Матей 20:1-34

  • Работниците на лозето и равното заплащане (1-16)

  • Исус отново предсказва смъртта си (17-19)

  • Молба за позиции в Царството (20-28)

    • Исус е откуп за много хора (28)

  • Двама слепи мъже са излекувани (29-34)

20  Небесното Царство прилича на човек, който имаше лозе и излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си.  Той се споразумя с тях за един динарий* на ден и ги изпрати на лозето.  Около 9 ч. сутринта* пак излезе, видя други да стоят без работа на пазара  и им каза: „Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага“.  И те отидоха. Той излезе пак на обяд и около 3 ч. следобед* и направи същото.  Накрая излезе около 5 ч. следобед* и видя още едни да стоят на пазара и ги попита: „Защо стоите тук цял ден без работа?“.  Те му отговориха: „Защото никой не ни нае“. Той им каза: „Отидете и вие на лозето“.  Вечерта собственикът на лозето каза на управителя си: „Повикай работниците и им плати каквото им се полага, като започнеш от последните и свършиш с първите“.  Когато дойдоха мъжете, които бяха наети късно следобед, получиха по един динарий. 10  Затова, когато дойдоха първите, сметнаха, че ще получат повече, но също получиха по един динарий. 11  Като го получиха, започнаха да се оплакват 12  и казаха на собственика: „Последните работиха само един час, а ти ги постави наравно с нас, които усилено работихме в жегата цял ден!“. 13  Той отговори на един от тях: „Приятелю, не те ощетявам. Нали се споразумя с мен за един динарий? 14  Вземи каквото ти се полага и си върви. Искам да дам на последния колкото и на теб. 15  Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или завиждаш*, защото бях добър* към тях?“. 16  Така последните ще станат първи, а първите — последни“. 17  На път за Йерусалим Исус отведе настрани дванайсетте ученици и им каза: 18  „Отиваме в Йерусалим и там Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците. Те ще го осъдят на смърт 19  и ще го предадат на хората от другите народи, за да му се подиграват, да го бичуват и да го екзекутират на стълб, но на третия ден той ще възкръсне“. 20  След това майката на Зеведеевите синове дойде при него със синовете си, поклони му се и искаше да го помоли за нещо. 21  Той я попита: „Какво искаш?“. Тя му отговори: „Обещай ми, че двамата ми синове ще седнат до теб в Царството ти — единият от дясната ти страна, а другият от лявата“. 22  Исус каза: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата*, от която аз ще пия?“. Те отговориха: „Можем“. 23  Той им каза: „Наистина ще пиете от моята чаша, но не аз решавам кой ще седи от дясната и от лявата ми страна. Там ще седят тези, които Баща ми е избрал“. 24  Когато чуха за това, останалите десет се ядосаха на двамата братя. 25  Исус обаче извика учениците и им каза: „Знаете, че царете владеят над народите и видните хора се разпореждат с народите. 26  Но при вас не трябва да е така! Който иска да е велик сред вас, трябва да служи на другите 27  и който иска да е пръв сред вас, трябва да слугува на другите. 28  Както и Човешкият Син не дойде да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп за много хора“. 29  Като излизаха от Йерихон, след него вървеше голяма тълпа. 30  А край пътя седяха двама слепи мъже. Когато чуха, че Исус минава, те извикаха: „Господарю, Сине Давидов, имай милост към нас!“. 31  Но хората им се скараха и им казаха да мълчат. Те обаче завикаха още по-силно: „Господарю, Сине Давидов, имай милост към нас!“. 32  Тогава Исус спря, повика ги и попита: „Какво искате да направя за вас?“. 33  Те му отговориха: „Господарю, искаме да прогледнем“. 34  Исус ги съжали, докосна очите им и те веднага прогледнаха и тръгнаха след него.

Бележки под линия

Виж Приложение Б14.
Букв. „Около третия час“, смятано от изгрева на слънцето.
Букв. „около шестия и деветия час“, смятано от изгрева на слънцето.
Букв. „около единайсетия (час)“, смятано от изгрева на слънцето.
Букв. „окото ти е лошо“.
Или „щедър“.
Чашата символизира волята на Бога, според която Исус щял да умре по фалшиво обвинение в богохулство.