Неемия 5:1-19
5 По това време мъжете и техните жени повдигнаха много оплаквания срещу юдейските си братя.
2 Едни казваха: „Имаме много синове и дъщери. Трябва ни зърно, за да не умрем от глад“.
3 Други казваха: „Даваме нивите, лозята и къщите си като залог, за да получим зърно по време на глада“.
4 А трети казваха: „Заложихме нивите и лозята си, за да вземем пари назаем и да платим данъка на царя.
5 Една кръв сме с братята си* и децата ни са като техните деца; но сме принудени да даваме синовете и дъщерите си в робство, а някои от дъщерите ни вече са робини. И нищо не можем да направим, понеже нивите и лозята ни принадлежат на други“.
6 Като чух тези оплаквания, много се ядосах.
7 Обмислих внимателно ситуацията и упрекнах знатните мъже и наместниците, като им казах: „Всеки от вас взема лихва от собствения си брат“.
После свиках голямо събрание заради тях.
8 И им казах: „Направихме всичко възможно да откупим юдейските си братя, които бяха продадени на другите народи. И какво? Сега продавате собствените си братя и пак трябва да ги откупуваме, така ли?“. Но те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.
9 Тогава продължих: „Не постъпвате правилно. Не трябва ли да проявявате страх от Бога*, за да не станем за срам пред другите народи, нашите врагове?
10 Аз, братята ми и слугите ми също даваме пари и зърно назаем. Но, моля ви, нека да престанем с това лихварство!
11 Още днес им върнете нивите, лозята, маслиновите градини и къщите, както и лихвата* от парите, зърното, младото вино и маслиновото масло, която вземате от тях“.
12 А те отговориха: „Ще им върнем всичко и няма да искаме нищо от тях. Ще направим точно както каза“. Тогава повиках свещениците и накарах виновните да се закълнат, че ще изпълнят обещанието си.
13 Освен това изтърсих дрехата* си и казах: „По същия начин нека истинският Бог да изтърси всеки, който не изпълни обещанието си, и да го лиши от дома и притежанията му. Да бъде изтърсен и да остане без нищо!“. Тогава всички присъстващи казаха* „Амин*!“ и прославиха Йехова. И хората направиха както обещаха.
14 Нещо повече, от деня, в който царят ме назначи за управител на Юда — от 20-ата до 32-рата година от царуването на Артаксеркс, общо 12 години — аз и братята ми не ядохме храната, която се полагаше на управителя.
15 А предишните управители правеха живота на хората труден и всеки ден вземаха от тях по 40 сребърни сикъла* за хляб и вино. Слугите им също потискаха народа. Аз обаче не постъпвах така, защото се боях от Бога.
16 Освен това помагах в работата по стената и всичките ми слуги работеха там, но не взехме нито една нива.
17 На трапезата ми се хранеха 150 юдеи и наместници, а също и хората от околните народи, които идваха при нас.
18 Всеки ден приготвяха за моя сметка* по едно говедо, шест отбрани овце, както и птици, а на всеки десет дни донасяха в изобилие различни вина. И все пак не изисквах храната, която се полагаше на управителя, защото товарът на народа и без това беше тежък.
19 Боже мой, помни ме с добро заради всичко, което направих за този народ.
Бележки под линия
^ Букв. „плътта ни е като плътта на братята ни“.
^ Букв. „да ходите в страх от нашия Бог“.
^ Букв. „стотната част“, т.е. 1% месечно.
^ Букв. „пазвата“.
^ Или „Така да бъде“.
^ 456 г. Виж Приложение Б14.
^ Букв. „за мен“.
