Рут 2:1-23
2 А Ноемин имаше роднина от страната на мъжа си Елимелех. Той беше много богат човек и се казваше Вооз.
2 Моавката Рут каза на Ноемин: „Позволи ми, моля те, да отида на нивите и да събирам класове след този, който се отнесе добре към мен“. А Ноемин ѝ отговори: „Отиди, дъще“.
3 И Рут отиде в нивите и започна да събира класове след жътварите. Така тя попадна на нивата на Вооз, роднината на Елимелех.
4 По същото време Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: „Йехова да бъде с вас!“. А те му отговориха: „Йехова да те благослови!“.
5 Вооз попита служителя, който надзираваше жътварите: „От кое семейство е тази млада жена?“.
6 А той отговори: „Тя е моавка, която се върна с Ноемин от моавската земя.
7 Дойде при нас и ни попита: „Може ли да събирам от пожънатите класове*, които остават след жътварите?“. На крак е от сутринта и едва сега седна под навеса да си почине за малко“.
8 Тогава Вооз каза на Рут: „Чуй ме сега, дъще! Не отивай да събираш класове на друга нива, а остани тук и стой близо до моите жътварки.
9 Гледай на коя нива жънат и върви с тях. Заповядах на момчетата да не те закачат. Когато ожаднееш, отиди и пий от съдовете с вода, които са напълнили“.
10 Тогава тя падна на колене, поклони се до земята и му каза: „С какво съм заслужила да си толкова добър към мен и да ми обръщаш внимание, като съм чужденка?“.
11 А Вооз ѝ отговори: „Научих за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си напуснала баща си, майка си и родината си и си дошла при народ, който преди не си познавала.
12 Нека Йехова да те възнагради за всичко, което си направила, и нека Йехова, Богът на Израил, под чиито крила си дошла да търсиш защита, да ти даде голяма награда“.
13 Тогава тя каза: „Ти си много добър към мен, господарю мой, защото ме утеши и с думите си ми вдъхна увереност, въпреки че не съм твоя служителка“.
14 Когато стана време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела да хапнеш нещо. Вземи хляб и го топи в оцета“. И Рут седна до жътварите. Той ѝ подаде също печено зърно. Тя се наяде и дори ѝ остана.
15 Когато тя стана да събира класове, Вооз заповяда на момчетата си: „Оставете я да събира и сред пожънатите класове* и не я закачайте.
16 Дори отделяйте класове за нея и ги оставяйте след себе си, за да ги взема, и не я спирайте“.
17 Рут събираше на нивата до вечерта. Когато очука събраното, то беше около една ефа* ечемик.
18 Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко беше събрала. После извади и храната, която ѝ беше останала от обяда, и я даде на Ноемин.
19 Свекърва ѝ я попита: „Къде събира класове днес? Къде работи? Нека да бъде благословен човекът, който ти е обърнал внимание!“. Тогава Рут ѝ отговори: „Мъжът, при когото работих днес, се казва Вооз“.
20 И Ноемин каза на снаха си: „Нека Йехова, който прояви лоялна любов и към живите, и към мъртвите, да го благослови“. И добави: „Този човек ни е роднина. Той може да ни откупи*“.
21 Тогава моавката Рут продължи: „Той ми каза още: „Стой близо до моите хора, докато не ожънат всичките ми ниви“.
22 А Ноемин каза на снаха си Рут: „Дъще, по-добре да ходиш с неговите жътварки, за да не те закачат в друга нива“.
23 Така Рут ходеше да събира класове с жътварките на Вооз, докато не свърши жътвата на ечемика и жътвата на пшеницата. И тя живееше със свекърва си.
Бележки под линия
^ Или може би „снопи“.
^ Или може би „снопи“.
^ Ок. 22 л. Виж Приложение Б14.
^ Или „Той е един от роднините ни, които имат правото да откупуват“.
