Лука 18:1-43
18 Тогава той им разказа една притча, за да им покаже, че е необходимо винаги да се молят и да не се отказват:
2 „В един град имаше съдия, който не почиташе Бога и не се съобразяваше с никого.
3 В този град живееше и една вдовица, която непрекъснато ходеше при него и му повтаряше: „Погрижи се да получа справедливост в съдебното дело между мен и противника ми“.
4 Известно време той не искаше да ѝ помогне, но после си каза: „Не почитам Бога и не се съобразявам с никого,
5 но тази вдовица не ме оставя на мира, затова ще ѝ помогна да получи справедливост, за да спре да идва и да ме тормози с исканията си“.
6 После Господарят добави: „Чухте ли какво каза съдията, макар че беше неправеден?
7 Няма ли тогава Бог да се погрижи избраниците му, които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост, като в същото време е търпелив към тях?
8 Казвам ви, Бог ще се погрижи бързо да получат справедливост. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли такава вяра на земята?“.
9 А на тези, които бяха убедени в своята праведност и смятаха другите за нищо, той разказа следната притча:
10 „Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител.
11 Фарисеят застана и започна да се моли наум: „Боже, благодаря ти, че не съм като останалите: като изнудвачите, неправедните, неверните съпрузи и дори като този данъчен служител.
12 Постя два пъти в седмицата и давам десятък от всичко, което придобивам“.
13 А данъчният служител стоеше по-далече и дори не смееше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мен, грешника!“.
14 Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по-праведен от другия. Защото който се възвеличава, ще бъде смирен, а който се смирява, ще бъде възвеличен“.
15 И хората водеха при него малките си деца, за да ги благослови*. Но като ги видяха, учениците им се скараха.
16 Исус обаче извика децата при себе си и каза: „Оставете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието Царство принадлежи на такива като тях.
17 Казвам ви истината, който не приеме Божието Царство като едно дете, няма да влезе в него“.
18 И един от юдейските водачи го попита: „Добри Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“.
19 Исус му отговори: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един — Бог.
20 Знаеш заповедите: „Не изневерявай, не убивай, не кради, не давай лъжливи показания, уважавай баща си и майка си“.
21 А той каза: „Спазвам всичко това от малък“.
22 Тогава Исус му каза: „Едно нещо обаче не ти достига: продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш богатство на небесата. После ела и бъди мой последовател!“.
23 Като чу това, мъжът силно се натъжи, защото беше много богат.
24 Исус го погледна и каза: „Колко трудно ще бъде за богатите да влязат в Божието Царство!
25 Всъщност е по-лесно камила да мине през ухото на игла, отколкото богат човек да влезе в Божието Царство“.
26 Тези, които чуха това, попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“.
27 Той отговори: „Каквото е невъзможно за хората, е възможно за Бога“.
28 А Петър каза: „Ето, ние оставихме всичко, което имахме, и те последвахме“.
29 Исус им каза: „Вярвайте ми, няма човек, който да е оставил къща, жена, братя, родители или деца заради Божието Царство,
30 и да не получи много повече днес, а в бъдеще* — вечен живот“.
31 После той отведе настрани дванайсетте и им каза: „Отиваме в Йерусалим и всичко, което пророците са написали за Човешкия Син, ще се изпълни.
32 Той ще бъде предаден на хората от другите народи и те ще му се подиграват, ще се държат грубо с него и ще го заплюват.
33 Ще го бичуват и после ще го убият, но на третия ден той ще възкръсне“.
34 Те обаче не разбраха нищо, защото значението на тези думи беше скрито за тях.
35 Когато Исус наближаваше Йерихон, край пътя седеше един сляп човек, който просеше.
36 Понеже чу, че минават много хора, той започна да пита какво става.
37 Казаха му: „Минава Исус Назарянина!“.
38 Тогава той извика: „Исусе, Сине Давидов, имай милост към мен!“.
39 А тези, които вървяха отпред, му се скараха и му казаха да мълчи. Той обаче завика още по-силно: „Сине Давидов, имай милост към мен!“.
40 Тогава Исус спря и нареди да доведат човека. Когато той се приближи, Исус го попита:
41 „Какво искаш да направя за теб?“. Той отговори: „Господарю, искам да прогледна!“.
42 И Исус му каза: „Прогледни! Вярата ти те излекува“.
43 Той веднага прогледна и тръгна след него, като възхваляваше Бога. И всички хора, които видяха това, също прославиха Бога.
