Лука 1:1-80
1 Много хора се захванаха да опишат събитията, в които ние сме напълно сигурни
2 и които ни бяха предадени от очевидци, известяващи Божието послание от самото начало.
3 Затова и аз, уважаеми Теофиле, след като проследих старателно всичко от началото, реших да го запиша за теб в логична последователност,
4 за да се убедиш напълно в нещата, на които са те учили.
5 По времето на Ирод*, царя на Юдея, имаше един свещеник на име Захария от групата на Авия. Жена му беше потомка на Аарон и се казваше Елисавета.
6 Двамата бяха праведни в Божиите очи, защото безупречно спазваха всички заповеди и закони на Йехова*.
7 Но нямаха деца, защото Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Един ден Захария изпълняваше свещеническите си задължения пред Бога заедно със своята група.
9 Според установения за свещениците обичай на него се падна да влезе в светилището на Йехова* и да изгори тамян.
10 Докато той гореше тамяна, хората отвън се молеха.
11 Тогава пред него се появи ангел на Йехова*, който застана отдясно на олтара за изгаряне на тамян.
12 Като го видя, Захария се притесни и се изплаши.
13 Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захария, защото горещите ти молитви бяха чути и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.
14 Ще си радостен и щастлив и много хора ще се радват на раждането му,
15 защото той ще бъде велик в очите на Йехова*. Но не трябва да пие никакво вино или друг алкохол. Той ще бъде изпълнен със свети дух още преди да се роди,
16 и ще помогне на много израилтяни да се върнат при своя Бог Йехова*.
17 Освен това ще ходи пред Бога с духа и силата на Илия, за да направи сърцата на бащите като детски сърца и да помогне на непокорните да станат мъдри като праведните. Така ще подготви народа за Йехова*“.
18 Захария попита ангела: „Как е възможно това? Вече съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст“.
19 Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил и стоя пред Бога. Той ме изпрати да говоря с теб и да ти известя тази добра новина.
20 Но тъй като не повярва на думите ми, които ще се изпълнят в определеното време, ще онемееш и няма да можеш да говориш, докато не станат тези неща“.
21 Междувременно хората чакаха Захария и се чудеха защо се бави толкова в светилището.
22 Когато излезе, той не можеше да говори и те разбраха, че в светилището е видял нещо свръхестествено*. Обясняваше им със знаци, но остана ням.
23 И когато приключи службата му в храма, той се прибра вкъщи.
24 След известно време жена му Елисавета забременя и не излизаше от къщи пет месеца. Тя казваше:
25 „Само какво направи Йехова* за мен! Обърна ми внимание и премахна срама ми“.
26 А когато тя беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в град Назарет в Галилея
27 при една девица, която се казваше Мария и беше сгодена за мъж на име Йосиф от рода на Давид.
28 Когато дойде при нея, ангелът я поздрави и каза: „Ти си много благословена! Йехова* е с теб!“.
29 Но тя силно се обезпокои от думите му и започна да мисли какво означават.
30 Затова ангелът ѝ каза: „Не се страхувай, Мария, защото Бог те одобрява.
31 Ето! Ще забременееш, ще родиш син и ще го наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик и ще се нарича Син на Всевишния. Йехова* Бог ще му даде престола на неговия прародител* Давид.
33 Той завинаги ще царува над потомците на Яков и царството му няма да има край“.
34 Но Мария каза на ангела: „Как ще стане това, след като не съм била с мъж?“.
35 Ангелът ѝ отговори: „Светият дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те покрие. Затова детето, което ще се роди, ще бъде свято и ще бъде наречено Божи Син.
36 Твоята роднина Елисавета също забременя, въпреки че е в напреднала възраст. Наричаха я бездетна, но тя вече е в шестия месец,
37 защото за Бога нищо* не е невъзможно“.
38 Тогава Мария каза: „Ето, аз съм робиня на Йехова*! Нека с мен да стане така, както каза“. Тогава ангелът си отиде.
