Глава 3

Лъжливият приятел на Библията

В тази глава се обсъжда основната причина, поради която много хора от нехристиянските страни отказват да приемат Библията като Слово на Бога. Историята показва, че т.нар. християнство е твърдяло, че вярва в Библията и че я съхранява за бъдещето. Но неговите религиозни организации са свързани с някои от най–отвратителните ужаси в историята — от кръстоносните походи и погромите на Средновековието до холокоста в наше време. Дали поведението на т.нар. християнство е основателна причина да бъде отхвърлена Библията? Истината е, че т.нар. християнство се оказало лъжлив приятел на Библията. Да, когато през четвърти век се появило псевдохристиянството, борбата на Библията за оцеляване съвсем не била завършила.

1, 2. (Включи и встъплението.) (а) Защо много хора отказват да приемат Библията като Слово на Бога? (б) Каква добра работа била извършена през първи и втори век, но какво опасно развитие на нещата започнало тогава?

ДО КРАЯ на първи век писането на Библията било завършено. Оттогава нататък християните били начело на преписването и разпространяването на цялата Библия. В същото време те започнали да я превеждат на най–разпространените езици по онова време. Но докато християнският сбор бил зает с тази заслужаваща похвала дейност, започнало да  се оформя нещо, което щяло да се окаже много опасно за оцеляването на Библията.

² Това развитие на нещата било предсказано от самата Библия. Веднъж Исус разказал една притча за човек, който засял нивата си с хубаво, качествено жито. Но ‘когато човеците спели’, негов неприятел засял сред житото семена на плевели. И двата вида семена поникнали и за известно време житото не се виждало от плевелите. С тази притча Исус показал, че в резултат на неговата дейност ще има истински християни, но след смъртта му фалшиви християни ще проникнат в сбора. И в крайна сметка ще е трудно да бъдат различавани истинските от фалшивите. — Матей 13:24–30, 36–43.

3. Според апостол Петър какво щяло да бъде въздействието на подобните на плевели „християни“ върху вярата на хората в Библията?

³ Апостол Петър открито предупредил за въздействието на тези подобни на плевели „християни“ върху начина, по който хората ще гледат на християнството и на Библията. Той предупредил: „Между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.“ — 2 Петър 2:1, 2.

4. Как пророчествата на Исус и Петър започнали да се изпълняват още през първи век?

⁴ Пророчествата на Исус и Петър започнали да се  изпълняват още през първи век. Амбициозни мъже се вмъкнали в християнския сбор и започнали да сеят несъгласия. (2 Тимотей 2:16–18; 2 Петър 2:21, 22; 3 Йоан 9, 10) През следващите два века чистотата на библейската истина била покварена от гръцката философия и много хора погрешно започнали да възприемат езически доктрини като истини от Библията.

5. Каква промяна в позицията на „християнството“ настъпила през четвърти век?

⁵ През четвърти век една форма на „християнството“ постепенно се установила като официалната религия на Римската империя. Но това „християнство“ било много различно от религията, проповядвана от Исус. До това време „плевелите“ вече процъфтявали, както бил предсказал Исус. Но въпреки всичко можем да бъдем сигурни, че през цялото това време имало хора, които представяли истинското християнство и полагали огромни усилия, за да следват Библията като вдъхновеното Слово на Бога. — Матей 28:19, 20.

Противопоставяне срещу превеждането на Библията

6. Кога започнало да се оформя псевдохристиянството, и кое било едно от отношенията, в които религията му се различавала от християнството, основано на Библията?

⁶ Така по времето на Константин започнало да се оформя псевдохристиянството — такова, каквото го познаваме днес. Оттогава насам тази изродена форма на християнството, която била пуснала корени, вече не била само религиозна организация. Тя била част от държавата и нейните водачи играели важна роля в политиката. В крайна сметка отстъпническата църква използвала политическата си власт по начин, който напълно се противопоставял на християнството, основано на Библията, като така  породила друга голяма заплаха за Библията. Как станало това?

7, 8. Кога папата се противопоставил на превеждането на Библията, и защо направил това?

