Лука 9:1-62

  • 12-те получават напътствия за службата (1-6)

  • Ирод е озадачен от Исус (7-9)

  • Исус храни 5000 мъже (10-17)

  • Петър казва, че Исус е Помазаникът (18-20)

  • Исус предсказва смъртта си (21, 22)

  • Кой е истински ученик (23-27)

  • Преобразяването на Исус (28-36)

  • Обсебено от демон момче е излекувано (37-43а)

  • Исус отново предсказва смъртта си (43б-45)

  • Учениците спорят кой е най-важен (46-48)

  • Който не е против нас, е с нас (49, 50)

  • Самарянско село отхвърля Исус (51-56)

  • Какво означава да следваш Исус (57-62)

9  После Исус извика дванайсетте и им даде сила и власт да изгонват всички демони и да лекуват болести.  И ги изпрати да проповядват за Божието Царство и да лекуват,  като им каза: „Не вземайте нищо за из път: нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито допълнителна риза.  Но когато влезете в някой дом, останете там, докато не дойде време да си тръгнете.  И ако някъде не ви приемат, на излизане от града изтърсете праха от краката си, за да покажете, че са били предупредени*“.  Така те тръгнаха и обиколиха всички села, като известяваха добрата новина и лекуваха хората.  А областният управител* Ирод* чу за всичко, което ставаше, и беше много озадачен, защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите,  други казваха, че се е появил Илия, трети пък — че е възкръснал някой древен пророк.  Ирод каза: „На Йоан му отсякох главата. Тогава кой е този, за когото чувам такива неща?“. Затова той много искаше да го види. 10  Когато се върнаха, апостолите разказаха на Исус всичко, което бяха извършили. Тогава той ги отведе в един град, наречен Витсаида, за да са сами. 11  Но хората разбраха за това и го последваха. Той ги прие сърдечно, започна да им говори за Божието Царство и излекува болните. 12  В края на деня дванайсетте дойдоха и му казаха: „Пусни хората да отидат в околните села, за да си намерят храна и място за нощуване, защото наоколо няма нищо“. 13  Но той им отговори: „Вие им дайте нещо за ядене“. Те казаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Освен да отидем и да купим храна за всички“. 14  А там имаше около 5000 мъже. И той каза на учениците си: „Кажете им да седнат на групи по около 50 души“. 15  Те го послушаха и всички насядаха по земята. 16  Тогава той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и се помоли*. После ги разчупи и започна да ги подава на учениците, за да ги раздадат на хората. 17  Всички ядоха и се нахраниха. Накрая събраха каквото остана в 12 кошници. 18  По-късно, докато се молеше насаме, учениците дойдоха при него. Той ги попита: „Какво казват хората, кой съм аз?“. 19  Те му отговориха: „Едни казват Йоан Кръстител, други — Илия, трети пък — че някой древен пророк е възкръснал“. 20  Тогава той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“. Петър отговори: „Божият Помазаник*“. 21  Но той строго им нареди да не казват на никого за това 22  и добави: „Човешкият Син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне“. 23  След това каза на всички: „Ако някой иска да стане мой последовател, трябва да се отрече от себе си, да носи мъченическия си стълб* всеки ден и да ме следва непрекъснато. 24  Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мен, ще го спаси. 25  Наистина, каква е ползата човек да спечели целия свят, но да си навреди или да изгуби живота си? 26  Защото, ако някой се срамува от мен и от думите ми, тогава и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата си и в славата на Баща си и на святите ангели. 27  Но ви казвам, че някои от присъстващите тук няма да умрат, докато не видят Божието Царство“. 28  Всъщност около осем дни след като каза това, той взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29  Докато се молеше, лицето му се промени и дрехите му станаха ослепително бели. 30  Внезапно се появиха двама мъже, които разговаряха с него; това бяха Моисей и Илия. 31  Те сияеха и говореха за неговото заминаване, което трябваше да стане в Йерусалим. 32  А Петър и останалите бяха задрямали и когато се разбудиха, видяха славата му и двамата мъже до него. 33  Когато мъжете си тръгваха, Петър, без да знае какво говори, каза на Исус: „Учителю, колко е хубаво, че сме тук! Нека да издигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия“. 34  Но докато казваше това, се появи облак и ги покри. Като влязоха в облака, те се изплашиха. 35  А от облака се чу глас: „Това е моят Син, когото избрах. Слушайте го“. 36  И когато се чу гласът, учениците видяха, че Исус вече е сам. Но известно време те не разказаха на никого какво са видели, а си мълчаха. 37  На следващия ден, когато слязоха от планината, голяма тълпа посрещна Исус. 38  И един човек от тълпата извика: „Учителю, моля те да погледнеш сина ми, защото ми е единствен. 39  Един дух го обсебва и изведнъж той започва да вика, да се превива в гърчове и от устата му да излиза пяна. И духът трудно го оставя дори след като го е наранил. 40  Помолих учениците ти да го изгонят, но те не успяха“. 41  Тогава Исус каза: „Невярващо и извратено поколение! Колко още трябва да съм с вас и да ви търпя? Доведи сина си“. 42  Но докато момчето се приближаваше, демонът го хвърли на земята и го преви в силен гърч. Исус обаче смъмри злия* дух, излекува момчето и го върна на баща му. 43  И всички бяха поразени от величествената сила на Бога. Докато се удивяваха на всичко, което вършеше Исус, той каза на учениците си: 44  „Слушайте внимателно и запомнете думите ми: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората“. 45  Но те не разбраха какво им казва. Всъщност то беше скрито от тях, за да не могат да го схванат. Те обаче се страхуваха да го питат какво има предвид. 46  После започнаха да спорят кой от тях е най-важен. 47  Като знаеше какво има в сърцата им, Исус извика едно дете, сложи го до себе си 48  и им каза: „Който приеме това дете в мое име, приема и мен. А който приема мен, приема и този, който ме е изпратил. Защото който от вас се държи като по-маловажен, той е велик“. 49  Тогава Йоан каза: „Учителю, видяхме един човек да използва името ти, за да изгонва демони, и се опитахме да го спрем, защото той не те следва заедно с нас“. 50  А Исус му отговори: „Не го спирайте, защото който не е против вас, е с вас“. 51  Като наближи времето да бъде взет на небето, той беше твърдо решен да отиде в Йерусалим. 52  Затова изпрати пратеници пред себе си. Те тръгнаха и влязоха в едно самарянско село, за да приготвят всичко за пристигането му. 53  Но там не го приеха, защото отиваше в Йерусалим. 54  Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан попитаха: „Господарю, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги унищожи?“. 55  Но той се обърна към тях и ги смъмри. 56  Тогава отидоха в друго село. 57  Докато вървяха по пътя, един човек му каза: „Ще те следвам където и да отидеш“. 58  А Исус му отговори: „Лисиците имат леговища и птиците имат гнезда, но Човешкият Син няма свой дом*“. 59  На друг каза: „Стани мой последовател“. Мъжът отговори: „Господарю, позволи ми първо да отида и да погреба баща си“. 60  Той обаче му каза: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти отиди и говори навсякъде за Царството на Бога“. 61  Трети му каза: „Ще те следвам, Господарю, но първо ми позволи да се сбогувам със семейството си*“. 62  Исус му отговори: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е достоен за Царството на Бога“.

Бележки под линия

Букв. „като свидетелство против тях“.
Букв. „тетрархът“.
Т.е. Ирод Антипа. Виж Речника.
Букв. „и ги благослови“.
Букв. „Христос“.
Или „душата“.
Букв. „нечистия“.
Букв. „няма къде да положи главата си“.
Или „с хората в дома си“.