Лука 15:1-32
15 Всички данъчни служители и грешници се събираха около Исус да го слушат.
2 А фарисеите и книжниците недоволстваха: „Този човек приема грешниците и яде с тях“.
3 Тогава той им даде следния пример*:
4 „Да речем, че някой от вас има 100 овце и една от тях се изгуби. Няма ли да остави 99-те на пасището* и да тръгне да търси изгубената, докато не я намери?
5 А когато я намери, ще я вдигне на раменете си и ще се радва.
6 Като се върне вкъщи, ще повика приятелите и съседите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих овцата, която ми се беше изгубила“.
7 Казвам ви, че по същия начин на небето ще има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които няма нужда да се разкайват.
8 Или да речем, че някоя жена има десет сребърни монети* и изгуби една от тях. Няма ли да запали лампа и да започне да мете внимателно къщата си, докато не я намери?
9 И когато я намери, ще повика приятелките и съседките си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих монетата*, която бях изгубила“.
10 Казвам ви, че по същия начин се радват и Божиите ангели, когато един грешник се разкае“.
11 После каза: „Един човек имаше двама синове.
12 По-малкият каза на баща си: „Татко, дай ми каквото ми се полага от наследството“. И бащата раздели имуществото си между тях.
13 След няколко дни по-малкият син си събра нещата и замина за далечна страна. Там живя разпуснато* и пропиля наследството си.
14 Като изхарчи всичко, в онази страна настъпи голям глад и той изпадна в нужда.
15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните жители и той го изпрати в земите си да пасе свине.
16 Беше толкова гладен, че му се искаше да се нахрани с рожковите, които ядяха свинете, но никой не му даваше нищо.
17 Когато се опомни, той си каза: „Наемните работници на баща ми имат изобилие от храна, а аз тук умирам от глад!
18 Ще се върна при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против Бога* и против теб.
19 Вече не заслужавам да се наричам твой син. Вземи ме като наемен работник“.
20 И той се върна при баща си. Още докато беше далече, баща му го видя и му дожаля; затича се, прегърна го* и го целуна нежно.
21 А синът му каза: „Татко, съгреших против Бога* и против теб. Вече не заслужавам да се наричам твой син“.
22 Но бащата нареди на робите: „Бързо! Донесете най-хубавата дреха и го облечете с нея, сложете пръстен на ръката му и го обуйте със сандали!
23 Доведете и угоеното теле, заколете го и нека да ядем и да празнуваме,
24 защото синът ми беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“. И те започнаха да се веселят.
25 А по-големият син беше на нивата. Като се прибираше и наближи къщата, чу музика и танци.
26 Затова повика един от слугите и го попита какво става.
27 Той му отговори: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото той се върна при него жив и здрав“.
28 Но големият син се ядоса и не искаше да влезе вътре. Тогава баща му излезе навън и започна да го моли да влезе.
29 Той каза на баща си: „Толкова години ти робувам и нито веднъж не престъпих заповедите ти, а ти не ми даде дори едно яре, за да се повеселя с приятелите си.
30 Но веднага щом си дойде синът ти, който пропиля имуществото ти с проститутките, ти закла угоеното теле за него“.
31 Бащата му каза: „Сине, ти винаги си бил с мен и всичко, което имам, е твое.
32 Но как да не се радваме и да не празнуваме, като брат ти беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери!“.
Бележки под линия
^ Букв. „каза следната притча“.
^ Букв. „в пустинята“.
^ Букв. „драхми“. Виж Приложение Б14.
^ Букв. „драхмата“. Виж Приложение Б14.
^ Или „безразсъдно; разгулно“.
^ Букв. „небето“.
^ Букв. „хвърли се на врата му“.
^ Букв. „небето“.
