3 Царе 22:1-53
22 Три години нямаше война между Сирия и Израил.
2 В третата година Йосафат,+ царят на Юда, дойде при царя на Израил.
3 И царят на Израил каза на своите служители: „Знаете ли, че Рамот–галаад+ е наш? А пък ние се колебаем да го вземем от ръцете на сирийския цар.“
4 После той попита Йосафат: „Ще дойдеш ли с мене да воюваме в Рамот–галаад?“+ А Йосафат отговори на израилския цар: „Аз съм като тебе. Моят народ е като твоя народ.+ Моите коне са като твоите коне.“
5 Но Йосафат каза още на царя на Израил: „Моля те, нека първо да попитаме какво е словото на Йехова.“+
6 Тогава израилският цар събра пророците,+ около четиристотин души, и ги попита: „Да отида ли да воювам против Рамот–галаад, или да се откажа от това?“ А те му отговориха: „Отиди.+ Йехова ще го предаде в ръцете на царя.“
7 Но Йосафат каза: „Няма ли тук някой друг пророк на Йехова? Нека попитаме и чрез него.“+
8 А царят на Израил каза на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да потърсим съвет от Йехова,+ но аз го мразя,+ защото той не пророкува добро за мене, а само зло.+ Това е Михаия, синът на Емла.“ Йосафат обаче каза: „Нека царят не говори така.“+
9 Тогава израилският цар повика един придворен служител+ и му каза: „Доведи бързо Михаия, синът на Емла!“+
10 А царят на Израил и Йосафат, царят на Юда, седяха всеки на своя престол, облечени в царски дрехи,+ на хармана край портата на Самария, и всички пророци пред тях се държаха като пророци*.+
11 И Седекия, синът на Хенаана, си направи железни рогове и каза: „Това казва Йехова:+ ‘С тях ще бодеш сирийците, докато не ги изтребиш.’“+
12 И всички други пророци пророкуваха същото, казвайки: „Отиди в Рамот–галаад и ще имаш успех, защото Йехова ще го предаде в ръцете на царя.“+
13 И пратеникът, който отиде да повика Михаия, му каза: „Ето, всички пророци единодушно казват добри неща на царя. Моля те, нека и твоите думи бъдат като думите на един от тях и говори добри неща.“+
14 Но Михаия отговори: „Както е сигурно, че е жив Йехова,+ така е сигурно, че каквото ми каже Йехова, това ще говоря.“+
15 И когато той дойде при царя, царят го попита: „Михаия, да отидем ли на война в Рамот–галаад, или да се откажем от това?“ А той му отговори: „Отиди и ще имаш успех, защото Йехова ще го предаде в ръцете на царя.“+
16 А царят му каза: „Колко пъти да те заклевам да ми казваш само истината в името на Йехова!“+
17 Тогава той каза: „Виждам всички израилтяни, разпръснати+ по планините като овце, които нямат пастир.+ И Йехова каза: ‘Те нямат господар. Нека всеки от тях се върне в дома си с мир.’“+
18 Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той няма да пророкува за мене добро, а само зло?“+
19 А Михаия каза още: „Затова чуй словото на Йехова:+ Ето, виждам Йехова, седнал на своя престол,+ и как цялото небесно войнство стои до него, от дясната му страна и от лявата му страна.+
20 И Йехова каза: ‘Кой ще прилъже Ахав да отиде в Рамот–галаад и да падне там?’ И един каза едно, а друг — друго.+
21 Накрая дойде един ангел*,+ застана пред Йехова и каза: ‘Аз ще го прилъжа.’ А Йехова го попита: ‘Как?’+
22 И той отговори: ‘Ще отида и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.’+ А той каза: ‘Ще успееш да го прилъжеш.+ Отиди и направи това.’+
23 И ето, Йехова е поставил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци.+ Но Йехова е отсъдил бедствие за тебе.“+
24 Тогава Седекия, синът на Хенаана, се приближи до Михаия, удари го по бузата+ и каза: „По кой път духът на Йехова излезе от мене, за да говори с тебе?“+
25 А Михаия отговори: „Ще видиш това в деня, когато отидеш в най–скритата+ стая, за да се криеш там.“+
26 Тогава царят на Израил каза: „Вземете Михаия и го отведете при Амон, градският управител, и при Йоас, царският син.+
