Глава 13

Защо изпадам в такава депресия?

Мелани била идеалното дете, точно според очакванията на майка си — докато не станала на 17 години. Тогава тя се отдръпнала от всички училищни занимания, престанала да приема покани за събирания и изглежда изобщо не се интересувала от факта, че от отлични оценките ѝ паднали до слаби. Когато родителите ѝ деликатно я питали какво има, ги отблъсквала с думите: „Оставете ме на мира! Нищо ми няма!“

Марк, който бил на 14 години, бил нервен, враждебно настроен и избухлив. В училище бил неспокоен и пречел на занятията. Когато бил разочарован или ядосан, препускал през пустинята на мотора си, или се спускал по стръмните хълмове със скейтборда си.

МЕЛАНИ и Марк били измъчвани от едно и също състояние — депресия. Според д–р Доналд Макню от Националния институт по психическо здраве, при 10–15 процента от децата на училищна възраст могат да се наблюдават болезнени промени на настроението. По–малък брой деца страдат от тежка депресия.

Понякога съществува биологическа причина за този проблем. Някои инфекциозни болести или заболявания на жлезите с вътрешна секреция, хормонални промени при менструалния цикъл, хипогликемия, някои лекарства, отравяне с токсични метали или химикали, алергични реакции или непълноценно хранене, анемия — всичко това може да предизвика депресия.

 В основата на депресията стои емоционалният натиск

Но често самите години на юношеството са източник на емоционален стрес. Тъй като не притежава опита на възрастния относно справянето с проблемите в живота, младежът може да смята, че никой не се интересува от него и може да изпадне в болезнена депресия относно сравнително обикновени неща.

Друга причина за меланхолия е невъзможността да отговориш на очакванията на родителите, учителите или приятелите. Доналд, например, смятал, че трябва да е отличник в училище, за да угоди на добре образованите си родители. Тъй като не успял в това, той изпаднал в депресия и дори мислел за самоубийство. „Нищо не мога да направя както трябва. Винаги разочаровам хората“ — оплаквал се Доналд.

Фактът, че чувството за провал може да причини депресия, е явен от случая на един мъж на име Епафродит. През първи век този верен християнин бил изпратен със специална задача, за да помогне на хвърления в затвора апостол Павел. Но скоро след като стигнал при Павел, се разболял и вместо той да се грижи за апостола, станало обратното! Можеш да си представиш тогава защо Епафродит вероятно преживявал тежко неуспеха си и изпаднал в депресия. Явно той бил забравил всички добри дела, които бил извършил, преди да се разболее. — Филипяни 2:25–30.

Чувство на загуба

Франсин Клагсбрън пише в своята книга Too Young to Die—Youth and Suicide [„Твърде млади, за да умрат —  подрастващите и самоубийството“]: „В основата на много депресии по емоционални причини стои едно силно чувство на загуба, загуба на нещо или на някой, които са били силно обичани.“ Следователно загубата на единия от родителите било чрез развод, или в смъртта, загубата на работа или кариера, или дори загубата на физическото здраве също биха могли да причинят депресия.

Но за един млад човек най–унищожителната загуба е загубата на любовта, чувството, че не те искат или не се интересуват от теб. „Когато майка ми ни изостави, се чувствувах предадена и самотна — разказва една млада жена на име Мария. — Светът ми изведнъж се обърна наопаки.“

Представи си тогава объркването и болката, които изпитват някои младежи, когато се сблъскат със семейни проблеми като развод, алкохолизъм, кръвосмешение, системен побой на съпругата, малтретиране на деца или просто отхвърляне от единия от родителите, който е погълнат от собствените си проблеми. Колко е вярна библейската притча: „Дали си се обезсърчил в ден на страдание? Силата ти [включително и способността да се противопоставиш на депресията] ще бъде оскъдна“! (Притчи 24:10, NW) Младежът може дори по погрешка да обвинява себе си за проблемите на своето семейство.

Разпознаване на симптомите

Съществуват различни степени на депресия. Възможно е младият човек временно да бъде обезсърчен от някое разстройващо събитие. Но обикновено такава тъга се разсейва за сравнително кратко време.

Но ако потиснатото настроение продължава и младежът изпитва отрицателни чувства на безполезност, тревожност и гняв, това може да премине в състояние,  което лекарите наричат лека степен на хронична депресия. Както показват случаите на Мелани и Марк (разказани в началото), възможно е симптомите да са доста различни. Един младеж може да изпитва кризи на тревожност. Друг може да бъде постоянно уморен, да няма апетит, да има проблеми със съня, да отслабне или да претърпи поредица от злополуки.

