Лука 22:1-71
-
Свещениците се наговарят да убият Исус (1-6)
-
Подготовки за последната Пасха (7-13)
-
Исус установява Вечерята на Господаря (14-20)
-
„Предателят ми е с мен на масата“ (21-23)
-
Учениците се карат кой е най-важен (24-27)
-
Исус сключва договор за царство (28-30)
-
Исус предсказва, че Петър ще се отрече от него (31-34)
-
Учениците трябва да са подготвени; двата меча (35-38)
-
Исус се моли на Маслиновата планина (39-46)
-
Исус е арестуван (47-53)
-
Петър се отрича от Исус (54-62)
-
Подиграват се на Исус (63-65)
-
На съд пред Синедриона (66-71)
22 Наближаваше Празникът на безквасните хлябове, наричан Пасха.
2 Главните свещеници и книжниците искаха да убият Исус, но търсеха най-подходящия начин да го направят, понеже се страхуваха от хората.
3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариот, който беше един от дванайсетте,
4 и той отиде да говори с главните свещеници и началниците на храмовата стража как да им го предаде.
5 Те много се зарадваха и обещаха да му дадат пари*.
6 Той се съгласи и започна да търси удобен случай да им го предаде, без да има много хора наоколо.
7 И настъпи Празникът* на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе пасхалната жертва.
8 Затова Исус каза на Петър и Йоан: „Отидете и пригответе всичко необходимо, за да ядем пасхалната вечеря“.
9 Те го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“.
10 Той отговори: „Като влезете в града, ще срещнете мъж, който носи стомна с вода. Вървете след него до къщата, в която ще влезе.
11 И кажете на собственика на къщата: „Учителят те пита: „Къде е гостната стая, в която мога да ям пасхалната вечеря с учениците си?“.
12 Той ще ви покаже голяма и подредена горна стая. Там пригответе вечерята“.
13 Те тръгнаха и намериха всичко точно както Исус им беше казал и приготвиха пасхалната вечеря.
14 Като дойде времето, той седна на масата с апостолите
15 и им каза: „Много исках да ям тази пасхална вечеря с вас, преди да започнат страданията ми,
16 защото ви казвам, че вече няма да я ям, докато всичко, което тя представя, не се изпълни в Божието Царство“.
17 И той взе чаша, благодари на Бога и каза: „Вземете я и си я подайте един на друг,
18 защото ви казвам, че от сега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието Царство“.
19 После взе хляб, благодари на Бога, разчупи го и като им го подаде, каза: „Този хляб представя моето тяло, което ще бъде дадено за вас. Правете това като спомен за мен“.
20 След вечерята направи същото и с чашата и каза: „Тази чаша представя новия договор, който ще бъде потвърден с моята кръв, която ще се пролее за вас“.
21 „Но предателят ми е с мен на масата.
22 Човешкият Син си отива, както е предсказано за него, и все пак горко на този, който ще го предаде!“
23 Тогава те започнаха да обсъждат кой от тях би направил такова нещо.
24 Започнаха също да се карат кой от тях е най-важен.
25 Исус обаче им каза: „Царете владеят над народите и хората с власт получават почетни титли*.
26 Но вие не бъдете като тях! Нека най-важният сред вас да стане като най-малкия и този, който ръководи — като слуга.
27 Защото кой е по-важен: този, който седи на масата, или този, който му прислужва? Не е ли този, който седи на масата? Аз обаче съм сред вас като този, който прислужва.
28 Вие останахте с мен, когато имах изпитания.
29 Затова сключвам с вас договор за царство, както и Баща ми сключи договор с мен,
30 за да ядете и да пиете на масата в Царството ми, да седите на престоли и да съдите 12-те племена на Израил.
31 Симоне, Симоне, Сатана поиска да ви пресее като жито.
32 Но аз горещо се молих за теб да не си изгубиш вярата. И като се върнеш, укрепи братята си“.
33 А той каза: „Господарю, готов съм и в затвора да отида с теб, и да умра с теб!“.
34 Исус му отговори: „Казвам ти, Петре, още преди да пропее петелът днес, три пъти ще отречеш, че ме познаваш“.
