Глава 2

Защо родителите ми не ме разбират?

ВСЕКИ иска другите да го разбират. И ако твоите родители са критично настроени към нещата, които ти харесваш и смяташ за важни, или пък изобщо не се интересуват от тях, може да се чувствуваш много зле.

Шестнадесетгодишният Робърт смята, че баща му не разбира защо той харесва определен вид музика. „Той само вика по мене: ‘Спри тая музика!’ Аз, естествено, я спирам, но заедно с това изключвам и него.“ Много младежи по подобен начин се свиват емоционално в черупката си и заживяват в свой собствен свят, когато им се струва, че не са разбирани от родителите си. В едно обширно изследване сред младежи 26 процента от анкетираните признават: „Опитвам се да съм колкото се може по–рядко в къщи.“

Така че в много домове зее огромна пропаст между младежите и техните родители. Каква е причината за това?

„Силата“ срещу ‘белите коси’

В Притчи 20:29 се казва: „Славата на младите е силата им.“ Но тази сила може да бъде в основата на най–различни конфликти между теб и родителите ти. Този библейски стих продължава: „И украшението на старците са белите им коси.“ Възможно е родителите ти да нямат буквални бели коси, но те са по–възрастни и са склонни да гледат на живота по друг начин. Те съзнават, че не всяка ситуация в живота има щастлив край. Горчиви преживявания може да са отнели от ентусиазма, който те са притежавали като млади. Поради тази мъдрост, придобита чрез опита — образно казано, ‘белите  коси’, — те просто може да не споделят твоя ентусиазъм във връзка с някои въпроси.

Младият Джим казва: „Родителите ми (израснали в периода на световната икономическа криза) смятат, че парите трябва да се спестяват, за да се купуват най–необходимите неща. Но аз живея и днес, нали? ... Искам да пътувам навсякъде.“ Да, между младежката ‘сила’ и родителските ‘бели коси’ може да се простира широка пропаст. Така много семейства са в мъчителен конфликт по въпросите относно облеклото и външния вид, поведението с другия пол, употребата на алкохол и наркотици, навременното вечерно прибиране, другарите и задълженията в домакинството. Върху пропастта между поколенията може да бъде прехвърлен мост. Но преди да можеш да очакваш родителите ти да те разберат, трябва да се опиташ ти да ги разбереш.

Родителите също са хора

„Когато бях по–малък, за мен беше естествено да мисля, че мама е ‘съвършена’ и не страда от нито една от слабостите, които аз имах, нито изпитва чувствата, които аз изпитвах“ — казва Джон. Но родителите му се развели и майка му трябвало да се грижи сама за седем деца. Сестрата на Джон, Ейприл, казва: „Спомням си, че я виждах да плаче от невъзможността да успее да се справи с всичко. Тогава разбрах, че ние грешим във възгледа си. Тя не може да прави всичко винаги в правилния момент и по правилния начин. Видяхме, че тя има чувства и че е същият човек като нас.“

 Съзнаването, че родителите ти са просто хора със същите чувства като твоите, е една голяма крачка към това да можеш да ги разбереш. Възможно е например те да се съмняват в своите способности да те възпитават правилно. Или притеснени от всички опасности в морално отношение и всички изкушения, пред които си изправен, да са склонни понякога да реагират крайно на някои неща. Възможно е също да се борят с физически, финансови или емоционални трудности. Един баща, например, може да мрази работата си, но никога да не се оплаква от това. И когато детето му каже: ‘Не мога да понасям това училище!’, вместо да откликне с разбиране, той да се сопне: ‘Какво ти става? Аз да имах твоите проблеми!’

Проявявай „личен интерес“

Но как можеш да разбереш какви чувства вълнуват родителите ти? Като ‘проявяваш личен интерес не само към своите работи, но и към работите на другите’. (Филипяни 2:4, NW) Опитай се да говориш с майка си относно това каква е била тя във възрастта на съзряването. Какви чувства е изпитвала, какви цели е имала? „Много е вероятно — се казва в списание ’Teen [„’Тийн“], — като разбере, че ти се интересуваш от нея и си наясно с причините за някои от нейните чувства, тя да се опита да бъде по–наясно с твоите чувства.“ Несъмнено същото ще важи и за твоя баща.

Ако възникне конфликт, не бързай да обвиняваш родителите си, че не откликват с разбиране. Запитай се: ‘Дали той (или тя) не се чувствуваше зле или притеснен от нещо? Дали той (или тя) не беше наранен от необмислена дума или постъпка от моя страна? Дали те просто разбраха погрешно това, което имах предвид?’ (Притчи 12:18) Проявяването на подобно ‘влизане в положението’ е добро  начало за премахването на пропастта между поколенията. Сега вече можеш да започнеш да работиш върху това родителите ти да разберат теб! Много младежи обаче превръщат това в нещо изключително трудно. Как?

