Лука 17:1-37
17 После той каза на учениците си: „Неизбежно е да стават неща, заради които хората ще си губят вярата*. Но горко на този, който ги причинява!
2 За него ще е по-добре да окачат на врата му мелничен камък и да го хвърлят в морето, отколкото да стане причина един от тези малките да си загуби вярата*.
3 Внимавайте какво правите. Ако брат ти извърши грях, посочи му грешката, и ако се разкае, му прости.
4 Дори седем пъти на ден да греши срещу теб и седем пъти да идва при теб и да ти казва „Разкайвам се“, прости му“.
5 Апостолите казаха на Господаря: „Дай ни още вяра“.
6 А Господарят отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази черница: „Изкорени се и се посади в морето!“ и тя ще ви послуша.
7 Да речем, че някой от вас има роб, който оре или пасе стадото. Когато той се върне от нивата, кой от вас ще му каже: „Бързо ела и седни на масата да ядеш.“?
8 Няма ли вместо това да му каже: „Приготви ми нещо да вечерям, сложи си престилка и ми прислужвай, докато ям и пия, а после и ти ще ядеш и пиеш.“?
9 Ще е благодарен ли на роба, че си е свършил работата? Едва ли.
10 Така и вие, като свършите всичко, което са ви възложили, кажете: „Ние сме просто роби. Не заслужаваме похвала. Направихме това, което бяхме длъжни да направим“.
11 На път за Йерусалим той мина по границата между Самария и Галилея.
12 Когато влезе в едно село, десет прокажени мъже го видяха, но останаха на разстояние.
13 Те извикаха силно: „Исусе, Учителю, имай милост към нас!“.
14 Като ги видя, той им каза: „Отидете и се покажете на свещениците“. Те тръгнаха и по пътя оздравяха*.
15 Като видя, че се е излекувал, един от тях се върна и прославяше Бога със силен глас.
16 Той падна в краката на Исус и започна да му благодари. А този мъж беше самарянин.
17 Тогава Исус попита: „Не бяха ли десет излекуваните? Къде са другите девет?
18 Никой ли не се върна да отдаде слава на Бога освен този чужденец?“.
19 И му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува“.
20 А когато фарисеите го попитаха кога ще дойде Божието Царство, той им отговори: „Божието Царство няма да дойде по очевиден за всички начин
21 и хората няма да казват „Ето тук е!“ или „Там е!“. Защото Божието Царство е сред вас“.
22 После каза на учениците: „Ще дойде време, когато ще искате да видите един от дните на Човешкия Син, но няма да го видите.
23 Хората ще ви казват „Ето там е!“ или „Ето тук е!“. Не им вярвайте и не тръгвайте след тях.
24 Защото, както светкавицата осветява небето от единия до другия край, така ще бъде и по времето на Човешкия Син.
25 Преди това обаче той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 И каквото ставаше по времето на Ной, ще става и по времето на Човешкия Син:
27 хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега и Потопът дойде и ги унищожи.
28 Същото ставаше и по времето на Лот: хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха.
29 Но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и ги унищожиха.
30 Така ще бъде и в деня, когато се появи Човешкият Син.
31 В този ден който е на покрива, да не слиза долу в къщата да си вземе нещата, и който е на нивата, да не се връща вкъщи за това, което е останало там.
32 Помнете жената на Лот.
33 Който се опитва да запази живота* си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го запази.
34 Казвам ви, през тази нощ двама души ще спят на едно легло: единият ще бъде взет, а другият — оставен.
35 Две жени ще мелят с една мелница: едната ще бъде взета, а другата — оставена“.
36 ——*
37 Тогава те го попитаха: „Къде, Господарю?“. Той им отговори: „Където е тялото, там ще се съберат орлите“.
Бележки под линия
^ Букв. „да дойдат причини за спъване“.
^ Букв. „да се спъне“.
^ Букв. „се очистиха“.
^ Или „душата“.
^ Виж Приложение А3.