Някои младежи се опитват да скрият депресията си, като се впускат в различни удоволствия — безкрайна въртележка от събирания, безразборни сексуални връзки, вандализъм, пиене и други такива. „Всъщност не знам защо трябва да правя това през цялото време — признава едно 14–годишно момче. — Просто когато съм насаме със себе си, усещам колко зле се чувствувам.“ Точно както казва Библията: „Даже и всред смеха сърцето си има болката.“ — Притчи 14:13.

Когато тъгата прерасне в нещо повече

Ако на леката степен на хронична депресия не бъде обърнато внимание, тя може да се развие в по–сериозно заболяване. (Виж страница 107.) „Постоянно имах усещането, че вътре в мен всичко е мъртво — обяснява Мария, която страдала от тежка депресия. — Просто съществувах без всякакви чувства. Изпитвах постоянен ужас.“ При сериозната депресия мрачното настроение не изчезва и може да продължи месеци наред. Вследствие  на това този вид депресия е най–често срещаната подбуда за самоубийство при подрастващите — в днешно време „скрита епидемия“ в много страни.

Най–упоритото чувство, свързано с тежката депресия — и най–смъртоносното, — е силната безнадеждност. Професор Джон Е. Мак пише за едно 14–годишно момиче на име Вивиен, което страдало от тежка депресия. На външен вид Вивиен била идеална млада госпожица с любещи родители. Но изпаднала в бездната на отчаянието, тя се обесила! Професор Мак пише: „Това, че Вивиен не виждала изход от депресията си, че нямала надежда да получи в крайна сметка облекчение от мъката си, е важен елемент от решението ѝ да се самоубие.“

Така че засегнатите от тежка депресия мислят, че никога няма да се оправят, че за тях няма бъдеще. Според специалистите такава безнадеждност често води до самоубийствено поведение.

Но самоубийството не е решение. Мария, чийто живот се бил превърнал в истински кошмар, казва: „Мисълта за самоубийство определено се появяваше в ума ми. Но съзнавах, че докато не се самоубия, все още има надежда.“ Да сложиш край на всичко не решава нищо. За съжаление, когато се сблъскат с отчаяние, много младежи дори не могат да си представят друга алтернатива или възможността за положителен изход. Затова Мария  се опитала да прикрие проблема си, като си биела хероин. Тя казва: „Придобивах високо самочувствие — но само докато действието на наркотика отслабнеше.“

Справяне с по–леки проблеми

Има разумни начини за справяне с депресията. „Някои хора изпадат в депресия, защото са гладни — казва д–р Нейтан С. Клайн, нюйоркски специалист по депресиите. — Може да не закусват, по някаква причина да пропуснат обяда и към три часа следобед вече да започнат да се чудят защо не се чувствуват добре.“

Това, което ядеш, също може да окаже влияние. Деби, една млада жена, измъчвана от отчаяние, признава: „Не съзнавах, че непълноценната храна влияеше толкова отрицателно на настроението ми. А ядях много такива неща. Сега знам, че когато ям по–малко сладки неща, се чувствувам по–добре.“ Физическите упражнения могат да подобрят настроението ти и да ти донесат полза. В някои случаи може да е наложителен медицински преглед, тъй като депресията може да е симптом на физическо заболяване.

Да спечелиш в борбата със самия себе си

Често депресията е причинена или засилена от отрицателните мисли за себе си. „Когато много хора ти се присмиват — оплаква се 18–годишната Евелин, — започваш да мислиш, че не ставаш за нищо.“

 Помисли обаче: Дали другите трябва да преценяват стойността ти като личност? С подобен присмех бил обсипан християнският апостол Павел. Някои казвали, че той е невзрачен и е неубедителен в говоренето си. Дали това накарало Павел да се чувствува без всякаква стойност? Съвсем не! Павел знаел, че е важно да отговаря на божиите стандарти. Той можел да се хвали с онова, което бил извършил с божията помощ — каквото и да говорят другите. Ако ти също си припомняш факта, че имаш позиция пред Бога, често мрачното ти настроение ще се разсее. — 2 Коринтяни 10:7, 10, 17, 18.