Водене на двойнствен живот

Седемнадесетгодишната Вики живеела точно така, като тайно ходела с едно момче против волята на родителите си. Тя била сигурна, че родителите ѝ просто няма да разберат чувствата, които тя изпитвала към приятеля си. Естествено, пропастта между нея и родителите ѝ се разширила. „Просто взаимно си тровехме живота — казва Вики. — Мразех да се прибирам в къщи.“ Тя решила да се ожени, само и само да се махне от къщи!

Подобно на това много младежи водят двойнствен живот — правят тайно неща, които са забранени от родителите им — и след това се оплакват от факта, че родителите им ‘не ги разбират’! За щастие, на Вики помогнала една по–възрастна християнка, която ѝ казала: „Вики, помисли за родителите си ... Те са те отгледали. Ако не можеш да се справиш с тези взаимоотношения, как ще можеш да се справиш с някой на твоята възраст, който не е вложил 17 години любов в теб?“

Вики обмислила честно поведението си. Скоро разбрала, че родителите ѝ са прави, а нейното сърце греши. Тя прекратила връзките си с приятеля си и започнала да работи за премахването на пропастта между себе си и родителите си. Нима, ако и ти по подобен начин си скривал важна част от живота си от своите родители, не е време да бъдеш честен с тях? — Виж приложението „Как мога да кажа на родителите си?“.

Отделяй време за разговори

‘Това беше най–хубавото време, прекарано с татко!’ — казва Джон за един излет, който предприели заедно с баща му. „През целия си живот не съм бил шест часа насаме с него. Шест часа ходене нагоре, шест часа обратно. Без радио в колата. Наистина разговаряхме. Сякаш всеки откри другия. Татко е много повече от онова,  което мислех за него. Станахме приятели.“ Защо не се опиташ и ти да разговаряш истински с майка си и с баща си, и то редовно?

Добре е също така да се сприятеляваш и с други възрастни. Вики си спомня: „Нямах абсолютно никакви отношения с възрастните. Но си поставих за цел да следвам родителите си по петите навсякъде, където те общуваха с други възрастни. След време си създадох приятелства с хора на възрастта на родителите ми и това ми помогна да развия по–уравновесени възгледи. Стана по–лесно да разговарям с родителите си. Атмосферата в къщи се подобри изключително много.“

Общуването с онези, които са придобили мъдрост с течение на годините, ще те предпази от това да възприемеш един тесен, ограничен възглед за живота, което може да се случи, ако дружиш само с младите си връстници. — Притчи 13:20.

Говори за чувствата си

„Говоря направо от сърцето си и изричам искрено познанието, идващо от устните ми“ — казал младият Елиу. (Йов 33:3, The Holy Bible in the Language of Today [„Светата Библия на днешен език“] от Уилям Бек) Дали и ти така разговаряш с родителите си, когато обсъждате неща, свързани с облеклото, прибирането вечер или музиката?

Младият Грегъри смятал, че майка му е абсолютно крайна в изискванията си. Той се справял с разгорещения конфликт помежду им, като се прибирал колкото се може по–рядко в къщи. Но накрая решил да се вслуша в съвета на някои от християнските старейшини в сбора. Той казва: „Започнах да споделям с мама какво изпитвам. Казвах ѝ защо искам да правя определени неща и вече не предполагах, че тя автоматично знае това. Често си изливах чувствата пред нея и обяснявах, че не се опитвам да правя нищо лошо, и колко зле се чувствувам от това, че тя се отнася с мен като с малко дете. Тогава тя започна да разбира и полека нещата се подобриха значително.“

 Подобно на това и ти може да установиш, че ‘говоренето направо от сърцето’ може да помогне да се разрешат много недоразумения.

Справяне с несъгласия

Това обаче не означава, че родителите ти веднага ще започнат да гледат на нещата с твоите очи. Затова трябва да държиш чувствата си под контрол. „Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.“ (Притчи 29:11, „Синодално издание“, 1998 г.) Спокойно обсъди достойнствата на своето становище. Придържай се към въпроса, вместо да твърдиш, че ‘всички правят така’!

