Марко 9:1-50

  • Преобразяването на Исус (1-13)

  • Обсебено от демон момче е излекувано (14-29)

    • Всичко е възможно за този, който вярва (23)

  • Исус отново предсказва смъртта си (30-32)

  • Учениците спорят кой е по-важен (33-37)

  • Който не е против нас, е с нас (38-41)

  • Причини за загуба на вярата (42-48)

  • „Имайте сол в себе си“ (49, 50)

9  Исус продължи да им говори: „Казвам ви, че някои от присъстващите тук няма да умрат, докато не видят Божието Царство вече на власт“.  След шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина, където бяха сами. Тогава се преобрази пред тях.  Дрехите му заблестяха и станаха по-бели, отколкото някой на земята би могъл да ги направи.  И пред тях се появиха Илия и Моисей и разговаряха с Исус.  Тогава Петър каза на Исус: „Учителю*, колко е хубаво, че сме тук! Нека да издигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия“.  Всъщност той не знаеше какво да каже, защото бяха много уплашени.  Тогава се появи облак и ги покри, а от облака се чу глас: „Това е моят любим Син, когото одобрявам. Слушайте го“.  Изведнъж, като се огледаха наоколо, не видяха никой друг при себе си освен Исус.  Като слизаха от планината, той строго им нареди да не казват на никого какво са видели, докато Човешкият Син не възкръсне. 10  Те взеха присърце думите му*, но помежду си обсъждаха какво иска да каже с това, че ще възкръсне. 11  И го попитаха: „Защо книжниците казват, че първо трябва да дойде Илия?“. 12  Той им отговори: „Наистина първо трябва да дойде Илия и да възстанови всичко. Но защо тогава за Човешкия Син е записано, че трябва да страда много и да бъде презиран от хората? 13  Казвам ви, че Илия всъщност дойде и те направиха с него каквото си искаха, точно както е записано за него“. 14  Когато се върнаха при другите ученици, видяха, че около тях има голяма тълпа и книжници, които спорят с тях. 15  Щом забелязаха Исус, хората много се изненадаха и изтичаха да го поздравят. 16  А той ги попита: „За какво спорите?“. 17  Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него има дух, който го прави ням. 18  Където и да го нападне, духът го хвърля на земята и от устата му излиза пяна, той скърца със зъби и губи сили. Помолих учениците ти да го изгонят, но те не можаха“. 19  Тогава Исус каза: „Невярващо поколение! Колко още трябва да съм с вас? Колко още трябва да ви търпя? Доведете ми го“. 20  Те го доведоха при него, но като видя Исус, духът веднага преви детето в гърчове. То падна на земята и започна да се търкаля с пяна на устата. 21  А Исус попита бащата: „От кога е така?“. Той отговори: „От малък. 22  Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го убие. Ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни“. 23  Исус му каза: „Защо казваш „Ако можеш“? Всичко е възможно за този, който вярва“. 24  Бащата на детето веднага извика: „Вярвам! Помогни ми да имам повече вяра!“. 25  Исус забеляза, че към тях тичат много хора, и смъмри злия* дух: „Дух, правещ детето нямо и глухо! Заповядвам ти да излезеш от него и да не влизаш повече в него!“. 26  След като извика и преви момчето в силни гърчове, духът излезе, а то лежеше като мъртво, затова повечето хора казваха: „Умря!“. 27  Но Исус го хвана за ръката, повдигна го и то стана. 28  После той влезе в една къща и учениците му го попитаха насаме: „Защо ние не успяхме да го изгоним?“. 29  А той им отговори: „Такъв дух може да излезе само с молитва“. 30  Те тръгнаха оттам и минаха през Галилея, но той не искаше никой да разбере за това, 31  за да може да учи учениците си. Той им казваше: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хората. Те ще го убият, но три дни след смъртта си той ще възкръсне“. 32  Те обаче не го разбраха и се страхуваха да го питат какво има предвид. 33  Пристигнаха в Капернаум. Когато бяха в къщата, Исус ги попита: „За какво спорехте по пътя?“. 34  Те мълчаха, защото по пътя бяха спорили кой от тях е по-важен. 35  Тогава той седна, повика дванайсетте и им каза: „Ако някой иска да е пръв, трябва да стане последен и да служи на всички“. 36  После извика едно дете, сложи го пред тях, прегърна го и им каза: 37  „Който приеме едно такова дете в мое име, приема и мен. А който приема мен, приема не само мен, но и този, който ме е изпратил“. 38  Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек да използва името ти, за да изгонва демони, и се опитахме да го спрем, защото той не те следва заедно с нас“. 39  А Исус му отговори: „Не го спирайте, понеже никой не може да извърши могъщо дело в мое име и веднага след това да говори лошо за мен. 40  Защото който не е против нас, е с нас. 41  И който ви даде чаша вода, защото сте последователи на Христос, казвам ви, той със сигурност ще бъде възнаграден. 42  Но ако някой стане причина един от тези малките, които вярват, да си загуби вярата*, за него ще е по-добре да окачат на врата му голям мелничен камък* и да го хвърлят в морето. 43  Ако ръката ти те кара да съгрешиш*, отрежи я! По-добре да си без ръка и да получиш живот, отколкото да имаш две ръце, но да бъдеш напълно унищожен*, да бъдеш хвърлен в огъня, който не може да бъде угасен. 44  ——* 45  Ако кракът ти те кара да съгрешиш*, отрежи го. По-добре да си без крак и да получиш живот, отколкото да имаш два крака, но да бъдеш напълно унищожен*. 46  ——* 47  И ако окото ти те кара да съгрешиш*, изхвърли го. По-добре да си без око и да влезеш в Божието Царство, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш напълно унищожен*, 48  хвърлен там, където червеите не умират и огънят не угасва. 49  Защото всеки трябва да бъде посипан с огън, както храната се посипва със сол. 50  Солта е хубаво нещо. Но ако се обезсоли, как ще ѝ върнете солеността? Имайте сол в себе си и пазете мира помежду си“.

Бележки под линия

Букв. „Рави“. Виж „Равин“ в Речника.
Или може би „запазиха това в тайна“.
Букв. „нечистия“.
Букв. „да се спъне“.
Или „мелничен камък, въртян от магаре“.
Букв. „те спъва“.
Букв. „да отидеш в геената“. Виж „Геена“ в Речника.
Виж Приложение А3.
Букв. „те спъва“.
Букв. „хвърлен в геената“. Виж „Геена“ в Речника.
Виж Приложение А3.
Букв. „те спъва“.
Букв. „хвърлен в геената“. Виж „Геена“ в Речника.