Матей 9:1-38

  • Исус лекува парализиран мъж (1-8)

  • Исус призовава Матей (9-13)

  • Въпрос за постенето (14-17)

  • Дъщерята на Яир; жена докосва дрехата на Исус (18-26)

  • Исус лекува слепи и неми (27-34)

  • Жътвата е голяма, а работниците са малко (35-38)

9  Тогава Исус се качи в лодката, прекоси езерото и се върна в своя град.  Там донесоха при него един парализиран човек на носилка. Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Не се притеснявай, синко! Греховете ти са простени!“.  А някои от книжниците си казаха: „Този богохулства“.  Исус знаеше какво мислят и ги попита: „Защо си мислите такива лоши неща?  Какво е по-лесно да се каже: „Греховете ти са простени“ или „Стани и ходи“?  Но за да знаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове...“. Той каза на парализирания: „Стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи“.  И той стана и си отиде вкъщи.  Като видяха това, всички се смаяха и прославиха Бога, който дава такава власт на хората.  Когато тръгна оттам, Исус видя един човек на име Матей да седи в данъчната служба и му каза: „Бъди мой последовател“. Тогава той стана и тръгна след него. 10  По-късно, когато Исус и учениците му бяха на масата в къщата на Матей, много данъчни служители и грешници дойдоха и се настаниха до тях. 11  Но като видяха това, фарисеите казаха на учениците му: „Защо учителят ви яде с данъчните служители и грешниците?“. 12  Исус ги чу и каза: „Тези, които се нуждаят от лекар, не са здравите, а болните. 13  Затова си вървете и научете какво означава „Искам милост, а не жертви“. Защото не дойдох да призова праведните хора, а грешниците“. 14  Тогава при него дойдоха учениците на Йоан и го попитаха: „Защо ние и фарисеите постим, а твоите ученици не постят?“. 15  Исус им отговори: „Защо приятелите на младоженеца да скърбят, докато той е с тях? Ще дойде време, когато младоженецът вече няма да е с тях*, и тогава ще постят. 16  Никой не зашива парче нов плат върху стара дреха, защото новият плат ще се свие, ще се откъсне от дрехата и скъсаното ще стане още по-голямо. 17  Нито пък хората наливат младо вино в стари мехове. Иначе меховете се пръсват, виното се разлива и меховете са съсипани. Младото вино се налива в нови мехове и така и двете се запазват“. 18  Докато им говореше тези неща, при него дойде един управник, който му се поклони и каза: „Дъщеря ми сигурно вече е мъртва, но ела, положи ръка върху нея и тя ще оживее“. 19  Тогава Исус стана и го последва заедно с учениците си. 20  А една жена, която от 12 години страдаше от кръвотечение, се промъкна зад него и докосна края на дрехата му. 21  Тя си повтаряше: „Само да докосна дрехата му и ще оздравея“. 22  Исус се обърна, забеляза я и каза: „Не се страхувай, дъще! Вярата ти те излекува“. И в същия миг жената оздравя. 23  Когато стигна в къщата на управника и видя флейтистите, които свиреха траурни песни, и многото хора, които плачеха силно, 24  Исус каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, само спи“. А те му се присмяха. 25  Щом отпрати хората, той влезе, хвана момичето за ръката и то стана. 26  И новината за това се разнесе из цялата област. 27  Когато Исус си тръгна оттам, двама слепи мъже тръгнаха след него и завикаха: „Имай милост към нас, Сине Давидов!“. 28  Като влезе в една къща, слепите мъже дойдоха при него и той ги попита: „Вярвате ли, че мога да ви излекувам?“. Те му отговориха: „Да, Господарю!“. 29  Тогава той докосна очите им и каза: „Нека вярата ви да бъде възнаградена“. 30  Тогава те прогледнаха. А Исус строго ги предупреди: „Гледайте никой да не разбере за това“. 31  Но щом излязоха, те разказаха за него в цялата област. 32  Когато мъжете си тръгваха, при него доведоха един ням човек, обсебен от демон. 33  След като демонът беше изгонен, немият проговори. Събралите се хора бяха смаяни и казваха: „Никога не е ставало такова нещо в Израил!“. 34  Но фарисеите казаха: „Той изгонва демоните с помощта на владетеля на демоните“. 35  А Исус тръгна да обикаля всички градове и села, поучаваше в местните синагоги, проповядваше добрата новина за Царството и лекуваше всякакви болести. 36  Като видя хората, той ги съжали, защото бяха измъчени и разпръснати като овце без пастир. 37  И каза на учениците си: „Наистина жътвата е голяма, а работниците са малко. 38  Затова молете Господаря на жътвата да изпрати работници за жътвата си“.

Бележки под линия

Букв. „ще им бъде отнет“.