27 И кажете: ‘Това казва царят:+ „Хвърлете този човек в затвора+ и му давайте намалена дажба хляб+ и вода, докато не се върна с мир.“’“+
28 А Михаия каза: „Ако наистина се върнеш с мир, тогава Йехова не е говорил чрез мене.“+ И добави: „Чуйте това всички*!“+
29 И царят на Израил и Йосафат, царят на Юда, отидоха в Рамот–галаад.+
30 И израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще вляза в битката, облечен с други дрехи,+ но ти сложи царските си дрехи.“+ И така израилският цар се преоблече+ и влезе в битката.+
31 А сирийският цар беше заповядал на трийсет и двамата надзорници+ на своите колесници: „Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с царя на Израил!“+
32 И когато видяха Йосафат, надзорниците на колесниците си казаха: „Несъмнено това е царят на Израил.“+ И се обърнаха, за да го нападнат. Но щом Йосафат започна да вика за помощ,+
33 надзорниците на колесниците видяха, че това не е царят на Израил, и престанаха да го преследват.+
34 А един човек опъна лъка си и случайно уцели царя на Израил там, където частите на бронята се свързват. Тогава царят каза на водача на колесницата си:+ „Обърни колесницата и ме изведи вън от битката, защото съм тежко ранен.“
35 А в този ден битката ставаше все по–ожесточена и трябваше да държат царя изправен в колесницата срещу сирийците, но вечерта той умря.+ И кръвта от раната му течеше в бойната колесница.+
36 И когато слънцето залязваше, силен вик отекна в стана: „Всички по градовете си и всички в земята си!“+
37 Така царят умря. И го занесоха в Самария и там го погребаха.+
38 И когато миеха бойната колесница при самарийския водоем (където се къпеха блудниците), кучетата лижеха кръвта му,+ според словото, което Йехова беше казал.+
39 А останалите дела на Ахав, всичко, което той извърши, как построи къщата от слонова кост+ и как изгради всичките си градове, нима всичко това не е записано в летописите+ на царете на Израил?
40 Накрая Ахав заспа в смъртта при своите прадеди+ и вместо него започна да царува неговият син Охозия.+
41 Йосафат,+ синът на Аса, стана цар над Юда в четвъртата година от царуването на Ахав над Израил.
42 Йосафат беше на трийсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува и беше дъщеря на Силей.
43 И във всичко той следваше пътя на баща си Аса и не се отклони от неговия път, като вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова.+ Само свещените височини не бяха премахнати. Народът продължаваше да принася жертви, както и жертвен дим по свещените височини.+
44 И Йосафат беше в мир с царя на Израил.+
45 А останалите дела на Йосафат, неговите подвизи и как той воюваше, нима всичко това не е записано в летописите+ на царете на Юда?
46 И той премахна от земята мъжете, които бяха храмови блудници,+ останали от дните на баща му Аса.+
47 А в Едом нямаше цар.+ Като цар служеше един наместник.+
48 Йосафат направи тарсийски+ кораби, за да плават до Офир за злато. Но те така и не отплаваха, защото се разбиха в Есион–гавер.+
49 Точно тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат „Нека моите служители отидат заедно с твоите служители на корабите“, но Йосафат не се съгласи.+
50 Накрая Йосафат заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан при прадедите си в града на Давид,+ неговият прародител. И вместо него започна да царува неговият син Йорам.+
51 А Охозия,+ синът на Ахав, стана цар на Израил в Самария в седемнайсетата година от царуването на Йосафат над Юда, и царува над Израил две години.
52 Той вършеше зло+ в очите на Йехова и ходеше по пътя на баща си+ и на майка си,+ и по пътя на Йеровоам,+ синът на Нават, който доведе Израил до грях.+
53 И служеше на Ваал+ и му се покланяше, и оскърбяваше+ Йехова, Богът на Израил, като вършеше всичко онова, което вършеше баща му.
