Глава 12

Защо не се харесвам?

„МИСЛЯ, че не ставам за нищо“ — оплаква се Луиза. Дали и ти понякога изпитваш недоволство заради това, което си?

Всъщност всеки човек има нужда от известно самочувствие. То е наречено „съставката, която придава достойнство на човешкото съществуване“. Освен това Библията казва: „Обичай ближния си както себе си.“ (Матей 19:19) А ако ти не харесваш себе си, вероятно няма да харесваш и другите.

‘Нищо не правя както трябва!’

Каква може да е причината да изпитваш такива отрицателни чувства към себе си? Първо, може да те разочароват собствените ти ограничения. Ти растеш, а често подрастващите преминават през период на несръчност, когато изпускането на неща или блъскането в неща е ежедневно неудобство. Освен това ти просто не притежаваш умението на възрастния да се възстановява от разочарования. И тъй като твоите „възприемателни способности“ не са достатъчно развити „чрез употреба“, е възможно не винаги да вземаш най–правилното решение. (Евреи 5:14, NW) Понякога може да ти се струва, че не правиш нищо както трябва!

Ниското самочувствие може да бъде резултат и от това, че не успяваш да отговориш на очакванията на родителите си. „Ако получа шест минус в училище, нашите винаги ме питат защо не е пълно шест и ми казват, че от мен нищо няма да излезе.“ Разбира се, родителите инстинктивно подканят децата си да  постигнат най–доброто, на което са способни. И когато ти не изпълниш разумните им очаквания, можеш да бъдеш сигурен, че приказките за това няма да ти се разминат. Библията съветва: „Сине мой [или дъще моя], слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:8, 9) Вместо да се обезсърчаваш, приеми критиките, без да се обиждаш и се поучи от тях.

А ако родителите ти те сравняват несправедливо с другите? („Защо не си като по–големия си брат Иван? Той беше пълен отличник.“) Колкото и да са обидни в момента, такива сравнения често имат основания. Родителите ти просто искат да дадеш най–доброто, което можеш. А ако смяташ, че изискванията им са прекалено големи, защо не обсъдиш това с тях по спокоен начин?

Изграждане на самочувствие

Как можеш да повдигнеш спадналото си самочувствие? Първо, отправи един честен поглед към своите достойнства и недостатъци. Ще откриеш, че много от твоите т.нар. недостатъци са доста незначителни. А сериозните отрицателни черти, като например, избухливост или егоизъм? Съвестно работи върху тези проблеми и самочувствието ти непременно ще нарасне.

Освен това не затваряй очите си пред факта, че ти вече притежаваш достойнства! Може да мислиш, че умението да готвиш или да смениш спукана гума, не е нещо кой знае какво. Но един гладен човек или един аварирал шофьор ще ти се възхити за тези умения! Помисли също така за  своите добродетели. Дали си прилежен в учението? Дали си търпелив? Състрадателен? Щедър? Любезен? Тези качества далеч надхвърлят малките недостатъци.

Освен това може да ти е от полза обмислянето на следните няколко неща:

Поставяй си реалистични цели: Ако винаги се целиш в звездите, може да понесеш горчиво разочарование. Поставяй си постижими цели. Например, да усвоиш машинопис. Научи се да свириш на някакъв музикален инструмент или да говориш чужд език. Подобри уменията си за четене или увеличи подбора на книгите, които четеш. Самоуважението е полезен страничен резултат от постигането на дадена цел.

Работи добре: Ако не правиш добре това, което вършиш, няма да започнеш да се харесваш. Бог намирал удоволствие в делата си на сътворение и казал, че при завършването си периодите на сътворение били ‘добри’. (Битие 1:3–31) Ти също можеш да намираш удоволствие в онова, което вършиш в къщи или в училище, като го вършиш умело и съвестно. — Виж Притчи 22:29.

Прави неща за другите: Самоуважение не се изгражда, като седиш със скръстени ръце и оставяш другите да те обслужват. Исус казал, че ‘който иска да стане велик, нека бъде служител’ на другите. — Марко 10:43–45, „Верен“.

Например, 17–годишната Ким отделя 60 часа месечно през лятната ваканция, за да помогне на другите да научат библейската истина. Тя казва: „Това ме приближи повече до Йехова. То ми помогна също да развия истинска любов към хората.“ Не е много вероятно тази щастлива млада жена да изпитва липса на самоуважение!

Подбирай приятелите си внимателно: „Взаимоотношенията ми със самата себе си не са добри — казва 17–годишната Барбара. — Когато съм с хора, които ми имат доверие, върша добри дела. А с тези, които се отнасят към мен като към човек второ качество, ставам глупава.“

Хората, които са високомерни или арогантни, наистина могат да те накарат да имаш ниско самочувствие. Затова  си подбери приятели, които са истински заинтересувани от твоето добруване, приятели, които ще те укрепват. — Притчи 13:20.

