Рут 4:1-22
4 А Вооз отиде при градската порта и седна там. И ето че мина роднината, за когото беше говорил. Тогава Вооз го повика: „Ела и седни тук*“. И той отиде и седна.
2 След това Вооз извика десет от старейшините на града и им каза: „Седнете тук“. И те също седнаха.
3 Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се върна от моавската земя, трябва да продаде нивата, която принадлежеше на нашия роднина Елимелех.
4 Сметнах, че трябва да ти съобщя за това и да ти предложа да я купиш в присъствието на жителите на града и старейшините на народа. Ако искаш да я откупиш, откупи я. Но ако не искаш, кажи ми, за да знам, защото ти си първият, който има правото да я откупи, а аз съм след теб“. Тогава роднината отговори: „Ще я откупя“.
5 Но Вооз добави: „В деня, когато купиш нивата от Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, вдовицата на умрелия, така че наследството на умрелия да остане в семейството му и името му да не се забрави“.
6 Тогава роднината каза: „Не мога да я откупя, за да не навредя на наследството си. Ти я откупи, отстъпвам ти правото си*, защото аз не мога да я откупя“.
7 А в миналото в Израил, когато се откупуваше нещо и се прехвърляше правото за това, имаше обичай договорът да бъде потвърден така: човекът събуваше сандала си и го даваше на другия. Така се потвърждаваха споразуменията в Израил.
8 Затова, когато каза на Вооз „Ти я купи“, роднината събу сандала си.
9 Тогава Вооз се обърна към старейшините и към всички останали: „Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, и всичко, което принадлежеше на Хелеон и Маалон.
10 Вземам и моавката Рут, вдовицата на Маалон, за да ми бъде жена, така че наследството на умрелия да остане в семейството му и името му да не изчезне измежду роднините му и жителите на града му*. Днес сте свидетели на това“.
11 Тогава всички хора при градската порта и старейшините казаха: „Да, свидетели сме! Йехова да благослови жената, която идва в дома ти: нека тя да бъде като Рахил и Лия, от които произлезе израилският народ. А ти нека да имаш успех в Ефрата и да си създадеш добро име* във Витлеем.
12 И нека чрез потомците, които Йехова ще ти даде от тази млада жена, родът ти да стане като рода на Фарес, когото Тамар роди на Юда“.
13 Така Вооз се ожени за Рут. Той имаше интимни отношения с нея и Йехова я благослови: тя забременя и роди син.
14 А жените казваха на Ноемин: „Благословен да бъде Йехова, защото днес не те остави без роднина, който да те откупи. Нека да се прослави името му* в Израил!
15 Този син ти върна радостта от живота и ще се грижи за теб, когато остарееш, защото го роди снаха ти, която те обича и е по-ценна за теб от седем синове“.
16 И Ноемин взе детето, държеше го в прегръдките си и се грижеше за него.
17 А съседките му дадоха име. Те казаха „На Ноемин ѝ се роди син“ и го нарекоха Овид*. Той стана баща на Йесей, който е бащата на Давид.
18 Ето потомците* на Фарес: Фарес беше баща на Есрон,
19 Есрон беше баща на Рам, Рам беше баща на Аминадав,
20 Аминадав беше баща на Наасон, Наасон беше баща на Салмон,
21 Салмон беше баща на Вооз, Вооз беше баща на Овид,
22 Овид беше баща на Йесей, а Йесей беше баща на Давид.
Бележки под линия
^ Или „Еди-кой си, ела и седни тук“. Името на човека умишлено не се споменава.
^ Букв. „с моето право за откупуване“.
^ Или „и от портата на града му“.
^ Букв. „и да разгласиш име“.
^ Т.е. името на детето.
^ Озн. „служител“.
^ Букв. „поколенията“.
