Неемия 4:1-23
4 Когато чу, че възстановяваме стената, Санавалат се възмути и много се ядоса. Той започна да се подиграва на юдеите
2 и каза на събратята си и на самарянската войска: „Какво правят тези жалки юдеи? Нима смятат, че ще успеят? Жертви ли ще принасят? Ще свършат ли всичко в един ден? Ще съживят ли обгорелите камъни от развалините?“.
3 А амонецът Товия, който стоеше до него, каза: „И лисица да се качи на каменната им стена, ще я събори“.
4 Боже наш, чуй как ни се подиграват! Обърни обидите им срещу самите тях*, предай ги в ръцете на враговете им и ги направи пленници в чужда земя.
5 Не подминавай вината им и не заличавай греха им, защото те оскърбиха строителите.
6 И така продължихме да строим стената, докато не я затворихме цялата до половината от височината ѝ, а народът работеше от сърце.
7 Като чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредва и че дупките се запълват, Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците много се ядосаха.
8 Те се наговориха да нападнат Йерусалим и да създадат смут в него.
9 Но ние се молихме на нашия Бог и ден и нощ поставяхме стражи, за да се защитим от тях.
10 Юдеите обаче започнаха да говорят: „Работниците вече нямат сили, а има още много развалини; никога няма да успеем да построим стената“.
11 А враговете казваха: „Без да усетят и да видят, ще се промъкнем сред тях. Ще ги убием и ще спрем работата“.
12 Когато юдеите, които живееха близо до тях, идваха в града, постоянно* ни казваха: „Ще ни нападнат от всички страни“.
13 Затова поставих стражи по най-ниските и открити места зад стената. Поставих ги по семейства с мечове, копия и лъкове.
14 Като видях, че хората се страхуват, веднага казах на знатните мъже, наместниците и останалите: „Не се страхувайте от тях! Помнете Йехова, който е велик и вдъхва страхопочитание, и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си“.
15 Враговете ни чуха, че сме научили за заговора им, и разбраха, че истинският Бог е провалил плановете им. Тогава всички ние се върнахме да работим на стената.
16 От този ден половината от моите хора работеха, а другата половина носеха копия, щитове, лъкове и брони. И князете подкрепяха* всички юдеи,
17 които строяха стената. Тези, които носеха товарите, с едната ръка работеха, а с другата държаха оръжие*.
18 Всеки строител беше препасал меч на хълбока си и строеше така, а човекът, който надуваше рога при опасност, стоеше до мен.
19 После казах на знатните мъже, наместниците и останалите хора: „Работата е много и сме разпръснати по стената далече един от друг.
20 Затова, когато чуете звука на рога, се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас“.
21 Докато половината от нас работеха, другата половина държаха копия, от разсъмване до изгряването на звездите.
22 Тогава казах на хората: „Нека мъжете остават да нощуват в Йерусалим, всеки със слугата си. През нощта ще ни пазят, а през деня ще работят“.
23 Така че нито аз, нито събратята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, не свалихме дрехите си и всеки от нас държеше оръжие в дясната си ръка.
Бележки под линия
^ Букв. „върни укорите им върху главите им“.
^ Букв. „десет пъти“.
^ Букв. „стояха зад“.
^ Или „копие“.
