Лука 13:1-35
13 Тогава някои от присъстващите съобщиха на Исус за галилейците, които Пилат беше убил, докато принасят жертви.
2 А той им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци умряха, защото бяха по-големи грешници от останалите галилейци?
3 Разбира се, че не! Но ако не се разкаете, всички вие също ще загинете.
4 Ами онези 18 души, върху които падна Силоамската кула и ги уби? Мислите ли, че бяха по-виновни от останалите жители на Йерусалим?
5 Разбира се, че не! Но ако не се разкаете, всички вие също ще загинете“.
6 След това им разказа следната притча: „Един човек имаше смокиня в лозето си и дойде да търси плодове на нея, но не намери нищо.
7 Тогава каза на лозаря: „Вече трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, но не намирам нищо. Отсечи я! Защо да заема мястото напразно?“.
8 А той му отговори: „Господарю, остави я и тази година и аз ще я окопая и наторя.
9 Ако след това даде плодове, добре, но ако не даде, ще я отсечеш“.
10 А в събота той поучаваше в една синагога.
11 Там имаше жена, която от 18 години беше болна, защото беше обсебена от демон. Тя беше превита на две и изобщо не можеше да се изправи.
12 Като я видя, Исус ѝ каза: „Освобождавам те от болестта ти“.
13 Той положи ръце върху нея и тя веднага се изправи и започна да прославя Бога.
14 Но председателят на синагогата се възмути, че Исус лекува в събота, и каза на хората: „Има шест дни за работа. Елате да бъдете излекувани тогава, а не в събота“.
15 В отговор Господарят каза: „Лицемери, кой от вас няма да отвърже бика или магарето си в събота и да го заведе да пие вода?
16 Не трябваше ли тогава тази жена, която е потомка на Авраам и която Сатана държа в плен цели 18 години, да бъде освободена в съботен ден?“.
17 Когато каза това, всичките му противници се засрамиха, а хората се радваха на удивителните дела, които вършеше.
18 Исус продължи: „На какво прилича Божието Царство? С какво да го сравня?
19 То е като синапено зрънце, което един човек посади в градината си. Зрънцето порасна и стана дърво и птиците си направиха гнезда в клоните му“.
20 И отново каза: „С какво да сравня Божието Царство?
21 То е като квас, който една жена замеси в три големи купи* брашно, и така цялото тесто втаса“.
22 И Исус продължи пътя си към Йерусалим, като ходеше от град на град и от село на село и учеше хората.
23 Един човек го попита: „Господарю, вярно ли е, че малко хора ще се спасят?“. Той им каза:
24 „Напрягайте всичките си сили да влезете през тясната врата, защото, казвам ви, много хора ще се опитват да влязат, но няма да могат.
25 Щом стопанинът стане и заключи вратата, ще останете отвън, ще чукате на вратата и ще казвате: „Господарю, отвори ни“. Но той ще ви отговори: „Не ви познавам“.
26 Тогава ще кажете: „Ядохме и пихме с теб и ти поучаваше по главните ни улици“.
27 А той ще отговори: „Не ви познавам. Махайте се, защото всички вие вършите зло!“.
28 Ще плачете и ще скърцате със зъби, щом видите, че Авраам, Исаак, Яков и всичките пророци са в Божието Царство, а вие сте изхвърлени навън.
29 Освен това ще дойдат хора от изток и от запад, от север и от юг, и ще седнат на трапезата в Божието Царство.
30 И някои от последните ще станат първи, а от първите — последни“.
31 В този момент при него дойдоха някои фарисеи и му казаха: „Тръгни си оттук, защото Ирод иска да те убие“.
32 А той им отговори: „Отидете и кажете на тази лисица: „Днес и утре ще изгонвам демони и ще лекувам, а на третия ден ще приключа“.
33 Но днес, утре и вдругиден трябва да продължа, защото не може* пророк да бъде убит извън Йерусалим.
34 Йерусалиме, Йерусалиме, ти отнемаш живота на пророците и убиваш с камъни изпратените при теб! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте!
35 Затова този дом* ще бъде изоставен. Казвам ви, няма да ме видите повече, докато не дойде време да кажете: „Благословен е този, който идва в името на Йехова*!“.
Бележки под линия
^ Букв. „три сати“, т.е. ок. 22 л. Виж Приложение Б14.
^ Или „е немислимо“.
^ Букв. „домът ви“, т.е. храмът.
^ Виж Приложение А5.
