Марко 2:1-28
2 След няколко дни той се върна в Капернаум и се разчу, че си е вкъщи.
2 Събраха се толкова много хора, че вече нямаше място дори до вратата. И той започна да им говори за добрата новина.
3 Тогава няколко души дойдоха при него с един парализиран мъж; четирима от тях го носеха.
4 Но заради навалицата не можеха да го донесат до Исус, затова направиха дупка в покрива и през нея спуснаха носилката с парализирания.
5 Като видя вярата им, Исус каза на парализирания мъж: „Синко, греховете ти са простени!“.
6 А там имаше някои книжници, които седяха и си мислеха:
7 „Какви ги говори този човек? Той богохулства! Кой може да прощава грехове освен Бог?“.
8 Но Исус веднага прозря, че си мислят така, затова им каза: „Защо мислите по този начин?
9 Какво е по-лесно да се каже на парализирания: „Греховете ти са простени“ или „Стани, вземи си носилката и ходи“?
10 Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове...“. Той каза на парализирания:
11 „Казвам ти, стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи“.
12 Мъжът веднага стана, взе си носилката и си тръгна пред всички. А те се смаяха и прославиха Бога с думите: „Никога не сме виждали такова нещо!“.
13 Исус отново отиде на езерото. При него идваха много хора и той ги учеше.
14 Когато продължи нататък, видя Леви, Алфеевия син, който седеше в данъчната служба, и му каза: „Бъди мой последовател“. Тогава той стана и тръгна след него.
15 По-късно Исус и учениците му бяха на масата в къщата на Леви и с тях имаше много данъчни служители и грешници, защото много от тях бяха последователи на Исус.
16 Но когато книжниците, които бяха фарисеи, видяха, че той яде с грешниците и данъчните служители, започнаха да говорят на учениците му: „Как може учителят ви да яде с данъчните служители и грешниците?“.
17 Исус ги чу и каза: „Тези, които се нуждаят от лекар, не са здравите, а болните. Не дойдох да призова праведните хора, а грешниците“.
18 Учениците на Йоан и фарисеите постеха редовно. Затова някои дойдоха при него и го попитаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят, а твоите ученици не постят?“.
19 Исус им отговори: „Защо приятелите на младоженеца да постят, докато той е с тях? Няма как да постят, докато е с тях.
20 Ще дойде време, когато младоженецът вече няма да е с тях*, и тогава ще постят.
21 Никой не зашива парче нов плат върху стара дреха. Иначе новият плат ще се свие, ще се откъсне от старата дреха и скъсаното ще стане още по-голямо.
22 Освен това никой не налива младо вино в стари мехове. Иначе виното ще пръсне меховете и както то, така и меховете ще бъдат похабени. Младото вино се налива в нови мехове“.
23 Една събота Исус вървеше през нивите. По пътя учениците му започнаха да късат житни класове.
24 Затова фарисеите му казаха: „Гледай ги! Защо правят нещо, което не е разрешено в събота?“.
25 Но той им каза: „Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и хората му останаха без храна и огладняха?
26 Според разказа за главния свещеник Авиатар той влезе в Божия дом и яде от свещените хлябове*, макар че никой няма право да яде от тези хлябове освен свещениците, и даде и на хората си да ядат“.
27 После добави: „Съботата е направена за хората, а не хората за съботата.
28 Така че Човешкият Син е Господар и на съботата“.