39 Скоро след това Мария побърза да отиде в един юдейски град в планинската област,
40 където живееше Захария. И като влезе в къщата, тя поздрави Елисавета.
41 Когато Елисавета чу поздрава ѝ, бебето в корема ѝ подскочи. Тя се изпълни със свети дух
42 и възкликна: „Ти си най-благословената жена и детето, което носиш, е благословено!
43 С какво съм заслужила такава голяма чест — майката на моя Господар да дойде при мен?
44 Още щом чух поздрава ти, бебето в мен подскочи от радост.
45 Щастлива си, че повярва, защото всичко, което ти каза Йехова*, ще се изпълни докрай“.
46 А Мария каза: „Душата* ми възхвалява Йехова*
47 и духът ми се радва безкрайно заради Бога, моя Спасител,
48 защото той обърна внимание на робинята си въпреки скромното ѝ положение. От сега нататък всички поколения ще ме наричат щастлива,
49 понеже могъщият Бог направи велики неща за мен. Името му е свято
50 и той винаги проявява милост към тези, които го почитат*.
51 С могъщата си ръка извърши велики дела; разпръсна тези, които имат горделиви сърца.
52 Свали владетели от престолите им и издигна незначителните хора,
53 насити гладните с хубави неща, а богатите отпрати с празни ръце.
54 Притече се на помощ на служителя си Израил и така показа, че помни обещанието си,
55 което даде на прадедите ни, вечно да проявява милост към Авраам и потомството му“.
56 И Мария остана при нея около три месеца, а после се върна вкъщи.
57 Когато дойде времето да роди, Елисавета роди момче.
58 Съседите и близките ѝ чуха, че Йехова* е проявил голяма милост към нея, и се радваха заедно с нея.
59 На осмия ден дойдоха за обрязването на детето и искаха да го нарекат с името на баща му Захария.
60 Но майка му възрази: „Не, ще се казва Йоан“.
61 А те ѝ казаха: „Никой от роднините ти не носи това име“.
62 Тогава попитаха със знаци баща му как иска да нарекат детето.
63 А той поиска малка дъска и написа на нея: „Името му е Йоан“. И всички много се учудиха.
64 В същия миг езикът му се развърза, той проговори и започна да възхвалява Бога.
65 Всичките им съседи бяха смаяни и новината за това се разнесе из цялата планинска област на Юдея.
66 И всички, които чуха тези неща, размишляваха за тях и се питаха: „Какво ли ще бъде това дете?“. Защото се виждаше, че Йехова* е с него.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със свети дух и пророкува:
68 „Слава на Йехова*, Бога на Израил, защото обърна внимание на народа си и го избави.
69 Той ни даде могъщ спасител* от рода на служителя си Давид,
70 както беше казал чрез святите си пророци от древността,
71 за да ни спаси от враговете ни и от всички, които ни мразят,
72 за да прояви милост към нас, както обеща на прадедите ни, и да си спомни за своя свят договор,
73 за клетвата, която даде на нашия прародител Авраам.
74 Той се закле, след като бъдем спасени от враговете ни, да ни удостои с честта да му служим безстрашно,
75 лоялно и праведно през целия си живот.
76 А ти, дете, ще бъдеш наречено пророк на Всевишния, защото ще вървиш пред Йехова*, за да подготвиш пътя за него
77 и да известиш на народа му за спасението, което е възможно чрез прошка на греховете,
78 благодарение на нежното състрадание на нашия Бог. Поради това състрадание при нас ще дойде зора от небето,
79 за да даде светлина на тези, които са в тъмнина и в сянката на смъртта, и да ни води по пътя на мира“.
80 А детето порасна и стана зрял млад мъж*. Той живееше в пустинята до деня, в който се показа открито пред Израил.
Бележки под линия
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „видение“.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „баща му“.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „нищо, което каже“.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „се боят от него“.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „издигна за нас рог на спасението“.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „укрепна духом“.
