Лука 23:1-56
23 Тогава всички станаха и го заведоха при Пилат.
2 Там започнаха да го обвиняват: „Установихме, че този човек настройва народа ни срещу властта, забранява да плащаме данъци на императора и казва, че е Христос, царят“.
3 Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“. Той му отговори: „Да, аз съм*“.
4 Тогава Пилат каза на главните свещеници и на тълпата: „Не намирам никаква вина в този човек“.
5 Но те настояваха: „С ученията си той подстрекава народа към бунт в цяла Юдея — от Галилея чак дотук“.
6 Като чу това, Пилат попита дали Исус е галилеец.
7 След като се увери, че е от областта под управлението на Ирод, Пилат го изпрати при него, понеже по това време той също беше в Йерусалим.
8 Когато видя Исус, Ирод много се зарадва. Той от дълго време искаше да го види, защото беше слушал много за него и се надяваше Исус да направи някакво чудо пред очите му.
9 Ирод го разпитваше надълго и нашироко, но той не му отговаряше.
10 А главните свещеници и книжниците ставаха един след друг и го обвиняваха яростно.
11 Тогава Ирод заедно с войниците си го унижи и му се подигра, като го облече с великолепна дреха, а после го изпрати обратно при Пилат.
12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, се сприятелиха.
13 Пилат извика главните свещеници, водачите и народа
14 и им каза: „Доведохте ми този човек, защото бил подстрекавал народа към бунт. Ето, разпитах го пред вас, но не намерих основания за обвиненията, които повдигате срещу него.
15 Ирод също не намери, а го изпрати обратно при нас. Този човек не е извършил нищо, което заслужава смърт.
16 Затова ще го накажа и ще го пусна“.
17 ——*
18 Но всички завикаха: „Убий го! Пусни ни Варава!“.
19 (А този човек беше хвърлен в затвора за бунт, който беше станал в града, и за убийство.)
20 Пилат отново се опита да говори с тях, защото искаше да освободи Исус.
21 Те обаче викаха: „Смърт за него*! Смърт!“.
22 Той им каза за трети път: „Защо? Какво лошо е направил? Не виждам нищо, заради което да заслужава смърт. Ще го накажа и ще го пусна“.
23 Но те започнаха още по-силно да настояват да бъде убит*. Викаха толкова много, че накрая Пилат отстъпи.
24 Той реши да изпълни искането им:
25 освободи човека, когото пожелаха — този, който беше хвърлен в затвора за бунт и убийство — и им предаде Исус, за да правят с него каквото искат.
26 Когато го отвеждаха, хванаха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето, и сложиха мъченическия стълб* на рамото му, за да го носи след Исус.
27 Много хора вървяха след Исус. Сред тях имаше и жени, които се удряха в гърдите от мъка и го оплакваха.
28 Исус се обърна към жените и каза: „Йерусалимски дъщери, не плачете за мен. Плачете за себе си и за децата си,
29 защото идват дни, когато хората ще казват: „Щастливи са жените, които са бездетни, не са раждали и не са кърмили!“.
30 Тогава ще казват на планините „Паднете върху нас!“ и на хълмовете „Скрийте ни!“.
31 Щом постъпват така, докато дървото е живо, какво ще стане, когато изсъхне?“.
32 Заедно с Исус водеха и двама престъпници, които щяха да бъдат екзекутирани с него.
33 И когато стигнаха до мястото, наречено Череп, го приковаха на стълб между престъпниците — единият от дясната му страна, а другият от лявата.
34 А Исус каза: „Татко, прости им, защото не знаят какво правят“. После войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му.
35 Хората стояха и гледаха. А юдейските водачи му се подиграваха и казваха: „Нали спаси другите, тогава да спаси и себе си, ако е Божият Помазаник*, Избраникът!“.
36 Дори войниците му се подиграваха. Те се приближиха, подадоха му кисело вино
37 и казаха: „Ако си Царят на юдеите, спаси се!“.
38 А над него имаше надпис: „Това е Царят на юдеите“.
39 Тогава един от провесените престъпници започна да го обижда: „Щом си Христос, хайде, спаси и себе си, и нас!“.
40 А другият му се скара: „Нямаш ли поне малко страх от Бога, като и ти получи същото наказание?
41 За нас то е справедливо, защото получаваме каквото сме си заслужили, но този човек не е направил нищо лошо“.
42 После каза: „Исусе, спомни си за мен, когато станеш Цар*“.
43 А той му отговори: „Обещавам ти днес: ще бъдеш с мен в рая“.
44 Вече беше около обяд*, но тъмнина обхвана цялата страна* и продължи три часа*,
45 защото нямаше слънчева светлина; и завесата на светилището се раздра по средата.
46 Исус извика силно: „Татко, поверявам ти живота си*“. И като каза това, издъхна.
47 Когато видя всичко, което се случи, офицерът започна да възхвалява Бога и каза: „Този човек наистина беше праведен“.
48 Като видяха какво стана, всички хора, които се бяха събрали там за екзекуцията, си тръгнаха, удряйки се в гърдите от мъка.
49 А познатите на Исус стояха по-надалече. Жените, които го придружаваха от Галилея, също бяха там и гледаха.
50 Имаше един мъж на име Йосиф, който беше член на Съвета*. Той беше добър и праведен човек
51 и не беше подкрепил заговора и действията им. Този човек беше от юдейския град Ариматея и очакваше Царството на Бога.
52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.
53 Свали го от стълба, уви го във фин ленен плат и го положи в гробница, която беше изсечена в скала и още не беше използвана.
54 Беше денят на подготовките и скоро щеше да започне съботата.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, също отидоха там и видяха гробницата и как беше положено тялото му.
56 После се върнаха да приготвят ароматни смеси и масла. А в събота почиваха в съгласие със Закона.
Бележки под линия
^ Букв. „Сам го казваш“, израз, който потвърждава казаното.
^ Виж Приложение А3.
^ Или „Екзекутирай го на стълб“.
^ Или „екзекутиран на стълб“.
^ Букв. „Христос“.
^ Букв. „когато дойдеш в Царството си“.
^ Или „около 12 ч.“. Букв. „около шестия час“, смятано от изгрева на слънцето.
^ Букв. „земя“.
^ Букв. „до деветия час“, смятано от изгрева на слънцето.
^ Букв. „духа си“.
^ Или „Синедриона“.
