Глава 36

Как мога да държа под контрол гледането на телевизия?

ЗА МНОЗИНА — млади и стари — гледането на телевизия е сериозна пристрастеност. Изследвания показват, че до осемнадесетата си година средният американец ще е гледал телевизия около 15 000 часа! И това, че става дума за чиста проба пристрастеност, се вижда, когато закоравели телезрители се опитват да прекратят този навик.

„Не мога да устоя на телевизора. Когато е включен, не мога да не го гледам. Не мога да го изключа. ... Когато посегна към копчето, ръката ми отмалява и губи силата си. И си седя пред него по цели часове.“ Дали това е незрял младеж? Не, преподавател по английски в колеж! Но и сред младите също има телеманиаци. Обърни внимание на реакциите на хора, които са участвували в почина „Седмица без телевизия“:

„Изпадам в депресия ... Ще полудея.“ — Дванадесетгодишната Сюзън.

„Не мисля, че ще победя навика. Прекалено много обичам да гледам телевизия.“ — Тринадесетгодишната Линда.

„Напрежението беше непоносимо. Постоянно имах желание за това. Най–трудно беше вечер между осем и десет часа.“ — Единадесетгодишната Луис.

Тогава не е чудно, че повечето от младежите, които участвували в почина, отпразнували края на „Седмица без телевизия“, като се втурнали презглава към телевизора. Но пристрастеността към гледането на телевизия съвсем не е нещо смешно, тя носи със себе си редица потенциални проблеми. Ето само някои от тях:

 Понижаване на успеха в училище: Американският национален институт по психическо здраве съобщи, че прекомерното гледане на телевизия може да доведе до „по–нисък успех в училище, особено при четенето“. В книгата „Измамата на грамотността“ се казва още: „Въздействието на гледането на телевизия върху децата е такова, че създава очакване, че учението ще бъде леко, пасивно и забавно.“ И затова за пристрастения към гледането на телевизия ученето може да се окаже истинска мъка.

Незадоволителни навици за четене: Кога за последен път взе в ръка книга и я изчете открай докрай? Един говорител на Германското сдружение на книгоразпространителите се оплаква: „Станахме нация от хора, които се прибират след работа в къщи и заспиват пред телевизора. Четем все по–малко и по–малко.“ В едно сведение от Австралия се посочва нещо подобно: „За всеки час, отделен за четене, средното дете в Австралия ще е гледало седем часа телевизия.“

Нарушен семеен живот: Една християнка пише: „Поради прекаленото гледане на телевизия ... бях много самотна и се чувствувах изолирана. Сякаш в семейството [ми] всички бяха непознати.“ Дали и ти също прекарваш все по–малко време със семейството си заради гледането на телевизия?

Мързел: Някои хора смятат, че самата пасивност на гледането на телевизия „може да бъде причина [младежът] да очаква, че [неговите] потребности ще бъдат задоволени без усилие от негова страна, и да доведе до пасивен подход към живота“.

Контакт с неблаготворни влияния: Някои кабелни телевизии вкарват порнография в дома. А редовната програма често осигурява постоянни порции от автомобилни катастрофи, експлозии, нападения с нож, стрелби и хватки от карате. Според едно проучване чрез телевизията един младеж в Съединените щати ще е очевидец на убийството на 18 000 души, докато навърши 14 години, като тук не се включват побоищата и вандализмът.

Британският изследовател Уилям Белсън установил, че имало по–голяма вероятност момчетата, които ‘се хранели’  с телевизионни филми, изпълнени с насилие, „да участвуват в сериозно насилие“. Той твърди също, че насилието по телевизията може да подбуди „ругатни и лош език, агресивност в спорта или играта, заплахи за прибягване до насилие срещу друго момче, писане на лозунги по стените [и] чупене на прозорци“. И макар че може би си мислиш, че ти си застрахован от такива влияния, изследването на Белсън установило, че контактът с насилието чрез телевизията не „променил съзнателната нагласа на момчетата спрямо“ насилието. Постоянното ‘хранене’ с насилие явно се отразило на подсъзнателните им задръжки спрямо насилието.

