Марко 5:1-43
5 Те стигнаха на отсрещния бряг на езерото, в герасинската област.
2 Веднага щом Исус слезе от лодката, го пресрещна един мъж, който беше под властта на зъл* дух и идваше от гробищата.
3 Той живееше на гробищата и дотогава никой не беше успявал да го върже здраво, дори с вериги.
4 Често го бяха оковавали с окови и вериги, но той късаше веригите и чупеше оковите и никой нямаше силата да го усмири.
5 Денем и нощем викаше на гробищата и по склоновете и се удряше с камъни.
6 Но като видя Исус отдалече, изтича и му се поклони.
7 После извика със силен глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога да не ме мъчиш!“.
8 Защото Исус казваше на злия дух: „Излез от човека!“.
9 Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“. А той му отговори: „Казвам се Легион, защото сме много“.
10 И го молеше да не гони духовете от тази област.
11 А по планинския склон пасеше голямо стадо свине.
12 Затова духовете му се примолиха: „Изпрати ни да влезем в свинете“.
13 И той им позволи. Тогава злите духове излязоха от мъжа и влязоха в свинете. И стадото от около 2000 свине се втурна към ръба на пропастта, хвърли се в езерото и се удави.
14 А свинарите избягаха и разказаха за случилото се в града и околностите. Тогава хората излязоха да видят какво е станало.
15 Дойдоха при Исус и видяха, че обсебеният от демони човек, в когото преди беше легионът, седи облечен и вече е на себе си; и се уплашиха.
16 А очевидците им разказаха какво се случи с обсебения от демони човек и свинете.
17 Затова те започнаха да молят Исус да си отиде от тяхната област.
18 Когато той се качваше в лодката, мъжът, който преди беше обсебен от демони, го помоли да тръгне с него.
19 Но той не му позволи, а му каза: „Върви си вкъщи при роднините си и им разкажи за всичко, което Йехова* направи за теб, и за милостта, която прояви към теб“.
20 Човекът си тръгна и започна да разказва в Декапол какво направи Исус за него. И всички се удивяваха.
21 След като Исус се върна с лодката на другия бряг, още докато беше до езерото, при него се събраха много хора.
22 Дойде и един от председателите на синагогата, който се казваше Яир. Като видя Исус, той падна в краката му
23 и започна да го моли: „Дъщеричката ми е тежко болна*. Моля те, ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да живее“.
24 И Исус тръгна с него, а голяма тълпа го следваше и го притискаше отвсякъде.
25 Там имаше една жена, която от 12 години беше с кръвотечение.
26 Тя доста беше изстрадала заради много лекари и беше похарчила всичките си пари, но не ѝ беше станало по-добре, а даже по-зле.
27 Когато чу за Исус, жената се промъкна зад него в навалицата и докосна дрехата му.
28 Тя си повтаряше: „Само да докосна дрехата му и ще оздравея“.
29 В същия момент кръвотечението ѝ спря и тя усети, че е излекувана от мъчителната си болест.
30 Исус веднага разбра, че от него е излязла сила. Той се обърна и попита: „Кой докосна дрехата ми?“.
31 А учениците му отговориха: „Не виждаш ли, че хората те притискат? Защо питаш кой те е докоснал?“.
32 Но той се оглеждаше наоколо, за да види кой го е докоснал.
33 Като знаеше, че е оздравяла, жената дойде уплашена и разтреперена, падна в краката му и си призна всичко.
34 И той ѝ каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Отиди си с мир! Тази болест няма да те мъчи повече“.
35 Докато той говореше, дойдоха няколко души от дома на председателя на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря! Защо да притесняваш повече Учителя?“.
36 Но Исус дочу думите им и каза на председателя на синагогата: „Не се страхувай, само имай вяра!“.
37 И не позволи да го придружи никой освен Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.
38 Когато стигнаха до къщата на председателя на синагогата, Исус видя суматохата и хората, които плачеха и ридаеха.
39 Той влезе и им каза: „Защо плачете и правите такава суматоха? Детето не е умряло, само спи“.
40 А те му се присмяха. Той накара всички да излязат, взе със себе си бащата и майката и тези, които го придружаваха, и влезе при детето.
41 После хвана ръката на детето и му каза „Талита куми“, което означава „Момиченце, казвам ти, стани!“.
42 И момичето веднага стана и започна да ходи. (То беше на 12 години.) А родителите му бяха безкрайно щастливи.
43 Но той няколко пъти* им заповяда да не разказват на никого и им каза да дадат на момичето нещо за ядене.
