Марко 6:1-56
6 Исус тръгна оттам и отиде в родния си край, а учениците му го последваха.
2 В събота той започна да поучава в синагогата и повечето от хората, които го слушаха, бяха смаяни и се питаха: „Откъде този човек знае тези неща? Кой му е дал такава мъдрост и силата да върши такива чудеса?
3 Това не е ли дърводелецът, синът на Мария и братът на Яков, Йосиф, Юда и Симон? Не живеят ли тук и сестрите му?“. И отказаха да повярват в него.
4 А Исус им каза: „Пророкът е уважаван навсякъде освен в родния си край, сред роднините си и в родния си дом“.
5 Затова не извърши никакви чудеса там, освен че положи ръце върху няколко болни и ги излекува.
6 Той много се чудеше, че нямат вяра. И тръгна да обикаля околните села, за да учи хората.
7 Исус повика дванайсетте и започна да ги изпраща двама по двама, като им даваше власт над злите* духове.
8 Нареди им да не вземат нищо за из път освен тояга: нито хляб, нито торба, нито пари в пояса си,
9 а да си обуят сандали и да не носят допълнителна риза.
10 Каза им още: „Когато влезете в някой дом, останете там, докато не дойде време да си тръгнете.
11 И ако някъде не ви приемат или не ви слушат, на излизане от това място, изтърсете праха от краката си, за да покажете, че са били предупредени*“.
12 Тогава те тръгнаха и проповядваха на хората да се разкаят,
13 изгонваха много демони, намазваха с масло много болни и ги лекуваха.
14 Цар Ирод* чу за това, понеже навсякъде се говореше за Исус. Хората казваха: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова върши тези чудеса“.
15 Други казваха: „Това е Илия“. А трети: „Пророк е като пророците от миналото“.
16 Но когато Ирод чу за Исус, каза: „Йоан, когото обезглавих, е възкръснал“.
17 Понеже преди Ирод лично беше изпратил хора да арестуват Йоан, да го вържат с вериги и да го хвърлят в затвора заради Иродиада, жената на брат му Филип, за която се беше оженил,
18 тъй като Йоан му казваше: „Според закона не можеш да се ожениш за жената на брат си“.
19 Затова Иродиада го мразеше и искаше да го убие, но не можеше,
20 защото Ирод се страхуваше от него. Той знаеше, че Йоан е праведен и свят човек, и го пазеше. Всеки път, като го слушаше, се чудеше какво да прави с него, но пак го слушаше с удоволствие.
21 Най-накрая за Иродиада се появи удобен случай, когато Ирод направи празненство за рождения си ден и покани висшите си служители, военачалниците и най-влиятелните хора в Галилея.
22 Дъщерята на Иродиада дойде да танцува за Ирод и гостите му и на тях много им хареса. Тогава царят каза на момичето: „Каквото и да поискаш от мен, ще ти го дам“.
23 Даже ѝ се закле: „Ще ти дам всичко, каквото поискаш, чак до половината от царството ми“.
24 И тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“. А тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител“.
25 Момичето бързо изтича при царя и каза: „Искам веднага да ми дадеш на поднос главата на Йоан Кръстител“.
26 Царят много се натъжи, но заради клетвата и гостите си не искаше да ѝ откаже.
27 Затова веднага заповяда на един телохранител да донесе главата на Йоан. И той отиде в затвора и го обезглави.
28 После донесе главата му на поднос и я даде на момичето, а то я даде на майка си.
29 Когато учениците на Йоан чуха за това, дойдоха да вземат тялото му и го положиха в гробница.
30 Апостолите се върнаха при Исус и му разказаха всичко, което са направили и поучавали.
31 Но много хора идваха и си отиваха и те нямаха време дори да ядат. Затова той им каза: „Хайде да отидем на някое спокойно място, за да си починете малко“.
32 И те отплаваха с лодката на спокойно място.
33 Но хората ги видяха да тръгват и много други научиха за това. Те излязоха бързо от всички градове и стигнаха пеша на мястото преди тях.
34 Като слезе от лодката, той видя насъбралите се хора и ги съжали, защото бяха като овце без пастир. И започна да ги учи на много неща.
35 Когато стана късно, учениците му дойдоха при него и казаха: „Наоколо няма нищо и вече е късно.
36 Пусни хората да отидат в околните села и да си купят нещо за ядене“.
37 Той им отговори: „Вие им дайте нещо за ядене“. А те му казаха: „Да отидем ли да купим хляб за 200 динария* и да им дадем да ядат?“.
38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Отидете да видите“. Като провериха, те казаха: „Пет хляба и две риби“.
39 Тогава той нареди на всички да седнат по групи на зелената трева.
40 И те седнаха на групи по 100 и по 50 души.
41 Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и се помоли*. После разчупи хлябовете и започна да ги подава на учениците, за да ги раздадат на хората. Направи същото и с двете риби.
42 Всички ядоха и се нахраниха.
43 Накрая събраха каквото остана и напълниха 12 кошници, без да се брои рибата.
44 А тези, които ядоха от хлябовете, бяха 5000 мъже.
45 Веднага след това той каза на учениците си да се качат на лодката и да тръгнат към другия бряг, към Витсаида, а той остана да изпрати хората.
46 Като се раздели с тях, отиде в планината да се моли.
47 Когато се стъмни, лодката беше навътре в езерото, а той беше сам на сушата.
48 Като видя, че им е трудно да гребат, защото духаше насрещен вятър, малко преди разсъмване* той тръгна към тях по водата. Но изглеждаше, че ще ги подмине.
49 Щом го видяха да ходи по водата, те си помислиха, че им се привижда. И започнаха да викат,
50 защото всички го видяха и се уплашиха. Но той веднага им каза: „Не се страхувайте, аз съм! Не се плашете!“.
51 Тогава се качи в лодката при тях и вятърът утихна. А те бяха изумени,
52 защото не бяха разбрали какво означава чудото с хлябовете и все още не можеха да го проумеят.
53 Когато стигнаха на отсрещния бряг, отидоха в Генисарет и там пуснаха котва.
54 Но щом слязоха от лодката, хората го познаха.
55 Те бързо обиколиха цялата област и започнаха да носят при него болните на носилки.
56 В който и град или село да влезеше той, хората слагаха болните на пазара и те го молеха да докоснат само края на дрехата му. И всички, които го докосваха, оздравяваха.
Бележки под линия
^ Букв. „нечистите“.
^ Букв. „като свидетелство против тях“.
^ Виж Приложение Б14.
^ Или „каза благословия“.
^ Букв. „около четвъртата стража“, т.е. от ок. 3 ч. до изгрева на слънцето ок. 6 ч.