Направи Бога най–добрия си приятел: „Йехова е моя канара и моя крепост“ — казал псалмистът Давид. (Псалм 18:2, NW) Той не уповавал на своите собствени способности, а на близкото си приятелство с Йехова. Затова, когато по–късно го връхлетяла беда, той могъл да издържи на ожесточени критики, без да изгуби самообладание. (2 Царе 16:7, 10) Ти също можеш ‘да се приближаваш при Бога’ и така ‘да се хвалиш’ не със себе си, а с Йехова. — Яков 2:21–23; 4:8; 1 Коринтяни 1:31.

Поведение, водещо до никъде

Един автор казва: „Понякога подрастващите с неясна представа за самите себе си и с ниско самочувствие се опитват да си изработят една фалшива фасада, с която да се изправят пред света.“ Ролите, които заемат те, са познати: ‘Мъжкото момче’, общителната личност с безразборни сексуални контакти, чудато облеченият пънкар. Но под фасадата тези младежи продължават да се борят с чувството за малоценност. — Притчи 14:13.

Помисли, например, за тези, които затъват в безразборни сексуални връзки, „за да прогонят депресията, да си повдигнат самочувствието [като се чувствуват желани], да постигнат близост и — чрез бременност — да спечелят любовта и безрезервното приемане от страна на  друго човешко същество — бебето“. (Coping With Teenage Depression [„Справяне с депресията при подрастващите“]) Една разочарована млада жена пише: „Опитах се да използувам сексуалната близост за утеха, вместо да се постарая да изградя здрави взаимоотношения със Създателя. Всичко, което постигнах, беше празнота, самота и по–силна депресия.“ Тогава бъди нащрек относно такова водещо до никъде поведение.

Едно предупреждение

Интересно е да се отбележи, че Библията често предупреждава относно това човек да има прекалено високо мнение за себе си! Защо? Явно защото повечето от нас в стремежа си да си повдигнат самочувствието, са склонни да прехвърлят мярката. Мнозина стават егоцентрични и силно преувеличават своите умения и способности. Някои издигат себе си, като принизяват другите.

През първи век в един християнски сбор в Рим се развило силно съперничество между християните от юдейски и от езически (неюдейски) произход. Така че апостол Павел напомнил на тези от езически произход, че само благодарение на божията „милост“ (NW) те са ‘били присадени’ в позиция, носеща божието благоволение. (Римляни 11:17–36) Праведните в собствените си очи християни от юдейски произход също трябвало да признаят своето несъвършенство.  „Защото всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“ — казал Павел. — Римляни 3:23, NW.

Павел не ги лишил от достойнство, но казал: „Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, ... да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли.“ (Римляни 12:3) Следователно, макар че „трябва“ да имаме известно самочувствие, не бива да стигаме до крайности в това отношение.

Както казва д–р Алън Фром: „Човек, който има адекватна представа за себе си, не е тъжен, но не е задължително и да плува в сияйно щастие. ... Той не е песимист, но оптимизмът му не е безконтролен. Той не е лекомислен, нито са му чужди определени страхове ... Съзнава, че както не може да се радва на успех през цялото време, така и не може постоянно да се проваля.“

Затова бъди скромен. „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ (Яков 4:6) Признавай достойнствата си, но не пренебрегвай недостатъците си. Вместо това работи върху тях. Въпреки това понякога ще изпитваш съмнения в собствените си сили. Но никога не бива да се съмняваш в стойността си или в това, че Бог е загрижен за теб. Защото „ако някой люби Бога, той е познат от Него“. — 1 Коринтяни 8:3.

Въпроси за обсъждане

□ Защо някои младежи изпитват отрицателни чувства спрямо самите себе си? Познато ли ти е това състояние?

□ Как можеш да се справиш с изискванията на родителите си?

□ Кои са някои от начините за изграждане на самоуважение?

□ Кои са някои видове поведение, които не водят до никъде относно развиването на самочувствие?

□ Защо трябва да внимаваш да нямаш прекалено високо мнение за себе си?

[Текст в блока на страница 98]

Самочувствието е наречено „съставката, която придава достойнство на човешкото съществуване“

[Снимка на страница 99]

Чувствуваш ли се отчаян, непълноценен? Има изход от това положение

[Снимка на страница 101]

Колкото и да се хвалиш, няма да придобиеш самочувствие

[Снимка на страница 102]

Дали понякога мислиш, че не правиш нищо както трябва?