Лука 5:1-39

  • Чудодеен улов; първите ученици (1-11)

  • Прокажен човек е излекуван (12-16)

  • Исус лекува парализиран мъж (17-26)

  • Исус призовава Леви (27-32)

  • Въпрос за постенето (33-39)

5  Веднъж, когато Исус беше край Генисаретското езеро*, около него се събраха много хора, за да чуят Божиите думи, и започнаха да го притискат отвсякъде.  И той видя две лодки на брега на езерото, а рибарите бяха излезли от тях и миеха мрежите си.  Той се качи на една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да се отдалечат малко от брега. Тогава седна в лодката и от нея започна да поучава хората.  Когато свърши да говори, каза на Симон: „Отидете надълбоко и хвърлете мрежите си“.  А Симон му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и не хванахме нищо, но щом казваш, ще спусна мрежите“.  Като го направиха, хванаха толкова много риба, че мрежите им започнаха да се късат.  Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат. И те дойдоха и напълниха догоре и двете лодки, така че лодките започнаха да потъват.  Като видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: „Остави ме, Господарю, защото съм грешен човек“.  Понеже той и хората с него бяха поразени, като видяха колко риба извадиха, 10  а също и Зеведеевите синове Яков и Йоан, които бяха съдружници на Симон. Но Исус му каза: „Не се страхувай! От сега нататък ще ловиш хора“. 11  И те докараха лодките до брега, оставиха всичко и тръгнаха след него. 12  Друг път в един град Исус срещна мъж с тежка форма на проказа. Като видя Исус, той падна по очи и започна да го моли: „Господарю, знам, че ако поискаш, можеш да ме излекуваш*“. 13  Исус протегна ръка, докосна го и каза: „Искам. Бъди здрав*!“. И веднага проказата му изчезна. 14  Тогава той му нареди: „Не казвай на никого, но отиди и се покажи на свещеника, и принеси дар за очистването си, както заповяда Моисей, за да видят свещениците, че си оздравял“. 15  Въпреки това за него се говореше все повече и много хора се събираха, за да го слушат и да бъдат излекувани от болестите си. 16  Но той често ходеше на усамотени места да се моли. 17  Един ден, докато поучаваше в една къща, там имаше фарисеи и учители на Закона, които бяха дошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим. И Йехова* му беше дал сила да лекува. 18  Тогава дойдоха хора, които носеха на носилка един парализиран мъж. Те се опитваха да го внесат вътре и да го сложат пред Исус. 19  Но заради навалицата не успяваха, затова се качиха на покрива, махнаха керемидите и оттам го спуснаха с носилката точно пред Исус. 20  Като видя вярата им, той каза на парализирания: „Греховете ти са простени!“. 21  Тогава книжниците и фарисеите започнаха да разсъждават: „Кой е този, че богохулства така? Кой може да прощава грехове освен Бог?“. 22  Но като прозря какво мислят, Исус им отговори: „Защо мислите по този начин? 23  Какво е по-лесно да се каже: „Греховете ти са простени“ или „Стани и ходи“? 24  Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове...“. Той каза на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи“. 25  И пред очите им човекът стана, взе си носилката и си отиде вкъщи, като прославяше Бога. 26  Тогава всички много се удивиха и започнаха да прославят Бога. Изпълнени със страхопочитание, те казваха: „Днес видяхме чудни неща!“. 27  След това Исус излезе и видя един данъчен служител на име Леви да седи в данъчната служба и му каза: „Бъди мой последовател“. 28  Той остави всичко, стана и тръгна след него. 29  После Леви направи голямо празненство за него в дома си. Заедно с тях на трапезата се бяха разположили много данъчни служители и други хора. 30  Тогава фарисеите и книжниците* започнаха да недоволстват и да казват на учениците му: „Защо ядете и пиете с данъчните служители и грешниците?“. 31  Исус им отговори: „Тези, които се нуждаят от лекар, не са здравите, а болните. 32  Не дойдох да призова към разкаяние праведните хора, а грешниците“. 33  Те му казаха: „Учениците на Йоан редовно постят и усърдно се молят, учениците на фарисеите също, а твоите ученици ядат и пият“. 34  Исус им отговори: „Не можете да накарате приятелите на младоженеца да постят, докато той е с тях, нали? 35  Но ще дойде време, когато младоженецът вече няма да е с тях*, и тогава ще постят“. 36  После им даде следните примери*: „Никой не отрязва парче от нова дреха, за да го зашие на стара дреха. Иначе кръпката ще се откъсне, а и понеже е от нова дреха, няма да подхожда на старата. 37  Освен това никой не налива младо вино в стари мехове. Иначе младото вино ще пръсне меховете и хем виното ще се разлее, хем меховете ще бъдат съсипани. 38  Младото вино трябва да се налива в нови мехове. 39  Никой, който е пил старо вино, не иска младо, защото казва: „Старото е добро“.

Бележки под линия

Т.е. Галилейското езеро.
Букв. „очистиш“.
Букв. „очистен“.
Виж Приложение А5.
Букв. „книжниците им“.
Букв. „ще им бъде отнет“.
Или „каза една притча“.