Марко 12:1-44

  • Притчата за злите лозари (1-12)

  • Бог и императорът (13-17)

  • Въпрос за възкресението (18-27)

  • Двете най-важни заповеди (28-34)

  • Син на Давид ли е Христос? (35-37а)

  • „Пазете се от книжниците“ (37б-40)

  • Бедна вдовица пуска две монети (41-44)

12  След това той започна да им говори с притчи: „Един мъж засади лозе, направи ограда около него, подготви място за мачкане на грозде* и построи наблюдателна кула. После го даде под наем на лозари и замина за чужбина. 2  По време на гроздобера той изпрати един роб при лозарите, за да вземе от тях част от реколтата. 3  Но те го хванаха, набиха го и го отпратиха с празни ръце. 4  Той изпрати друг роб при тях, но те му разбиха главата и го унижиха. 5  Тогава изпрати трети, но лозарите го убиха. Изпрати и много други — някои от тях набиха, а други убиха. 6  Остана му още един — любимият му син. Той го изпрати последен при тях, като си мислеше: „Към сина ми ще проявят уважение“. 7  Но лозарите си казаха: „Това е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще е наше!“. 8  Така те го хванаха, убиха го и го изхвърлиха от лозето. 9  Какво ще направи собственикът на лозето? Ще дойде, ще ги убие и ще даде лозето на други лозари. 10  Никога ли не сте чели в Писанието: „Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана главният крайъгълен камък*. 11  Това е от Йехова* и е прекрасно в нашите очи.“?“. 12  Те разбраха, че в тази притча говори за тях, и искаха да го арестуват, но се страхуваха от хората. Затова го оставиха и си тръгнаха. 13  По-късно изпратиха при него някои от фарисеите и от привържениците на Ирод, за да го подмамят да каже нещо погрешно. 14  Те дойдоха и му казаха: „Учителю, знаем, че говориш истината и не търсиш одобрението на никого, защото не гледаш кой какъв е, а поучаваш правилно за начина, по който Бог иска да живеем. Правилно ли е да се плащат данъци на императора, или не? 15  Трябва ли да плащаме, или не?“. Той прозря тяхното лицемерие и им каза: „Защо ме изпитвате? Покажете ми един динарий*“. 16  Те му дадоха един динарий и той ги попита: „Чий образ и надпис е това?“. Те отговориха: „На императора“. 17  Тогава Исус каза: „Давайте на императора това, което е на императора, а на Бога — това, което е на Бога“. И те много се впечатлиха от думите му. 18  Дойдоха садукеите, които не вярват във възкресението, и го попитаха: 19  „Учителю, Моисей ни написа, че ако женен мъж умре, без да има деца, брат му трябва да се ожени за вдовицата и децата, които им се родят, да продължат рода на починалия. 20  Имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца. 21  Вторият се ожени за вдовицата, но и той умря без деца. Същото стана и с третия. 22  Така всичките седем умряха, без да имат деца. Накрая умря и жената. 23  При възкресението на кого ще бъде жена? Защото и седемте бяха женени за нея“. 24  Исус им каза: „Заблуждавате се, защото не разбирате нито Писанието, нито силата на Бога. 25  Понеже, когато възкръснат, хората нито ще се женят, нито ще се омъжват, а ще са като ангелите в небесата. 26  Във връзка с това, че мъртвите възкръсват, не сте ли чели в книгата на Моисей, в разказа за трънливия храст, как Бог му каза: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“? 27  Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Много се заблуждавате“. 28  Един от книжниците беше дошъл и ги слушаше как спорят. Като чу колко добре им отговори Исус, го попита: „Коя е най-важната заповед?“. 29  Исус каза: „Най-важната е: „Чуй, Израиле, нашият Бог е Йехова* и има само един Йехова*. 30  Обичай своя Бог Йехова* с цялото си сърце, с цялата си душа*, с целия си ум и с цялата си сила“. 31  Втората е: „Обичай другите хора* както себе си“. Няма по-важна заповед от тези“. 32  Книжникът му каза: „Добре отговори, Учителю, така е: „Той е един и няма друг освен него“. 33  Да го обича човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила и да обича другите хора* както себе си, е много по-ценно от всички приноси за изгаряне и жертви“. 34  Като видя, че говори разумно, Исус му каза: „Не си далече от Царството на Бога“. И никой нямаше смелост да го разпитва повече. 35  Исус продължи да учи хората в храма и попита: „Защо книжниците казват, че Христос е син на Давид? 36  Под въздействието на светия дух самият Давид каза: „Йехова* каза на моя Господар: „Седни от дясната ми страна, докато не поставя твоите врагове под краката ти“. 37  Щом Давид го нарича Господар, как тогава той е негов син?“. И насъбралите се хора го слушаха с удоволствие. 38  Докато ги учеше, той каза: „Пазете се от книжниците, които обичат да ходят облечени във великолепни дрехи, да бъдат поздравявани по пазарите 39  и да сядат на предните* места в синагогите и на най-видните места на празненствата. 40  Те заграбват къщите* на вдовиците, а молитвите им са дълги и показни. Те ще получат по-тежка присъда“. 41  Исус седна срещу касите за дарения и наблюдаваше как хората пускат пари в тях. Много богаташи пускаха по много. 42  Но дойде една бедна вдовица, която пусна две дребни монети*. 43  Тогава той извика учениците си и им каза: „Уверявам ви, че тази бедна вдовица пусна повече от всички други, които пускат пари в касите. 44  Защото те пуснаха това, което им е излишно, но тя, въпреки че е толкова бедна, пусна всичко, което имаше, цялата си прехрана“.

Бележки под линия

Букв. „изкопа лин“.
Букв. „главата на ъгъла“.
Виж Приложение А5.
Виж Приложение Б14.
Виж Приложение А5.
Виж Приложение А5.
Виж Приложение А5.
Или „ближните си“. Виж „Ближен“ в Речника.
Или „ближните си“. Виж „Ближен“ в Речника.
Виж Приложение А5.
Или „най-хубавите“.
Или „имуществото“.
Букв. „две лепти“, монети с много ниска стойност. Виж Приложение Б14.