Марко 4:1-41

  • ПРИТЧИ ЗА ЦАРСТВОТО (1-34)

    • Сеячът (1-9)

    • Защо Исус използва притчи (10-12)

    • Обяснение на притчата за сеяча (13-20)

    • Лампа не се слага под кош (21-23)

    • С каквато мярка мерите (24, 25)

    • Сеячът, който спи (26-29)

    • Синапеното зрънце (30-32)

    • Исус говори с притчи (33, 34)

  • Исус укротява буря (35-41)

4  Исус отново започна да поучава край езерото и около него се събраха много хора. Затова той се качи в една лодка и се отдалечи малко от брега, а хората останаха на брега.  И започна да ги учи на много неща с притчи. Той им каза:  „Слушайте! Един сеяч излезе да сее.  Докато сееше, част от семената паднаха край пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха.  Други паднаха на каменисти места, където нямаше много почва, и веднага поникнаха, защото почвата не беше дълбока.  Но когато слънцето ги напече, те изгоряха и изсъхнаха, защото нямаха корен.  Трети паднаха между тръните, но тръните израснаха и ги задушиха, и те не дадоха плод.  Четвърти пък паднаха на добра почва. Те поникнаха, пораснаха и започнаха да дават плод — едни 30 пъти повече от посятото, други 60, трети 100“.  После добави: „Който има уши да слуша, нека слуша“. 10  Когато остана сам, някои ученици и дванайсетте го попитаха за притчите. 11  Той им каза: „На вас е дадено да разберете свещената тайна на Божието Царство, но за другите тези неща си остават само притчи, 12  така че да гледат, но да не виждат, и да слушат, но да не разбират. Те никога няма да се върнат при Бога и да получат прошка“. 13  Каза им още: „Ако не ви е ясна тази притча, как ще разберете останалите притчи? 14  Сеячът сее Божието послание. 15  Когато семената падат край пътя, това означава, че хората чуват посланието, но бързо идва Сатана и отнася посланието, посято в тях. 16  По същия начин, когато семената падат на каменисти места, това означава, че хората чуват посланието и веднага го приемат с радост. 17  Но то не пуска корен в тях и макар че вярват известно време, щом възникнат трудности или преследване заради посланието, си губят вярата. 18  Когато семената падат между тръните, това означава, че хората чуват посланието, 19  но тревогите в този свят*, измамната сила на богатството и всякакви други желания се промъкват в сърцата им, задушават посланието и то не дава плод. 20  И накрая, когато семената падат на добра почва, това означава, че хората чуват посланието, приемат го и дават плод 30, 60 и 100 пъти повече от посятото“. 21  Той им каза също: „Никой не изважда лампа, за да я сложи под кош или под леглото, нали? Тя се изважда, за да бъде сложена на поставка. 22  Защото всичко тайно ще бъде разкрито и всичко скрито ще излезе наяве. 23  Който има уши да слуша, нека слуша“. 24  Каза им още: „Обърнете внимание на това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще отмерват и на вас, даже ще получите допълнително. 25  Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби дори това, което има“. 26  Исус продължи да говори: „Божието Царство може да се сравни с човек, който сее семена в земята. 27  Нощем спи, сутрин става, а междувременно семената поникват и порастват, но той не знае как. 28  Земята сама дава плод постепенно: първо стъблото, после класа и накрая узрялото зърно в класа. 29  Но щом зърното узрее, човекът започва да жъне, защото е дошло време за жътва“. 30  После им каза: „С какво можем да сравним Божието Царство или с какъв пример да го обясним? 31  То е като синапено зрънце: когато го засеят, е най-малкото от всички семена на земята. 32  Но после пораства и става по-голямо от всички други градински растения, пуска големи клони и птиците си правят гнезда под сянката му“. 33  Исус им предаваше Божието послание с много такива притчи, доколкото можеха да разберат. 34  Винаги им говореше с притчи, но насаме обясняваше всичко на учениците си. 35  На същия ден вечерта той им каза: „Да отидем на другия бряг“. 36  И след като пуснаха хората да си ходят, те го взеха със себе си в лодката. С тях тръгнаха и други лодки. 37  Изведнъж излезе много силна буря. Вълните непрекъснато заливаха лодката и тя едва не потъна. 38  А той беше на кърмата и спеше на възглавницата. Тогава те го събудиха и му казаха: „Учителю, не виждаш ли, че умираме?“. 39  Той стана, заповяда на вятъра да престане и каза на езерото: „Тихо! Спри!“. Вятърът утихна и настъпи голяма тишина. 40  Тогава ги попита: „Защо се страхувате? Още ли нямате вяра?“. 41  Но те бяха много изплашени и си говореха: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“.

Бележки под линия

Или „на тази система“. Виж „Система“ в Речника.