35 После ги попита: „Когато ви изпратих без пари, торба и сандали, липсваше ли ви нещо?“. Те отговориха: „Не“.
36 Тогава им каза: „Сега обаче който има пари, нека да ги вземе, да вземе също и торба. И който няма меч, да продаде горната си дреха и да си купи.
37 Защото ви казвам, че записаното „Той беше причислен към престъпниците*“ трябва да ми се случи. Това, което е записано за мен, се изпълнява“.
38 Тогава те казаха: „Господарю, виж, имаме два меча“. Той отговори: „Достатъчно са“.
39 Исус излезе оттам и както обикновено, тръгна към Маслиновата планина, а учениците вървяха след него.
40 Като стигнаха, той им каза: „Молете се да не се поддадете на изкушение“.
41 А той се отдалечи малко* от тях, коленичи и започна да се моли:
42 „Татко, ако искаш, махни от мен тази чаша*. Но нека да бъде не моята воля, а твоята“.
43 Тогава до него се появи един ангел от небето и го укрепи.
44 Но той се измъчваше толкова силно, че продължи да се моли още по-усърдно; и потта му стана като капки кръв, които падаха на земята.
45 Като свърши да се моли, Исус се върна при учениците и ги завари да спят, изтощени от мъка.
46 И им каза: „Защо спите? Станете и се молете, за да не се поддадете на изкушение“.
47 Още докато той говореше, дойде тълпа, която беше водена от Юда, един от дванайсетте. Той се приближи до Исус и го целуна.
48 Исус го попита: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“.
49 Когато учениците видяха какво ще стане, казаха: „Господарю, да ги нападнем ли с меч?“.
50 Един от тях дори замахна с меча си срещу роба на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51 Но Исус каза: „Достатъчно!“. После докосна ухото на роба и го излекува.
52 Тогава попита главните свещеници, началниците на храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го хванат: „Престъпник ли съм, че сте дошли с мечове и тояги?
53 Всеки ден бях с вас в храма, но не ме арестувахте. Сега обаче е вашето време и времето да владее тъмнината“.
54 Тогава те го арестуваха и го отведоха в къщата на първосвещеника, а Петър ги следваше от разстояние.
55 Някои запалиха огън в двора и седнаха около него и Петър също седна с тях.
56 Но една прислужница го видя на светлината на огъня, вгледа се в него и каза: „Този човек също беше с него“.
57 Той обаче отрече: „Не го познавам“.
58 Малко след това друг го видя и каза: „И ти си един от тях“. А Петър отговори: „Не съм!“.
59 След около час още някой започна да настоява: „Със сигурност и този е бил с него, защото е галилеец!“.
60 Но Петър каза: „Изобщо не знам за какво говориш“. И в същия миг, още докато говореше, петелът пропя.
61 Тогава Господарят се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите му: „Още преди да пропее петелът днес, три пъти ще се отречеш от мен“.
62 И той излезе навън и заплака горчиво.
63 А мъжете, които охраняваха Исус, започнаха да му се подиграват и да го удрят.
64 Покриха му лицето и казваха: „Ако си пророк, познай кой те удари“.
65 И продължиха да го обиждат, с което проявиха неуважение към Бога.
66 Когато се съмна, старейшините на народа, тоест главните свещеници и книжниците, се събраха. Те доведоха Исус в залата на Синедриона и казаха:
67 „Ако си Христос, кажи ни“. Но той им отговори: „Дори да ви кажа, няма да повярвате.
68 И ако ви задам въпрос, няма да ми отговорите.
69 Но от сега нататък Човешкият Син ще седи от дясната страна на Могъщия Бог“.
70 Тогава те го попитаха: „Значи, ти ли си Божият Син?“. Той им отговори: „Да, аз съм*“.
71 И те възкликнаха: „Защо са ни още доказателства? Лично го чухме от неговата уста“.
Бележки под линия
^ Букв. „сребро“.
^ Букв. „денят“.
^ Или „са почитани като благодетели“.
^ Букв. „хората без закон“.
^ Или „на един хвърлей“.
^ Чашата символизира волята на Бога, според която Исус щял да умре по фалшиво обвинение в богохулство.
^ Букв. „Сами казвате, че съм аз“, израз, който потвърждава казаното.
