Марко 15:1-47

  • Исус пред Пилат (1-15)

  • Подиграват се на Исус (16-20)

  • Прикован на стълб на Голгота (21-32)

  • Исус умира (33-41)

  • Погребението на Исус (42-47)

15  Още щом се съмна, главните свещеници, старейшините и книжниците, тоест целият Синедрион, обсъдиха какво да правят. Те вързаха Исус, отведоха го и го предадоха на Пилат.  Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“. Той му отговори: „Да, аз съм*“.  А главните свещеници го обвиняваха в много неща.  Тогава Пилат отново го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж в колко неща те обвиняват!“.  Но Исус не каза нищо повече и Пилат се учуди.  На всеки празник той имаше обичай да освобождава по един затворник, когото народът поиска.  Тогава в затвора имаше един човек на име Варава. Той беше там заедно с бунтовниците, които бяха извършили убийство по време на бунта си.  Затова хората се събраха и започнаха да молят Пилат да си спази обичая.  Той ги попита: „Искате ли да ви освободя царя на юдеите?“. 10  Защото му беше ясно, че главните свещеници го предават от завист. 11  Но главните свещеници накараха тълпата да поиска вместо Исус да освободи Варава. 12  Пилат ги попита: „Тогава какво да направя с този, когото наричате цар на юдеите?“. 13  Те пак извикаха: „Смърт за него*!“. 14  А Пилат им каза: „Защо? Какво лошо е направил?“. Те обаче завикаха още по-силно: „Смърт!“. 15  Тогава, за да угоди на хората, Пилат им освободи Варава и нареди Исус да бъде бит с камшици и екзекутиран на стълб. 16  Войниците отведоха Исус в двора, тоест в двореца на управителя, и свикаха целия отряд. 17  Облякоха го с пурпурно наметало, сплетоха венец* от тръни и го сложиха на главата му. 18  И започнаха да му подвикват: „Здравей, царю на юдеите!“. 19  Удряха го по главата с тръстикова пръчка, плюеха го, коленичеха и му се покланяха. 20  Като свършиха с подигравките, му свалиха пурпурното наметало и му сложиха неговите дрехи. После го отведоха да го приковат на стълб. 21  И накараха един човек, който минаваше оттам на връщане от полето — някой си Симон от Киринея, бащата на Александър и Руф — да носи мъченическия му стълб*. 22  И го заведоха на мястото, наречено Голгота, което означава „Мястото на черепа“. 23  Там му дадоха вино с упойваща смирна, но той не прие. 24  Приковаха го на стълба и си разделиха горната му дреха, като хвърлиха жребий, за да определят кой какво да вземе. 25  Беше 9 ч. сутринта*, когато го приковаха на стълба. 26  На надписа с обвинението срещу него пишеше: „Царят на юдеите“. 27  Заедно с него провесиха на стълбове и двама престъпници — единият от дясната му страна, а другият от лявата. 28  ——* 29  И хората, които минаваха оттам, го обиждаха, клатеха глава и казваха: „Ей ти, нали щеше да разрушиш храма и да го построиш отново за три дни! 30  Спаси се и слез от мъченическия стълб!“. 31  Главните свещеници и книжниците също му се подиграваха и си говореха: „Другите спаси, а себе си не може да спаси! 32  Нека Христос, царят на Израил, да слезе от мъченическия стълб, за да видим и да повярваме“. Дори престъпниците на стълбовете до него му се подиграваха. 33  На обяд* тъмнина обхвана цялата страна* и продължи три часа*. 34  Около 3 ч. следобед* Исус извика силно: „Или, Или, лама савахтани?“, което означава „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“. 35  Като чуха това, някои от хората, които стояха наблизо, казаха: „Вижте! Той вика Илия“. 36  А един човек изтича, напои гъба с кисело вино, сложи я на тръстикова пръчка и му я подаде да пие. И каза: „Оставете го! Да видим дали Илия ще дойде да го свали от стълба“. 37  Но Исус извика силно и издъхна. 38  И завесата на светилището се раздра на две от горе до долу. 39  Като видя какво стана, когато той умря, офицерът*, който стоеше до него, каза: „Този човек наистина беше Божи Син“. 40  Там имаше и жени, които гледаха отдалече. Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков Малкия и Йосия, както и Саломия. 41  Те придружаваха Исус и се грижеха за нуждите му, когато той беше в Галилея. Освен тях имаше още много жени, които бяха дошли с него в Йерусалим. 42  Вече беше късно следобед и понеже беше денят на подготовките, тоест денят преди събота, 43  Йосиф от Ариматея, уважаван член на Съвета*, който също очакваше Царството на Бога, се осмели да отиде при Пилат и да поиска тялото на Исус. 44  Пилат обаче се учуди, че Исус вече е мъртъв, и повика офицера, за да го попита дали наистина е умрял. 45  И когато офицерът потвърди, той даде тялото на Йосиф. 46  Йосиф купи фин ленен плат, свали тялото, уви го в него и го положи в гробница, която беше изсечена в скалата. После дотъркаля един камък на входа ѝ. 47  А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, стояха и гледаха гробницата, в която положиха Исус.

Бележки под линия

Букв. „Сам го казваш“, израз, който потвърждава казаното.
Или „Екзекутирай го на стълб“.
Или „корона“.
Букв. „третият час“, смятано от изгрева на слънцето.
Виж Приложение А3.
Или „Около 12 ч.“. Букв. „шестия час“, смятано от изгрева на слънцето.
Букв. „земя“.
Или „до 15 ч.“. Букв. „до деветия час“, смятано от изгрева на слънцето.
Букв. „В деветия час“, смятано от изгрева на слънцето.
Или „стотникът; центурионът“, командир на 100 души.
Или „Синедриона“.