4 Царе 6:1-33
6 Пророческите синове*+ казаха на Елисей: „Виж колко е тясно+ за нас мястото,+ където живеем при тебе.
2 Позволи ни да отидем до Йордан, та всеки от нас да вземе по една греда и там да си направим+ място, където да живеем.“ А той каза: „Отидете.“
3 Но един от тях му каза: „Моля те, ела и ти със своите служители.“ А той отговори: „Добре, ще дойда.“
4 И тръгна с тях. Когато стигнаха до Йордан, те започнаха да секат дървета.+
5 И докато единият от тях сечеше едно дърво, острието на брадвата+ му падна във водата. И той започна да вика: „Горко ми, господарю мой!+ Бях взел брадвата назаем!“+
6 Тогава Божият човек попита: „Къде падна?“ И когато той му показа мястото, Елисей отсече парче дърво, хвърли го там и острието на брадвата изплува.+
7 След това Елисей каза: „Извади го.“ И той протегна ръката си и го взе.
8 А царят на Сирия+ започна война срещу Израил. И се посъветва със своите служители+ и им каза: „На това и това място ще се разположите на стан с мене.“+
9 Тогава Божият човек+ изпрати известие до царя на Израил: „Пази се! Не минавай през това място,+ защото сирийците отиват там.“+
10 И така израилският цар изпрати известие до онова място, за което му каза Божият човек.+ Елисей го предупреждаваше+ и царят стоеше далече от мястото, за което той го предупреждаваше. И това не стана само един или два пъти.
11 Заради това сирийският цар се разгневи в сърцето си,+ свика служителите си и ги попита: „Няма ли да ми кажете кой от нашите хора е на страната на израилския цар?“+
12 И един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю. Но Елисей,+ пророкът в Израил, предава+ на израилския цар онова, което казваш в своята спалня.“+
13 Тогава царят каза: „Отидете и вижте къде е той, за да изпратя хора и да го хвана.“+ По–късно му съобщиха: „Ето, той е в Дотан.“+
14 И царят изпрати там коне, бойни колесници и голяма войска.+ И те дойдоха през нощта и обградиха града.
15 Когато слугата+ на Божия човек стана рано сутринта и излезе навън, видя една войска, която беше обградила града с коне и бойни колесници. Тогава слугата каза на Елисей: „Ах, господарю мой!+ Какво ще правим?“
16 А той отговори: „Не се страхувай,+ защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.“+
17 И Елисей се помоли:+ „Йехова, моля те, отвори му очите,+ за да види.“ И Йехова отвори очите на слугата, и ето, той видя как планините около Елисей+ бяха пълни с огнени коне и бойни колесници.+
18 Когато сирийците започнаха да се приближават към Елисей, той се помоли на Йехова: „Моля те, порази този народ със слепота.“+ И той ги порази със слепота, според думите на Елисей.
19 Тогава Елисей им каза: „Това не е пътят и градът не е този. Вървете след мене и аз ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И той ги заведе в Самария.+
20 Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: „О, Йехова, отвори им очите, за да виждат.“+ И Йехова им отвори очите и те видяха, че са насред Самария.
21 Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги убия ли? Да ги убия ли,+ татко мой?“+
22 Но той отговори: „Не ги убивай! Нима убиваш онези, които с меч и лък си взел в плен?+ Сложи пред тях хляб и вода, за да ядат и да пият,+ и нека се върнат при господаря си.“
23 Тогава царят приготви за тях голямо угощение. И след като ядоха и пиха, ги пусна и те се върнаха при своя господар. Оттогава разбойническите дружини+ на сирийците не идваха вече в земята на Израил.
24 След време сирийският цар Вен–адад събра цялата си войска, тръгна против Самария и я обсади.+
25 И в Самария настъпи голям глад.+ И ето, обсадата продължаваше толкова дълго, че една магарешка глава+ струваше осемдесет сикъла сребро, а една четвърт кав* гълъбов тор+ — пет сикъла сребро.
26 И веднъж, когато царят на Израил минаваше отгоре по стената, една жена извика към него: „Помогни ми, господарю мой, царю!“+
27 А той каза: „Ако Йехова не ти помогне, как ще ти помогна аз?+ Дали с нещо от хармана или с нещо от лина за вино или за маслиново масло?“
28 После царят я попита: „Какво ти има?“ А тя отговори: „Ето, тази жена ми каза: ‘Дай сина си, за да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.’+
29 И ние сварихме+ моя син и го изядохме.+ Тогава на другия ден ѝ казах: ‘Дай сина си, за да го изядем.’ Но тя го скри.“
30 И щом чу думите на тази жена, царят раздра+ дрехите си. И като ходеше отгоре по стената, хората видяха, че той носи вретище върху тялото си.
31 И царят каза: „Нека Бог ми причини това и това и да добави още към него*, ако главата на Елисей, синът на Сафат, остане на него днес!“+
32 А Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него.+ Тогава царят изпрати пратеник пред себе си. Но преди пратеникът да дойде при него, Елисей каза на старейшините: „Виждате ли как този син на убиец+ изпраща човек да ми отсече главата? Внимавайте: щом дойде пратеникът, затворете вратата и я притискайте, за да не влезе. Не се ли чуват+ стъпките на господаря му след него?“
33 Докато той още говореше с тях, пратеникът дойде при него и царят каза: „Ето, това бедствие е от Йехова!+ Защо още да чакам Йехова?“+