А ако си потиснат поради някоя своя слабост или грях, който си извършил? Бог казал на Израил: „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг.“ (Исаия 1:18) Никога не пренебрегвай милостта и търпението на нашия небесен Баща. (Псалм 103:8–14) Но дали се стремиш усърдно да преодолееш проблема си? Трябва да свършиш своя дял, за да освободиш ума си от чувства за вина. Както се казва в една притча: ‘Който изповяда и оставя престъпленията си, ще намери милост.’ — Притчи 28:13.

Друг начин за преодоляване на меланхолията е да си поставяш реалистични цели. Не е задължително да си най–добрият ученик в класа, за да имаш успех. (Еклисиаст 7:16–18) Приеми факта, че разочарованията са част от живота. И когато се случи такова нещо, вместо да мислиш, че никой не се интересува от това, което става с теб, и никой никога няма и да се заинтересува, си кажи: ‘Ще го преодолея.’ Пък и няма нищо лошо в това човек да си поплаче здравата.

Стойността на постиженията

„Отчаянието не си отива от само себе си — казва Дафне, която успяла да се справи с периоди на разочарование. — Трябва да промениш мисленето си или да се ангажираш физически с нещо. Трябва да започнеш да правиш нещо.“ Ето примера на Линда, която каза следното, докато работеше усилно, за да преодолее мрачното си настроение: „Сега съм се впуснала в шиене. Работя  усърдно върху гардероба си и след време забравям какви са ми проблемите. Наистина е от полза.“ Вършенето на неща, които умееш добре, може да укрепи самочувствието ти, което обикновено е паднало до нулата по време на депресия.

Освен това е от полза да участвуваш в дейности, които ти носят удоволствие. Опитай се да си купиш нещо, което да ти е като лична награда, да играеш на нещо, да приготвиш любимото си ядене, да разгледаш книгите в някоя книжарница, да излезеш с някой на вечеря, да четеш нещо, дори да решиш някоя кръстословица, като тези, които се появяват в „Пробудете се!“.

Деби установила, че планирането на кратки пътувания или поставянето на достижими цели ѝ помогнали да се справи с потиснатото си настроение. Но най–много ѝ помогнало вършенето на неща в полза на другите. „Запознах се с една млада жена, която страдаше от силна депресия, и започнах да ѝ помагам да изучава Библията — разказва Деби. — Тези ежеседмични разговори ми дадоха възможност да ѝ кажа как би могла да преодолее депресията си. Библията ѝ даде истинска надежда. В същото време това помогна и на мен.“ Точно както казал Исус: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ — Деяния 20:35, NW.

Разговаряй с някого за това

„Тревожните грижи в сърцето на човека са това, което ще го накара да се преклони, но добрата дума ще го направи да се радва.“ (Притчи 12:25, NW) Една ‘добра дума’ от разбиращ те човек може да се окаже от голямо значение. Никой човек не може да прочете какво има в сърцето ти, затова си го излей пред някого, на когото имаш доверие и който може да ти помогне. „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда“ — се казва в Притчи 17:17. „Когато премълчаваш проблема, сякаш носиш тежък товар сам — казва 22–годишният  Евън. — Но когато го споделиш с някого, който е в състояние да ти помогне, товарът става много по–лек.“

‘Но аз вече опитах — можеш да кажеш — и това, което получавам, е лекция да гледам живота откъм светлата му страна.’ Тогава къде можеш да намериш някой, който не само ще бъде разбиращ слушател, но и обективен съветник? — Притчи 27:5, 6.

Потърси помощ

Започни с това ‘да дадеш сърцето си’ на родителите си. (Притчи 23:26) Родителите ти те познават най–добре и често могат да ти помогнат, ако им позволиш. Ако преценят, че проблемът е много сериозен, дори могат да уредят да получиш професионална помощ. *

Хората в християнския сбор са друг източник на помощ. „През всичките тези години се прикривах така добре, че никой в действителност не знаеше колко съм потисната — разкрива Мария. — Но реших да споделя проблема си с една по–възрастна жена от сбора. Тя прояви толкова голямо разбиране! Беше преживяла някои от нещата, които аз преживявах. Така бях насърчена да разбера, че и други хора са преживели нещо такова и са се справили успешно с проблема.“

Не, депресията на Мария не престанала моментално. Но постепенно, със задълбочаване на отношенията си с Бога, тя започнала да се справя с чувствата си. Ти също можеш да намериш приятели и „семейство“ сред истинските поклонници на Йехова и те ще са искрено заинтересувани от твоето добруване. — Марко 10:29, 30; Йоан 13:34, 35.

