Марко 8:1-38
8 По онова време отново се събраха много хора. Тъй като нямаха нищо за ядене, Исус извика учениците и им каза:
2 „Жал ми е за хората, защото вече три дни стоят при мен и нямат нищо за ядене.
3 Ако ги отпратя гладни вкъщи, ще им прималее по пътя, а някои от тях са дошли от много далече“.
4 Но учениците му отговориха: „Откъде на това отдалечено място човек може да намери достатъчно хляб, за да нахрани тези хора?“.
5 Тогава той ги попита: „Колко хляба имате?“. Те казаха: „Седем“.
6 Той нареди на хората да седнат на земята, взе седемте хляба и благодари на Бога. После ги разчупи и ги даде на учениците си да ги раздадат на хората. И те ги раздадоха.
7 Имаха също няколко рибки. Той се помоли* и им каза да раздадат и тях.
8 Всички ядоха и се нахраниха. Накрая събраха каквото остана и напълниха седем коша.
9 А там имаше около 4000 мъже. После той ги изпрати да си вървят.
10 Веднага след това се качи в една лодка с учениците си и отиде в Далманутската област.
11 Там дойдоха фарисеите и започнаха да спорят с него. Те поискаха да им покаже знамение от небето, за да го изпитат.
12 Той въздъхна дълбоко и каза: „Защо това поколение иска знамение? Уверявам ви, че няма да получи никакво знамение“.
13 Тогава ги остави, качи се отново в лодката и отиде на отсрещния бряг.
14 Но учениците забравиха да вземат хляб и имаха само един хляб в лодката.
15 А той ги предупреди: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и кваса на Ирод“.
16 Тогава те започнаха да се карат защо никой не е взел хляб.
17 Исус забеляза това и им каза: „Защо се карате, че не сте взели хляб? Още ли не разбирате и не ви е ясно какво ви говоря? Още ли не можете да го проумеете?
18 „Имате очи, а не виждате; имате уши, а не чувате.“ Не помните ли,
19 когато разчупих петте хляба за петте хиляди мъже? В колко кошници събрахте каквото остана?“. Те отговориха: „В дванайсет“.
20 „А когато разчупих седемте хляба за четирите хиляди мъже, в колко коша събрахте останалото?“ Те казаха: „В седем“.
21 Тогава той им каза: „И още ли не разбирате?“.
22 Пристигнаха във Витсаида и там хората доведоха при него един сляп човек и го помолиха да го излекува.
23 Той хвана слепия за ръка и го изведе от селото. Тогава плю на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“.
24 Човекът погледна и каза: „Виждам хора, но те приличат на дървета, които ходят“.
25 Тогава Исус отново положи ръце върху очите му. Той оздравя и започна да вижда всичко ясно.
26 Исус го изпрати да си върви, но му каза: „Не влизай в селото“.
27 След това Исус и учениците му тръгнаха към селата на Кесария Филипова. По пътя той ги попита: „Какво казват хората, кой съм аз?“.
28 Те отговориха: „Едни казват Йоан Кръстител, други — Илия, трети пък — някой от пророците“.
29 Той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“. Петър му отговори: „Ти си Христос“.
30 Тогава той строго им нареди да не казват на никого кой е.
31 И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и след три дни да възкръсне.
32 Той говореше открито за това. Но Петър го дръпна настрани и започна да го упреква.
33 А той се обърна, погледна учениците и се скара на Петър: „Махни се*, Сатана, защото не мислиш като Бога, а като хората“.
34 После повика хората и учениците си и им каза: „Ако някой иска да стане мой последовател, трябва да се отрече от себе си, да носи мъченическия си стълб* и да ме следва непрекъснато.
35 Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мен и добрата новина, ще го спаси.
36 Наистина, каква е ползата човек да спечели целия свят, но да изгуби живота си?
37 И какво може да даде човек в замяна на живота си?
38 Защото, ако някой се срамува от мен и от думите ми пред това невярно и грешно поколение, тогава и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде със святите ангели в славата на Баща си“.