⁷ Когато латинският език вече не се използвал в ежедневието, се появила необходимостта от нови преводи на Библията. Но католическата църква вече не се отнасяла добре към това. През 1079 г. Вратислав, който по–късно станал крал на Бохемия, поискал от папа Григорий VII разрешение да преведе Библията на езика на своите поданици. Папата¹ отговорил отрицателно. Той писал: „За всички, които разсъждават върху това, е ясно, че не без причина е било угодно на Всемогъщия Бог определени места от свещените писания да останат тайна, защото ако бяха съвсем достъпни за всички човеци, може би нямаше да бъдат ценени и щяха да бъдат подложени на презрение; или може би щяха да бъдат разбрани погрешно от необразованите хора и това щеше да доведе до грях.“

⁸ Папата искал Библията да остане на вече мъртвия латински език. Нейното съдържание трябвало да бъде пазено в „тайна“, да не бъде превеждано * на езиците, говорени от обикновените хора. Така латинската „Вулгата“, която Йероним превел през пети век, за да направи Библията достъпна за всички, се превърнала в средство, чрез което съдържанието на Библията да бъде скривано.

9, 10. (а) Как се развило противопоставянето на католиците спрямо превеждането на Библията? (б) Какво целяла църквата с това противопоставяне спрямо Библията?

⁹ В течение на Средновековието нагласата на църквата спрямо преводите на Библията на говоримите  езици станала още по–строга. През 1199 г. папа Инокентий III написал толкова силно звучащо писмо на архиепископа на Мец³ (Германия), че архиепископът изгорил всички екземпляри на Библията на немски език, които успял да намери. През 1229 г. синодът на Тулуза⁴ (Франция) постановил, че „миряните“ нямат право да притежават която и да било от книгите на Библията на говоримия език. През 1233 г. един провинциален синод в Тарагона⁵ (Испания) заповядал всички книги на „Стария и Новия завет“ да бъдат предадени, за да бъдат изгорени. През 1407 г. синодът на духовниците, свикан в Оксфорд⁶ (Англия) от архиепископа Томас Аръндъл, изрично забранил превеждането на Библията на английски или на който и да било от съвременните езици. През 1431 г., също в Англия, епископът на Уелс, Стафорд⁷, забранил превеждането на Библията на английски и притежаването на такива преводи.

¹⁰ Тези религиозни власти не правели опити да унищожат Библията. Те се опитвали да я превърнат във вкаменелост, да я държат на език, който само малцина можели да четат. Така те се надявали да избегнат онова, което според тях представлявало ерес, но всъщност било предизвикателство  спрямо техния авторитет. Ако бяха успели в това, то Библията щеше да се превърне само в нещо, събуждащо чисто интелектуално любопитство, без никакво влияние върху живота на обикновените хора.

Поддръжниците на Библията

11. Какво станало, когато Хулиан Ернандес внесъл тайно Библии на испански език в Испания?

¹¹ За щастие много искрени хора отказали да следват тези укази. Но такъв отказ бил нещо опасно. Имало хора, които пострадали ужасно заради „престъплението“ да притежават Библия. Нека разгледаме примера на испанеца Хулиан Ернандес. Според „История на християнските мъченици“, написана от Фокс, Хулиан (или Хулиано) „решил да прехвърли от Германия в своята страна голям брой Библии, скрити в бъчви и представени като рейнско вино“. Той бил предаден и заловен от католическата Инквизиция. Онези, за които били предназначени Библиите, „до един били безогледно измъчвани и след това повечето от тях били осъдени на различни наказания. Хулиано бил изгорен, двайсет души били опечени на шиш, неколцина били наказани с доживотен затвор, някои били бити с камшици публично, много били изпратени като роби на галерите“⁸.

12. Откъде разбираме, че религиозните власти от Средновековието не представяли християнството от Библията?

¹² Каква ужасна злоупотреба с властта! Явно тези религиозни власти изобщо не представяли християнството от Библията! Самата Библия разкрива на кого принадлежат те, като казва: „По това се разпознават Божиите деца и дяволските деца: никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брат си. Защото това е посланието, което  чухте отначало: да се любим един друг; не като Каин, който беше от лукавия и уби брат си.“ — 1 Йоан 3:10–12, Ве.