Сила, надхвърляща нормалното

Но най–голямата помощ за разсейването на мрачното настроение е това, което апостол Павел нарича „силата, надхвърляща нормалното“, която идва от Бога.  (2 Коринтяни 4:7, NW) Той може да ти помогне да се пребориш с депресията, ако се облегнеш на него. (Псалм 55:22) Със своя свети дух той дава сила, надхвърляща онова, с което разполагаш обикновено.

Това приятелство с Бога вдъхва истинска увереност. „Когато изпитвам тъга — казва една млада жена на име Джорджия, — се моля много. Знам, че Йехова ще осигури изход, независимо от сериозността на проблема, който изпитвам.“ Дафне се съгласява, добавяйки: „На Йехова можеш да кажеш всичко. Просто си изливаш сърцето и знаеш, че дори и никой човек да не може да те разбере, Йехова наистина те разбира и е загрижен за тебе.“

Така че ако си в депресия, моли се на Бога и търси някой, който е разумен и проявява разбиране, пред когото можеш да разкриеш чувствата си. В християнския сбор ще намериш „старейшините“, които са умели съветници. (Яков 5:14, 15, „Верен“) Те са готови да ти помогнат да запазиш приятелството си с Бога. Понеже Бог те разбира и те кани да прехвърлиш тревогите си на него, ‘защото Той се грижи за тебе’. (1 Петър 5:6, 7) Да, Библията обещава: „Божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ — Филипяни 4:7, NW.

[Бележки под линия]

Въпроси за обсъждане

□ Кои са някои неща, които могат да причинят депресия у младия човек? Дали ти се е случвало да изпитваш подобни чувства?

□ Можеш ли да посочиш симптомите на лека степен на хронична депресия?

□ Знаеш ли как да разпознаеш тежката депресия? Защо тя е толкова сериозно заболяване?

□ Посочи някои начини за справяне с тъгата. Дали някое от тези предложения е било от полза за тебе?

□ Защо е толкова важно да разговаряш за проблема, когато си сериозно потиснат?

[Текст в блока на страница 106]

Тежката депресия е най–често срещаният фактор при самоубийствата в юношеска възраст

[Текст в блока на страница 112]

Личното приятелство с Бога може да ти помогне да се справиш с тежка депресия

 [Блок на страница 107]

Как да разпознаем сериозната депресия?

Всеки може да страда временно от един или повече от изброените по–долу симптоми, без да има сериозен проблем. Но ако няколко от тях се появяват постоянно, или ако някой е толкова силен, че пречи на нормалната ти дейност, може би си (1) болен и трябва да бъдеш прегледан основно от лекар, или (2) страдаш от сериозно психическо разстройство — тежка депресия.

Нищо не ти доставя удоволствие. Не намираш удоволствие в дейности, които преди са ти харесвали. Имаш чувството, че всичко става като на филм, сякаш си в мъгла, и просто се мъкнеш по инерция през живота.

Чувство за пълна безполезност. Имаш чувството, че животът ти изобщо не е важен и е напълно безполезен. Може да изпитваш силно чувство на вина.

Резки смени на настроението. Ако преди си бил общителен, може да станеш затворен, или обратното. Може често да плачеш.

Пълна безнадеждност. Смяташ, че нещата отиват на зле, нищо не можеш да промениш и положението никога няма да се подобри.

Искаш да умреш. Мъката ти е толкова голяма, че често мислиш, че ще е по–добре да умреш.

Не можеш да се съсредоточиш върху нищо. В главата ти постоянно се въртят едни и същи мисли или четеш без да разбираш.

Промяна на хранителните навици, промяна в работата на храносмилателните органи. Загуба на апетит или преяждане. Периодичен запек или разстройство.

Промяна на съня. Лош сън или прекалено много сън. Възможно е често да сънуваш кошмари.

Различни болки. Главоболие, спазми и болки в корема и гърдите. Може да си постоянно уморен безпричинно.

[Снимка на страница 108]

Невъзможността да отговори на очакванията на родителите може да накара един млад човек да изпадне в депресия

[Снимка на страница 109]

Разговорите с другите и изливането на сърцето ти пред някого са най–добрият начин за справяне с проблема

[Снимка на страница 110]

Друг начин за превъзмогване на тъгата е да правиш добри неща за другите