Марко 11:1-33
11 Когато наближиха Йерусалим и стигнаха до Витфагия и Витания на Маслиновата планина, той каза на двама от учениците си:
2 „Отидете в селото, което виждате пред вас. Щом влезете, ще намерите вързано младо магаре, което още никой не е яздил. Отвържете го и го доведете.
3 Ако някой ви каже: „Защо правите това?“, отговорете: „На Господаря му трябва. Ще го върне бързо“.
4 И така те отидоха и намериха младото магаре, вързано на улицата до една врата, и го отвързаха.
5 Но някои от хората там ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“.
6 Учениците им отговориха както им беше казал Исус и те ги пуснаха.
7 После доведоха магарето при Исус, сложиха горните си дрехи върху него и той седна отгоре.
8 Много хора постилаха на пътя горните си дрехи, а други слагаха клонки, които режеха от нивите.
9 Тези, които вървяха пред него, и тези, които го следваха, викаха: „Молим те, спаси го*! Благословен е този, който идва в името на Йехова*!
10 Благословено е идващото Царство на баща ни Давид! Молим те, спаси го, Боже в небесата!“.
11 И Исус влезе в Йерусалим, отиде в храма и огледа всичко наоколо, но понеже беше късно, отиде във Витания с дванайсетте.
12 На следващия ден, като излизаха от Витания, той огладня.
13 Отдалече видя една смокиня, която имаше листа, и отиде да види дали ще намери плодове на нея. Но като се приближи, не намери нищо освен листа, защото още не беше сезонът на смокините.
14 Тогава ѝ каза: „Никой вече да не яде плодове от теб!“. А учениците му слушаха.
15 После стигнаха в Йерусалим. Той влезе в храма и започна да гони всички, които продаваха и купуваха там. Обърна масите на тези, които обменяха пари, и пейките на продавачите на гълъби
16 и не позволяваше на никого да пренася каквото и да било през храма.
17 Учеше хората и им казваше: „Не е ли записано: „Домът ми ще се нарече молитвен дом за всички народи.“? А вие сте го превърнали в свърталище на престъпници“.
18 Главните свещеници и книжниците чуха това и започнаха да търсят начин да го убият. Те се страхуваха от него, защото всички се възхищаваха на думите му.
19 Вечерта те излязоха от града.
20 А рано сутринта, като минаха край смокинята, видяха, че е изсъхнала до корен.
21 Петър си спомни за нея и му каза: „Учителю*, виж! Смокинята, която прокле, е изсъхнала“.
22 Исус им отговори: „Имайте вяра в Бога.
23 Казвам ви истината, ако някой каже на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“, и не се съмнява, но вярва, че това, което казва, ще стане, тогава наистина ще стане така.
24 Затова ви казвам, вярвайте, че вече сте получили всичко, за което се молите, и ще го имате.
25 Когато се молите, простете на другите това, което са направили срещу вас, за да прости небесният ви Баща и вашите грехове“.
26 ——*
27 Те отново влязоха в Йерусалим. Докато ходеше из храма, главните свещеници, книжниците и старейшините дойдоха
28 и го попитаха: „С какво право вършиш тези неща? И кой ти даде правото да ги вършиш?“.
29 Исус им отговори: „Ще ви питам нещо. Ако ми отговорите, ще ви кажа с какво право върша тези неща.
30 Кой изпрати Йоан да покръства? Бог* или хората? Кажете ми“.
31 А те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако кажем „Бог“, той ще каже „Тогава защо не му повярвахте?“.
32 Но как да кажем, че е от хората?“. Те се страхуваха от народа, защото всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк.
33 Затова отговориха: „Не знаем“. А Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с какво право върша тези неща“.
Бележки под линия
^ Букв. „Осанна“. Молба към Бога за спасение, която се използва и като радостно възклицание.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А3.
^ Букв. „Небето“.