13, 14. (а) Какъв забележителен факт относно Библията през Средновековието показва, че тя е от божествен произход? (б) Как се променила ситуацията относно Библията в Европа?

¹³ Колко забележително било обаче, че мъже и жени били готови да понесат такова жестоко отношение само за да притежават Библията! И такива примери се срещали многократно чак до наше време. Искрената преданост, която Библията вдъхвала у тези личности, готовността да страдат търпеливо и да понесат без оплакване ужасна смърт, без да си връщат с нещо на своите мъчители, е ярко доказателство, че Библията наистина е Словото на Бога. — 1 Петър 2:21.

¹⁴ Накрая, след протестантския бунт срещу властта на католическата религия, станал през 16–и век, католическата църква била принудена сама да направи преводи на Библията на говоримите европейски езици. Но дори и тогава Библията била свързвана повече с протестантството отколкото с католицизма. Както писал католическият духовник Едуард Дж. Чюба⁹: „Трябва честно да признаем, че едно от най–трагичните последствия на протестантската Реформация било пренебрегването на Библията между вярващите католици. Макар че никога не била напълно забравена, Библията била непозната книга за повечето католици.“

Висшият критицизъм

15, 16. Защо протестантството също не е без вина относно противопоставянето спрямо Библията?

¹⁵ Но и протестантските църкви не са без вина в противопоставянето на Библията. С течение на времето някои протестантски учени предприели друг  вид атака срещу тази книга — интелектуална атака. През 18–и и 19–и век те развили метод на изследване на Библията, наречен висш критицизъм. Привържениците на висшия критицизъм учели, че голяма част от Библията е съставена от легенди и митове. Някои дори казали, че Исус никога не е съществувал. Вместо да я определят като Слово на Бога, тези протестантски учени я смятали за слово на човека, и то много объркано слово.

¹⁶ Макар че в повечето от тези крайни идеи вече никой не вярва, висшият критицизъм все още бива преподаван в семинариите и не е нещо необикновено протестантски духовници публично да се отказват от големи части от Библията. Така например, в австралийски вестник било цитирано изказването на един англикански духовник, който твърдял, че „голяма част от написаното в Библията е погрешно. Част от историята е погрешна. Някои от детайлите са явно изопачени“. Такова мислене е продукт на висшия критицизъм.

„Ще се похули“

17, 18. Как поведението на т.нар. християнство хвърлило укор върху Библията?

¹⁷ Но може би най–голямата пречка за хората да приемат Библията като Словото на Бога е поведението на привържениците на т.нар. християнство. Те твърдят, че следват Библията. Но поведението им е нанесло голям укор върху Библията и върху самото име на християните. Както предсказал апостол Петър, пътят на истината действително е обсипан с хули. — 2 Петър 2:2.

¹⁸ Например, докато църквата забранявала превеждането на Библията, папата подкрепял големи военни походи срещу мюсюлманите в Средния изток. Те били наречени „свещени“ кръстоносни походи,  но в тях нямало нищо свято. Първият такъв поход, наречен „народен кръстоносен поход“, дал тон на онова, което последвало. Преди да напусне Европа, недисциплинираната войска, подстрекавана от проповедниците, се нахвърлила срещу евреите в Германия и те били избити в много градове. Защо? Историкът Ханс Еберхард Майер казва: „Твърдението, че като врагове на Христос евреите заслужавали да бъдат наказани, било просто блед опит да се скрие истинската подбуда — алчността.“¹⁰

19–21. Как Трийсетгодишната война, а също и усилията на европейските мисионери и колониалната експанзия донесли укор върху Библията?

