Рут 1:1-22
1 По времето, когато управляваха съдиите, в страната настъпи глад. И един човек от Витлеем, който е в Юда, тръгна към моавската земя, за да се засели там с жена си и двамата си синове.
2 Името на този човек беше Елимелех, жена му се казваше Ноемин, а двамата му синове — Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем в Юда. И когато стигнаха в моавската земя, заживяха там.
3 След време Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си синове.
4 По-късно мъжете се ожениха за моавки. Едната се казваше Орфа, а другата — Рут. И живяха там около десет години.
5 После двамата синове, Маалон и Хелеон, също умряха, така че жената остана без синовете си и без мъжа си.
6 Тогава тя реши да се върне от Моав в родината си заедно със своите снахи, защото беше чула, че Йехова се е погрижил за народа си и му е дал храна.
7 И тя тръгна с двете си снахи от мястото, където живееше. Докато вървяха по пътя към Юда,
8 Ноемин каза на снахите си: „Хайде, върнете се вкъщи при майките си! Нека Йехова да прояви лоялна любов към вас, както вие я проявихте към починалите си мъже и към мен.
9 Нека Йехова да даде на всяка от вас спокойствие в дома на нов мъж“. Тогава тя ги целуна и те заплакаха с глас.
10 И казваха: „Не, ще дойдем с теб при твоя народ!“.
11 Но Ноемин каза: „Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Мога ли да родя още синове, които да ви станат съпрузи?
12 Върнете се, дъщери мои! Вървете, защото вече съм твърде стара, за да се омъжа. Дори да се омъжа още тази вечер и да родя синове,
13 ще ги чакате ли, докато пораснат? Ще останете ли неомъжени заради тях? Не, дъщери мои, много ми е мъчно за вас, защото Йехова е против мен“.
14 Тогава те пак заплакаха с глас и Орфа целуна свекърва си и си тръгна. А Рут остана с нея.
15 Ноемин ѝ каза: „Виж, етърва ти се върна при народа си и при боговете си. Върни се и ти с нея“.
16 А Рут ѝ отговори: „Не ме моли да те оставя и да не идвам с теб, защото където отидеш ти, там ще отида и аз, и където нощуваш ти, там ще нощувам и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог.
17 Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребана. Нека Йехова да ме накаже сурово, ако позволя нещо друго освен смъртта да ме раздели от теб“.
18 Като видя, че Рут е решена да отиде с нея, Ноемин престана да я разубеждава.
19 И двете продължиха да вървят, докато не стигнаха до Витлеем. Щом пристигнаха, целият град се развълнува и жените се питаха: „Това Ноемин ли е?“.
20 А тя им казваше: „Не ме наричайте Ноемин*. Наричайте ме Мара*, защото Всемогъщият направи живота ми много горчив.
21 Имах всичко, когато тръгнах, но сега Йехова ме връща с празни ръце. Защо да ме наричате Ноемин, след като Йехова е против мен и Всемогъщият ми причини мъка?“.
22 Така Ноемин се върна от моавската земя със снаха си, моавката Рут. Те дойдоха във Витлеем, когато започваше жътвата на ечемика.