Понякога родителите ти ще кажат ‘не’. Това не означава, че те не те разбират. Те просто може да искат да предотвратят една катастрофа. „Мама е строга с мен — признава едно 16–годишно момиче. — Не ми харесва, че тя ми забранява да правя нещо или че [трябва] да се върна в къщи до определен час. Но дълбоко в себе си тя е истински загрижена ... и внимава за мен.“

Сигурността и сърдечността, които взаимното разбиране донася в едно семейство, не могат да се опишат с думи. Те правят дома спокоен пристан във време на тревоги. Но са необходими истински усилия от страна на всички в семейството.

Въпроси за обсъждане

□ Защо младежите и родителите им често са в конфликт?

□ Как ако разбираш по–добре родителите си, това може да повлияе на твоя възглед за тях?

□ Как можеш да разбереш по–добре родителите си?

□ Защо воденето на двойнствен живот разширява пропастта между теб и родителите ти?

□ Защо е най–добре да кажеш на родителите си, когато имаш сериозни проблеми? Как можеш да направиш това?

□ Как ти можеш да помогнеш на родителите си да те разберат по–добре?

[Текст в блока на страница 22]

‘Като разбере, че ти се интересуваш от нея и си наясно с причините за някои от нейните чувства, майка ти ще се опита да бъде по–наясно с твоите чувства.’ — Списание „’Тийн“.

 [Блок/Снимка на страници 20, 21]

Как мога да кажа на родителите си?

Никак не е приятно да признаеш пред родителите си нещо лошо, което си направил. Младият Винс казва: „Винаги усещах голямото доверие, което моите родители ми гласуваха, и ми беше трудно да се обърна към тях, защото не исках да ги нараня.“

Младежите, които крият провинението си, често страдат от угризения на съвестта. (Римляни 2:15) Техните грешки могат да се превърнат в „товар“, който е прекалено тежък за носене. (Псалм 38:4) Почти неизбежно те са принудени да мамят родителите си, като лъжат и по този начин продължават да вършат зло. Така взаимоотношенията им с Бога се нарушават.

Библията казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“ (Притчи 28:13) Както казва 19–годишната Бети: „Йехова и без това вижда всичко.“

Ако става дума за сериозен грях, търси прошка от Йехова, като изповядаш простъпката си в молитва. (Псалм 62:8) След това кажи на родителите си. (Притчи 23:26) Те имат житейски опит и често могат да ти помогнат да изоставиш грешките си и да не ги повтаряш повече. „Наистина помага, когато говориш за това — казва 18–годишният Крис. — Най–после изпитваш облекчение да не мислиш повече за това.“ Проблемът е как да кажеш на родителите си.

Библията говори за „дума, казана в подходящото за нея време“. (Притчи 25:11, NW; сравни Еклисиаст 3:1, 7.) Кога може да е това време? Крис продължава: „Чакам до вечеря и тогава казвам на татко, че трябва да поговорим.“ Синът на една самотна майка опитал по друго време: „Обикновено говоря с мама преди лягане, тогава тя е по–спокойна. Когато се връща от работа, е много изнервена.“

Може би можеш да започнеш с нещо такова: „Мамо, татко, нещо ме безпокои.“ А ако родителите ти са прекалено заети, за да те изслушат? Можеш да кажеш: „Знам, че нямате време, но нещо наистина ме безпокои. Може ли да поговорим?“ После може да попиташ: „Дали ви се е случвало  да направите нещо, за което сте се срамували да говорите?“

Сега идва най–трудното — да кажеш на родителите си за самото провинение. Бъди смирен и ‘говори истината’, без да намаляваш сериозността на грешката си, или да се опитваш да скриеш част от неприятните подробности. (Ефесяни 4:25; сравни Лука 15:21.) Използувай думи, които родителите ти ще разберат, а не изрази, които имат специално значение само за младите хора.

Естествено, отначало родителите ти могат да изпитат болка и разочарование. Затова не се изненадвай, ако те залеят с вълна от изпълнени с емоции думи! Ако беше се вслушал в по–ранните им предупреждения, вероятно нямаше да се стигне до тук. Затова запази спокойствие. (Притчи 17:27) Слушай родителите си и отговаряй на техните въпроси, независимо от начина, по който те ги задават.

Несъмнено твоето искрено желание да поправиш нещата ще им направи силно впечатление. (Сравни 2 Коринтяни 7:11.) Но бъди готов да приемеш и заслужено наказание. „Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:11) Помни също, че това няма да е последният път, когато ще имаш нужда от помощта и зрелия съвет на родителите си. Създай си навика да им се доверяваш за малките проблеми, така че когато се появят големи проблеми, няма да се страхуваш да им кажеш какво те безпокои.

[Снимка]

Подбери време, когато родителите ти ще са в по–добро разположение на духа