Матей 13:1-58
-
ПРИТЧИ ЗА ЦАРСТВОТО (1-52)
-
Сеячът (1-9)
-
Защо Исус използва притчи (10-17)
-
Обяснение на притчата за сеяча (18-23)
-
Житото и плевелите (24-30)
-
Синапеното зрънце и квасът (31-33)
-
Исус изпълнява пророчество, като използва притчи (34, 35)
-
Обяснение на притчата за житото и плевелите (36-43)
-
Скритото съкровище и ценната перла (44-46)
-
Рибарската мрежа (47-50)
-
Нови и стари неща от съкровището (51, 52)
-
-
Исус е отхвърлен в родния си край (53-58)
13 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 Около него се събраха толкова много хора, че той се качи в една лодка и седна, а хората останаха на брега.
3 Тогава започна да ги учи на много неща с притчи: „Един сеяч излезе да сее.
4 Докато сееше, част от семената паднаха край пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много почва, и веднага поникнаха, защото почвата не беше дълбока.
6 Но когато слънцето ги напече, те изгоряха и изсъхнаха, защото нямаха корен.
7 Трети паднаха между тръните, но тръните израснаха и ги задушиха.
8 Четвърти пък паднаха на добра почва и започнаха да дават плод — едни 100 пъти повече от посятото, други 60, трети 30.
9 Който има уши, нека да слуша“.
10 А учениците дойдоха при него и го попитаха: „Защо им говориш с притчи?“.
11 Той им отговори: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на небесното Царство, но на тях не е дадено.
12 Защото който има, ще получи още и ще има много, а който няма, ще загуби дори това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, но не виждат, и слушат, но не чуват и не разбират.
14 В техния случай се изпълнява пророчеството на Исая: „Ще слушате, но няма да разбирате и ще гледате, но няма да виждате.
15 Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви. С ушите си чуват, но не реагират; затварят очите и ушите си, за да не виждат и да не чуват, да не би да разберат, да се върнат при мен и аз да ги излекувам“.
16 Вие обаче сте щастливи, защото виждате с очите си и чувате с ушите си.
17 Казвам ви истината, много пророци и праведни хора искаха да видят това, което виждате, но не го видяха, и да чуят това, което чувате, но не го чуха.
18 Чуйте тогава какво означава притчата за сеяча.
19 При този, който чува посланието за Царството, но не го разбира, идва Злият и грабва посятото в сърцето му. Това става, когато семената падат край пътя.
20 Когато семената падат на каменисти места, това означава, че човек чува посланието и веднага го приема с радост,
21 но то не пуска корен в него. Макар че той вярва известно време, щом се появят трудности или преследване заради посланието, веднага си губи вярата.
22 Когато семената падат между тръните, това означава, че човек чува посланието, но тревогите в този свят* и измамната сила на богатството го задушават и то не дава плод.
23 А когато семената падат на добра почва, това означава, че човек чува посланието, разбира го и дава плод — един 100 пъти повече от посятото, друг 60, трети 30“.
24 Той им разказа още една притча: „Небесното Царство прилича на човек, който зася нивата си с хубави семена.
25 Докато всички спяха, дойде врагът му, зася плевели сред житото и си тръгна.
26 Когато житото поникна и се появиха класове, се видяха и плевелите.
27 Тогава слугите на този човек отидоха при него и му казаха: „Господарю, ти не зася ли нивата си с хубави семена? Тогава откъде дойдоха плевелите?“.
28 Той им отговори: „Врагът ми ги е посял“. Те го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги изскубем?“.
29 Той каза: „Не, иначе заедно с тях може да изкорените и житото.
30 Нека да растат заедно до жътвата и когато дойде време за жътвата, ще кажа на жътварите първо да изскубят плевелите, да ги вържат на снопи и да ги изгорят, а след това да отидат и да съберат житото в хамбара ми“.
31 Даде им и такъв пример: „Небесното Царство е като синапено зрънце, което един човек пося в нивата си.
32 Всъщност то е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става толкова голямо растение, че е като дърво и птиците идват и си правят гнезда в клоните му“.
33 Даде им и друг пример: „Небесното Царство е като квас, който една жена взе и замеси в три големи купи* брашно, и така цялото тесто втаса“.
34 Исус каза всичко това на хората с притчи. Винаги им говореше с притчи,
35 за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще говоря с притчи, ще известя неща, които са скрити още от началото*“.
36 След като пусна хората да си ходят, той влезе в къщата. Тогава учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите в нивата“.
37 Той им отговори: „Сеячът на хубавите семена е Човешкият Син,
38 нивата е светът, хубавите семена са децата на Царството, а плевелите са децата на Злия,
39 врагът, който ги пося, е Дяволът. Жътвата са последните дни на този свят*, а жътварите са ангелите.
40 Затова, както плевелите се събират и изгарят, така ще бъде и в последните дни на този свят.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите си и те ще махнат от Царството му всички, които подтикват другите към грях* и вършат зло,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ. Там те ще плачат и ще скърцат със зъби.
43 По това време праведните ще сияят като слънцето в Царството на своя Баща. Който има уши, нека да слуша.
44 Небесното Царство е като скрито в нива съкровище, което един човек намира и пак скрива. После от радост отива и продава всичко, каквото има, за да купи нивата.
45 Небесното Царство е още като пътуващ търговец, който търси хубави перли.
46 Когато намери много ценна перла, той веднага продава всичко, каквото има, и я купува.
47 Освен това небесното Царство е като мрежа, която е спусната в морето и хваща всякакви риби.
48 Когато се напълни, рибарите я издърпват на брега, сядат и събират хубавите риби в съдове, а лошите изхвърлят.
49 Така ще бъде и в последните дни на този свят. Ангелите ще дойдат, ще отделят злите от праведните
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ. Там те ще плачат и ще скърцат със зъби.
51 Разбрахте ли какво означава всичко това?“. Те му отговориха: „Да“.
52 А той им каза: „Тогава знайте, че всеки учител, който е научил за небесното Царство, е като собственик на къща, който вади от съкровището си и нови, и стари неща“.
53 Като свърши с притчите, Исус си тръгна оттам.
54 Той отиде в родния си край и започна да поучава в синагогата, а хората бяха смаяни и се питаха: „Откъде този човек има такава мъдрост и способност да върши такива чудеса?
55 Това не е ли синът на дърводелеца? И майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда?
56 Не живеят ли тук и всичките му сестри? Тогава откъде има всичко това?“.
57 И отказаха да повярват в него. А Исус им каза: „Пророкът е уважаван навсякъде освен в родния си край и в родния си дом“.
58 И не извърши много чудеса там, защото нямаха вяра.
Бележки под линия
^ Букв. „три сати“, т.е. ок. 22 л. Виж Приложение Б14.
^ Или може би „от основаването на света“.
^ Букв. „които спъват“.
