Неемия 9:1-38
9 На 24-тия ден от този месец израилтяните се събраха. Те постиха, облечени в жалейни дрехи*, и посипваха главите си с пепел.
2 Потомците на Израил се отделиха от чужденците и застанаха да признават греховете си и греховете на прадедите си.
3 Три часа* стояха на мястото си и четяха на глас от книгата на Закона на своя Бог Йехова, след което три часа признаваха греховете си и се покланяха на своя Бог Йехова.
4 Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хенани застанаха на подиума за левитите и със силен глас се помолиха на своя Бог Йехова.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавания, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: „Станете и възхвалявайте своя Бог Йехова сега и завинаги*! Боже, нека да бъде прославено великото ти име, за което никоя благословия и възхвала не е достатъчно голяма.
6 Йехова, няма друг Бог като теб. Ти създаде небесата, небето на небесата и цялото им войнство, земята и всичко на нея, моретата и всичко в тях. Ти поддържаш живота им и на теб се покланя небесното войнство.
7 Ти си Йехова, истинският Бог, който избра Аврам, изведе го от халдейския град Ур и му даде името Авраам.
8 Видя, че ти е верен от сърце, затова сключи договор с него да дадеш на него и потомството му земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците. И ти изпълни обещанията си, защото винаги постъпваш правилно.
9 Видя страданията на прадедите ни в Египет и чу вика им за помощ при Червено море.
10 Тогава извърши знамения и чудеса, за да накажеш фараона, всичките му служители и целия му народ, понеже знаеше, че се държат надменно с прадедите ни. Ти прослави името си и то е славно и до днес.
11 Раздели морето пред тях и те минаха по сухо през него, а преследвачите им хвърли в морските дълбини като камък в бурни води.
12 Водеше ги с облачен стълб денем и с огнен стълб нощем, за да осветяваш пътя, по който трябваше да вървят.
13 Слезе на Синайската планина и им говори от небето, даде им справедливи постановления, надеждни закони*, добри наредби и заповеди.
14 Каза им да спазват святата ти събота и чрез служителя си Моисей им даде заповеди, наредби и закони.
15 Когато бяха гладни, им даде хляб от небето, а когато бяха жадни, им извади вода от скалата, и им каза да отидат и да завладеят земята, която се беше заклел* да им дадеш.
16 Но прадедите ни бяха самонадеяни и твърдоглави* и не спазваха заповедите ти.
17 Те не искаха да слушат и не помнеха удивителните дела, които извърши за тях. Бяха твърдоглави и си избраха водач, за да се върнат в робство в Египет. Но ти си Бог, който е готов да прощава, състрадателен и милостив, търпелив* и изпълнен с лоялна любов, затова не ги изостави.
18 Дори когато си направиха статуя* на теле и казаха „Това е твоят Бог, който те изведе от Египет“, и когато проявиха голямо неуважение към теб,
19 в голямата си милост ти не ги изостави в пустинята. Облачният стълб не преставаше да ги води през деня и огненият стълб не спираше да осветява пътя им през нощта.
20 Даваше им духа си*, за да бъдат разумни, не ги лишаваше от манна и им даваше вода, когато бяха жадни.
21 40 години им осигуряваше храна в пустинята и нищо не им липсваше. Дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.
22 Ти им даде царства и народи, чиято земя разпредели между тях. И те завладяха земята на есевонския цар Сихон и земята на васанския цар Ог.
23 Направи потомците им многобройни като звездите на небето. После ги доведе в земята, която беше обещал да дадеш на прадедите им.
24 Така потомците им влязоха в земята и я завладяха и ти победи пред тях ханаанците, които живееха там. Предаде в ръцете им царете и народите на тази земя, за да постъпят с тях както искат.
25 Те превзеха укрепени градове и плодородна земя и придобиха къщи, пълни с всякакви хубави неща, изкопани кладенци*, лозя, маслинови градини и много овощни дървета. Ядоха до насита и напълняха и се радваха на голямата ти доброта.
26 Но те станаха непослушни, разбунтуваха се срещу теб и обърнаха гръб на Закона ти. Убиваха пророците ти, които ги призоваваха да се върнат при теб, и проявяваха голямо неуважение към теб.
27 Затова ти ги предаваше в ръцете на враговете им, които се отнасяха зле с тях. Но в бедата си те викаха към теб за помощ, ти ги чуваше от небесата и в голямата си милост им даваше спасители, които ги избавяха от враговете им.
28 А щом положението им се подобряваше, те отново започваха да вършат това, което е зло в очите ти. Тогава ти ги предаваше в ръцете на враговете им, които ги потискаха. После те се връщаха при теб и викаха за помощ, а ти ги чуваше от небесата и в голямата си милост ги избавяше отново и отново.
29 Макар че ги призоваваше да се върнат към Закона ти, те постъпваха самонадеяно и отказваха да спазват заповедите ти. Грешаха, като нарушаваха законите ти, които дават живот на този, който ги изпълнява. Упорито ти обръщаха гръб, бяха твърдоглави и отказваха да слушат.
30 Много години беше търпелив към тях и ги предупреждаваше чрез своите пророци, на които даваше духа си. Те обаче не искаха да слушат и накрая ти ги предаде в ръцете на околните народи.
31 Въпреки това в голямата си милост не ги унищожи и не ги изостави, защото си състрадателен и милостив Бог.
32 И сега, Боже наш, Боже велики и могъщи, който вдъхваш страхопочитание, спазваш договора си и проявяваш лоялна любов, не подминавай бедите, които сполетяха нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, прадедите ни и целия ти народ от дните на асирийските царе до днес.
33 Във всичко, което ни сполетя, се вижда твоята справедливост, защото ти постъпваше вярно, а ние грешахме.
34 Царете ни, князете ни, свещениците ни и прадедите ни не изпълняваха Закона ти и не обръщаха внимание на твоите заповеди и предупреждения*.
35 Дори когато имаха царство и се наслаждаваха на щедрите ти дарове в просторната и плодородна земя, която им даде, те не ти служиха и не оставиха злите си дела.
36 И ето че днес сме роби — роби в земята, която даде на прадедите ни, за да се радват на плодовете и даровете ѝ.
37 Богатата ѝ реколта отива при царете, които постави над нас заради греховете ни. Те се разпореждат с нас и добитъка ни както си искат и ние много страдаме.
38 Заради всичко това даваме тържествено обещание, което записваме и потвърждаваме с печата на нашите князе, левити и свещеници“.
Бележки под линия
^ Или „във вретище“.
^ Букв. „Една четвърт от деня“.
^ Или „от вечност до вечност“.
^ Или „закони, основани на истината“.
^ Букв. „за която вдигна ръка“.
^ Букв. „закоравяваха врата си“.
^ Или „който не бърза да се гневи“.
^ Или „лята метална статуя“.
^ Букв. „добрия си дух“.
^ Или „резервоари“.
^ Или „напомняния“.
