ги хванете живи!“+
19 И от града излязоха младежите, които служеха на областните князе, и цялата войска след тях.
20 Всеки нападна своя противник и сирийците+ започнаха да бягат.+ А израилтяните тръгнаха да ги преследват, но Вен–адад, царят на Сирия, успя да избяга на кон заедно с конниците.
21 И царят на Израил излезе и нападна конете и колесниците,+ и нанесе голямо поражение на сирийците.
22 След това пророкът+ дойде при царя на Израил и му каза: „Отиди и укрепи силата си.+ Помисли и виж какво ще правиш,+ защото в началото на годината* царят на Сирия отново ще дойде против тебе.“+
23 А служителите на сирийския цар казаха на своя цар: „Техният Бог е Бог на планините.+ Затова те бяха по–силни от нас. Но нека воюваме против тях в равнината и ще видим дали тогава няма да бъдем по–силни от тях.
24 И направи следното: отстрани царете,+ всеки от мястото му, и вместо тях постави управители.+
25 И си събери толкова голяма войска, колкото войската, която изгуби, вземи кон за кон и колесница за колесница. Тогава нека воюваме против тях в равнината и ще видим дали няма да бъдем по–силни от тях.“+ И той ги послуша и направи това.
26 И в началото на годината Вен–адад събра сирийците+ и отиде в Афек,+ за да воюва против Израил.
27 И синовете на Израил се събраха и като се снабдиха с всичко необходимо,+ тръгнаха срещу тях. Синовете на Израил се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийците изпълниха земята.+
28 Тогава Божият човек+ дойде при царя на Израил и му каза: „Това казва Йехова: ‘Понеже сирийците казват „Йехова е Бог на планините, а не е Бог на низините“, аз ще предам цялото това голямо множество в ръцете ти+ и така ще знаете, че аз съм Йехова!’“+
29 И те стояха на стан едни срещу други седем дни.+ И на седмия ден битката започна и за един ден синовете на Израил погубиха от сирийците сто хиляди пешаци.
30 Останалите избягаха в Афек,+ в самия град, но там стената се срути върху двайсет и седемте хиляди мъже, които бяха останали.+ А Вен–адад също избяга+ в града и отиде в най–скритата+ стая.
31 Тогава неговите служители му казаха: „Ето, чухме, че царете от дома на Израил са милостиви царе*.+ Затова позволи ни да препашем хълбоците си с вретище,+ да вържем въжета около главите си и да отидем при царя на Израил. Може би той ще запази душата ти жива.“+
32 Така те препасаха хълбоците си с вретище, вързаха въжета около главите си и отидоха при царя на Израил, като му казаха: „Това казва твоят служител Вен–адад: ‘Моля те, пощади душата ми.’“ А той попита: „Жив ли е още? Той е мой брат.“
33 И служителите+ приеха това за добър знак. Веднага разбраха, че той говори искрено, и казаха: „Да, Вен–адад е твой брат.“ А Ахав каза: „Отидете и го доведете.“ Тогава Вен–адад дойде при него и той го качи при себе си в колесницата.+
34 И Вен–адад му каза: „Ще ти върна градовете,+ които моят баща взе от твоя баща, а ти си избери улици в Дамаск, както моят баща си избра в Самария.“
А Ахав отговори: „Нека сключим договор+ при тези условия и ще те пусна да си вървиш.“
И той сключи договор с него и го пусна да си върви.
35 И един от пророческите синове*+ каза на своя приятел според словото+ на Йехова: „Моля те, удари ме!“ Но онзи не искаше да го удари.
36 А той му каза: „Понеже не послуша гласа на Йехова, ето, като си тръгнеш от мене, ще те убие лъв.“ И когато той си тръгна от него, един лъв+ го нападна и го уби.+
37 След това той намери друг човек и му каза: „Моля те, удари ме!“ И онзи го удари. Удари го и го нарани.
38 Тогава пророкът отиде и застана край пътя, за да чака царя, и за да не го разпознаят,+ сложи превръзка на очите си.
39 Когато царят минаваше оттам, той извика към царя:+ „Твоят служител беше в разгара на битката, и ето, един човек излезе от бойните редици и доведе при мене друг човек, като каза: ‘Пази този човек! Ако по някакъв начин той изчезне, тогава вместо неговата душа+ ще бъде твоята душа,+ или ще претеглиш един талант* сребро за него.’+
40 Но докато служителят ти беше зает с нещо тук и там, ето, онзи човек изчезна.“ А царят на Израил му каза: „Това е твоята присъда. Ти сам я определи.“+
41 Тогава пророкът бързо свали превръзката от очите си и царят на Израил разбра, че това е един от пророците.+
42 И той каза на царя: „Това казва Йехова: ‘Понеже пусна от ръката си човека, когото обрекох на унищожение,+ твоята душа ще бъде вместо неговата душа+ и твоят народ вместо неговия народ.’“+
43 Тогава царят на Израил, мрачен и огорчен,+ тръгна към дома си и дойде в Самария.+
Бележки под линия
^ Изразът „пророческите синове“ вероятно се отнася за общността, в която пророците се обучавали за своята служба, или за група пророци, които сътрудничели помежду си.
^ Един талант е равен на 34,2 кг.