¹⁹ Протестантският бунт през 16–и век изместил католическата църква от властта в много европейски страни. Едно от събитията, причинени от това, била Трийсетгодишната война (1618–1648 г.) — „една от най–ужасните войни в европейската история“ според изданието „Обща история на света“. Каква била основната причина за войната? „Омразата на  католиците към протестантите и на протестантите към католиците.“¹¹

²⁰ Дотогава т.нар. християнство вече започнало да надхвърля границите на Европа, като носело „християнската“ цивилизация в други части на земята. Тази военна експанзия била белязана от жестокост и алчност. В Северна и Южна Америка испанските конквистадори бързо унищожили местните американски цивилизации. В една книга по история се казва: „Като цяло испанските управници унищожили местните цивилизации, без обаче да въведат европейската. Жаждата за злато била основната подбуда, която ги теглела към Новия свят.“¹²

²¹ Протестантските мисионери също излезли от Европа и отишли в другите континенти. Един от резултатите на тяхната дейност била подкрепата на колониалната експанзия. Един широко разпространен днес възглед за мисионерството на протестантите е следният: „В много случаи мисионерската дейност била използвана за оправдание и прикриване на господството върху местните хора. Връзката между мисионерството, индустриализацията и империализма е добре известна.“¹³

22. Как през 20–и век т.нар. християнство е нанесло укор върху името на християнството?

²² Тясната връзка между религиите на т.нар. християнство и държавата продължава и до днес. Последните две световни войни бяха водени главно между „християнски“ народи. Свещениците и от двете страни на фронта насърчаваха младите си  сънародници да воюват и да се опитват да убиват колкото се може повече врагове — които често бяха от същата религия. В книгата „Ако църквите искат в света да има мир“ се казва: „Несъмнено това, че военната система днес се разрасна до такава степен и причинява най–голямо унищожение именно сред държавите, отдадени на християнската кауза, не носи чест [на църквите].“¹⁴

Словото на Бога оцелява

23. Как историята на т.нар. християнство показва, че Библията е Божието Слово?

²³ Припомняме тази дълга и печална история на т.нар. християнство, за да подчертаем две неща. Първо, тези събития стават в изпълнение на библейски пророчества. Било предсказано, че много от онези, които твърдят, че са християни, ще нанесат  укор върху Библията и върху името на християнството, и фактът, че това станало, възвеличава истинността на Библията. Но не бива да изпускаме от очи това, че поведението на т.нар. християнство не представя християнството, основано на Библията.

24. По какво могат да бъдат разпознати истинските християни, като това ясно осъжда псевдохристиянството като нехристиянско?

²⁴ Начинът, по който могат да бъдат разпознати истинските християни, бил обяснен от самия Исус: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Освен това Исус казал: „Те не са от света, както и Аз не съм от света.“ (Йоан 17:16) И по двата показателя псевдохристиянството ясно показва, че не представя християнството според Библията. То твърди, че е приятел на Библията, но всъщност е лъжлив приятел.

25. Защо Библията преживяла чак до наше време въпреки всички атаки?

²⁵ Второто нещо е следното: Като се има предвид фактът, че псевдохристиянството като цяло е действало много срещу интересите на Библията, е наистина забележително, че тази книга е оцеляла и до днес и продължава да упражнява добро влияние върху живота на много хора. Библията е преживяла ожесточено противопоставяне на това да бъде превеждана, също така и нападения на съвременни учени, преживяла е и нехристиянското поведение на своя лъжлив приятел — т.нар. християнство. Защо? Защото тя е различна от всяко друго писмено произведение. Да, Библията не може да умре. Тя е Божието Слово и сама ни казва: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека.“ — Исаия 40:8.

[Бележки под линия]

[Въпроси]

[Текст в блока на страница 34]

Основните протестантски църкви са участници в сериозна интелектуална атака срещу Библията

[Снимка на страница 26]

Историята на псевдохристиянството започнала, когато Константин узаконил „християнството“, съществувало по негово време

[Снимки на страница 29]

Папа Григорий VII и папа Инокентий III били видни деятели в борбата на католическата църква да попречи на това Библията да бъде преведена на говоримите езици

[Снимка на страница 33]

Шокиращото поведение на псевдохристиянството довело до това мнозина да се съмняват, че Библията наистина е Словото на Бога

[Снимка на страница 35]

Тези руски войници от времето на Първата световна война се покланят на една икона, преди да влязат в бой и да убиват събратя „християни“