Но още по–голяма загриженост предизвиква въздействието, което пристрастеността към насилието по телевизията може да окаже върху взаимоотношенията ти с Бога, който ‘мрази онзи, който обича насилие’. — Псалм 11:5.

Как мога да контролирам гледането на телевизия?

Това не означава непременно, че на телевизията трябва да се гледа като на нещо зло по своята същност. Авторът Ванс Пакард посочва: „Много от нещата, които показва американската телевизия, могат да бъдат полезни ... Често има ранни вечерни предавания, които са постижения на фотографията, показваща природата в действие — от дейността на прилепите, бобрите, бизоните до дейността на рибите иглокоремници. Обществените телевизионни програми представят забележителни балетни  и оперни постановки, а също и камерна музика. Телевизията отразява много добре важните актуални събития ... Понякога телевизията показва просвещаващи драматични постановки.“

Но въпреки всичко в прекомерни дози и хубавото може да вреди. (Сравни Притчи 25:27.) И ако установиш, че ти липсва самоконтрол да изключиш телевизора, когато предаването е навреждащо, е добре да си припомниш думите на апостол Павел: „Няма да позволя на нищо да ме направи свой роб.“ (1 Коринтяни 6:12, „Превод на днешен  английски“) Тогава как можеш да се освободиш от робството на телевизора и да поставиш под контрол гледането на телевизия?

Авторката Линда Нилсън казва: „Самоконтролът започва с това да се научиш да си поставяш цели.“ Първо, анализирай своите навици в момента. В продължение на седмица записвай какво гледаш и колко време прекарваш всеки ден пред малкия екран. Дали включваш телевизора в мига, в който се прибираш в къщи? Кога го изключваш? Колко предавания „задължително трябва да  гледаш“ всяка седмица? Може би резултатът ще те шокира.

След това анализирай откровено предаванията, които гледаш. „Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва ястието си?“ — пита Библията. (Йов 12:11) Затова използувай добра преценка (заедно със съветите на твоите родители) и провери кои предавания наистина си заслужават гледането. Някои хора определят предварително кои предавания ще гледат и включват телевизора само за тях! Други хора предприемат по–строги мерки, като поставят правила за негледане на телевизия през дните, когато са на училище, или ограничения по един час гледане на ден.

А ако въпреки всичко и изключеният телевизор е твърде голямо изкушение? Едно семейство разрешило този проблем така: „Държим телевизора си в мазето, за да не ни пречи ... В мазето изкушението да щракнеш копчето, щом се прибереш, е далеч по–малко. Трябва да слезеш специално за това долу, за да гледаш нещо.“ Същият резултат може да постигнеш, ако държиш телевизора си в шкаф, или ако просто не го държиш включен в мрежата.

Интересно е да се отбележи, че въпреки всички свои ‘въздържателски’ мъки по време на „Седмица без телевизия“, младежите намерили някои положителни заместители на телевизията. Едно момиче казва: „Разговарях с мама. Тя стана много по–интересна личност за мен, защото  вниманието ми не беше разделено между нея и телевизора.“ Друго момиче си запълнило времето, като се опитало да готви. Едно младо момче на име Джейсън дори установило, че може да е много интересно „да отидеш в парка, вместо да гледаш телевизия“, или да отидеш за риба, да четеш или да отидеш на плаж.

Случаят на Уайънт (виж блока, озаглавен „Аз бях телеманиак“) показва, че друг ключ към контролирането на гледането на телевизия е ‘да имаш много работа в делото на Господаря’. (1 Коринтяни 15:58, NW) Ти също ще установиш, че ако се приближиш повече към Бога, ако изучаваш Библията с помощта на многобройните издания, които са на разположение днес, и си зает в божието дело, това ще ти помогне да превъзмогнеш пристрастеността си към гледането на телевизия. (Яков 4:8) Наистина, ако намалиш гледането на телевизия, ще изпуснеш някои от любимите си предавания. Но защо трябва да използуваш докрай телевизията, като робски следиш всяко предаване? (Виж 1 Коринтяни 7:29, 31.) По–добре е да ‘се вземеш в ръце’, подобно на апостол Павел, който казал: „Наказвам тялото си и го водя като роб.“ (1 Коринтяни 9:27, NW) Не е ли по–добре да правиш това, отколкото да си роб на една кутия?

