Ездра 9:1-15
9 След всичко това князете дойдоха при мен и ми казаха: „Израилският народ, свещениците и левитите не са се отделили от околните народи и отвратителните им обичаи — от ханаанците, хетите, ферезейците, йевусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците.
2 Те и синовете им са се оженили за някои от дъщерите им и така святият народ се е смесил с тези народи. А най-виновни в този грях са князете и наместниците“.
3 Като чух това, раздрах дрехите си, започнах да си скубя косата и брадата и бях потресен.
4 Тогава всички, които дълбоко уважаваха думите на Израилевия Бог и бяха притеснени заради греха на пленниците, се събраха около мен. А аз седях потресен до времето на вечерния зърнен принос.
5 Като дойде време за вечерния зърнен принос, спрях да скърбя и с разкъсани дрехи паднах на колене, протегнах ръце към моя Бог Йехова
6 и казах: „Боже мой, толкова се срамувам! Притеснявам се да обърна лицето си към теб, Боже мой, защото сме затънали в грехове и вината ни е стигнала чак до небесата.
7 От времето на прадедите ни до днес носим голяма вина. Поради нашите грехове ние, царете ни и свещениците ни попадахме в ръцете на чужди царе; убиваха ни с меч, вземаха ни в плен, ограбваха ни и ни унижаваха, както става и днес.
8 Но сега, Йехова, Боже наш, за кратко ти се смили над нас — позволи на някои от нас да се спасят и да живеят в безопасност в святото ти място. Така накара очите ни да заблестят от радост, Боже наш, и поне за малко ни съживи в робството ни.
9 Въпреки че сме роби, ти, Боже наш, не ни изостави, а прояви лоялна любов към нас и ние спечелихме одобрението на персийските царе. Ти ни съживи, за да възстановим разрушения ти дом, и ни осигури защита* в Юда и Йерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след всичко, което се случи? Нарушихме твоите заповеди,
11 които ни даде чрез служителите си, пророците, като каза: „Земята, която отивате да завладеете, е нечиста, защото в нея живеят нечисти народи. Те са я омърсили от край до край с отвратителните си обичаи.
12 Затова не давайте дъщерите си на синовете им и не вземайте техните дъщери за своите синове. Никога не им помагайте да имат мир и да преуспяват. Така ще станете силни, ще ядете от хубавата реколта на тази земя и ще я оставите в наследство на синовете си завинаги“.
13 И след всичко, което ни сполетя заради злите ни дела и голямата ни вина — защото ти, Боже наш, не ни наказа според греховете ни, а ни позволи да се спасим —
14 нима ще нарушаваме отново заповедите ти и ще сключваме бракове с народите, които вършат такива отвратителни неща? Няма ли толкова да ни се разгневиш, че напълно да ни унищожиш, без никой да се спаси и да оцелее?
15 О, Йехова, Боже на Израил, ти си праведен, защото запази живи някои от нас до ден днешен. Ето, стоим виновни пред теб, макар че с такава вина никой не може да стои пред теб“.
Бележки под линия
^ Букв. „даде каменна стена“.