Въпроси за обсъждане

□ Защо за някои младежи може да се каже, че са пристрастени към гледането на телевизия?

□ Кои са някои от потенциално навреждащите аспекти на въздействието от прекомерното гледане на телевизия?

□ Кои са някои начини за контрол върху гледането на телевизия?

□ Какво можеш да правиш вместо да гледаш телевизия?

[Текст в блока на страница 295]

„Изпадам в депресия . . . Ще полудея.“ — Дванадесетгодишната Сюзън, участничка в почина „Седмица без телевизия“

[Блок на страници 292, 293]

‘Аз бях телеманиак’ — Интервю

Водещият: На колко години беше, когато се пристрасти към гледането на телевизия?

Уайънт: На около десет. Щом се върнех от училище, веднага включвах телевизора. Първо гледах рисуваните филмчета и детските предавания. После идваха новините ... и аз отивах в кухнята и търсех нещо за ядене. После се връщах пред телевизора и гледах, докато ми се доспеше.

Водещият: А кога имаше време за приятелите си?

Уайънт: Телевизорът ми беше приятел.

Водещият: Но кога ти оставаше време за игра или за спорт?

Уайънт: [смее се] Аз не притежавам спортни умения. Тъй като през цялото време гледах телевизия, не успях да ги развия. Баскетбол играя ужасно. А в часа по физическо винаги оставах последен. Сега ми се иска обаче да се бях развил малко повече в това отношение — не за да се хваля с мускулите си, но поне да имам малко повече удоволствие от спорта.

Водещият: А какъв беше успехът ти?

Уайънт: В основното училище успявах някак си. Оставах до късно и в последната минута си пишех домашните. Но в средното училище беше по–трудно, защото бях развил такива лоши навици за учене.

Водещият: Дали гледането на толкова много телевизия ти оказа някакво въздействие?

Уайънт: Да. Понякога, когато съм сред хора, установявам, че просто ги гледам — все едно гледам телевизионно предаване, вместо да участвувам в разговора. Бих искал да мога да общувам по–добре с хората.

Водещият: Е, ти се справи много добре с този разговор. Явно си преодолял пристрастеността си към гледането на телевизия.

Уайънт: Започнах да се боря срещу тази зависимост от телевизора, когато влязох в средното училище. ... Търсех компанията на младежите Свидетели и започнах да напредвам духовно.

Водещият: Но какво общо има това с твоето гледане на телевизия?

Уайънт: Когато разбирането ми на духовните неща нарасна, осъзнах, че много от телевизионните предавания и филми, които гледах, всъщност не са за християни. Освен това изпитах потребност да изучавам Библията повече и да се подготвям за християнските събрания. Това означаваше да намаля рязко гледането на телевизия. Но никак не беше лесно. Просто бях влюбен в съботните сутрешни рисувани филмчета. Но тогава един брат християнин от сбора ме покани да отида да проповядвам с него от врата на врата в събота сутринта. Това прекрати съботния ми навик да гледам телевизия. Така постепенно се научих да контролирам гледането на телевизия.

Водещият: А днес?

Уайънт: Днес все още ми е трудно да свърша нещо, щом телевизорът е включен. Затова го оставям изключен през по–голямата част от времето. Всъщност преди няколко месеца телевизорът ми се повреди и аз още не съм го занесъл на поправка.

[Снимка на страница 291]

Някои хора са сериозно пристрастени към гледането на телевизия

[Снимка на страница 294]

Когато телевизорът е на неудобно място, изкушението да го пуснеш е по–малко