Глава 6

Защо се разбирам толкова трудно с брат си или със сестра си?

СЪПЕРНИЧЕСТВОТО между децата в едно семейство идва чак от древността, от Каин и Авел. Причината не е в това, че мразиш брат си или сестра си. Един младеж казва: „Мисля, че дълбоко в сърцето си — там, където в момента не мога да надникна, — обичам брат си. Май че има нещо такова.“

Защо толкова често под повърхността на отношенията между братята и сестрите се крие неприязън? Авторката Хариет Уебстър цитира думите на консултантката по семейните въпроси Клаудия Швайцер: „Всяко семейство разполага с определено количество блага — емоционални и материални.“ Уебстър добавя: „Когато децата се борят помежду си, обикновено надпреварата е за тези блага, в които се включва всичко — от родителската любов до парите и дрехите.“ Например, Камила и петимата ѝ братя и сестри живеят в три стаи. „Понякога искам да съм сама — казва Камила, — и бих искала да ги махна от там, но те са винаги наоколо.“

Битките може да се водят относно общите привилегии или домакински задължения. На по–големите братя или сестри може да им е омръзнало да вършат основната част от работата в домакинството. По–малките пък може да се сърдят, че някой от по–големите ги командува постоянно, или пък да ревнуват, когато някой от по–големите получи някоя жадувана привилегия. ‘Сестра ми ходи на шофьорски курс, а аз не — оплаква се едно младо момиче от Англия. — Това ме дразни и се опитвам да ѝ преча с каквото мога.’

 Понякога децата в едно семейство не се разбират просто поради различия на характерите. Седемнадесетгодишната Диана казва за своите братя и сестри: „Ако се виждате всеки ден, ама наистина всеки ден ... И ако виждаш този човек всеки ден да прави нещо, което те дразни, това наистина може да ти опъне нервите.“ Младият Андре казва: „Когато си в къщи ..., си такъв, какъвто си в действителност.“ За съжаление ‘да си такъв, какъвто си в действителност’, често означава да забравиш за учтивостта, любезността и тактичността.

Родителските предпочитания (‘Мама те обича повече!’) са друга често срещана „ябълка на раздора“ между децата в семейството. Ли Солк, професор по психология, признава: „Няма как родителите да обичат всички свои деца по съвсем еднакъв начин, защото те са различни човешки същества и неизбежно предизвикват различни реакции у нас [родителите].“ Това било така и в библейски времена. Патриархът Яков (Израил) обичал „Йосифа повече от всичките си чада“. (Битие 37:3) Заради това братята на Йосиф изпитвали мъчителна ревност към него.

Да изгасиш огъня

„Дето няма дърва, огънят изгасва.“ Това се казва в Притчи 26:20. Разпространяването на горските пожари често бива прекратявано чрез изсичането на просеки — ивици земя, на които са изсечени всички дървета. Ако започне пожар, обикновено той стига до изсеченото и изгасва. Подобно на това има начини да се избегнат или поне да се ограничат несъгласията. Един такъв начин е общуването и намирането на компромис, преди да се е разгорял спор.

 Например, дали проблемът се състои в липса на възможност за уединяване? Ако това е така, опитайте във време, когато този въпрос още не се е превърнал в проблем, да седнете заедно и да направите една реална програма. (‘Аз ще използувам стаята в тези дни и часове, а ти в тези.’) После нека ‘думата ти „да“ означава „да“, и твоето „не“— „не“’, като спазваш споразумението. (Матей 5:37, NW) Ако се появи нещо, което изисква промяна в програмата, предварително кажи за това на другия, вместо просто да му наложиш промяната без предупреждение.

Дали водите битка за собственост върху нещата? Едно момиче се оплаква: „Доведената ми сестра винаги използува нещата ми без да ме пита. Тя дори взе моя грим и след това най–нахално ми заяви, че не съм си купила това, което трябва!“ Можеш да призовеш родителите си в ролята на арбитър. Но е по–добре да седнеш с брат си или сестра си, когато никой не е ядосан. Вместо да се карате за някакви ‘права’, прояви готовност да покажеш ‘щедрост’. (1 Тимотей 6:18) Опитайте се да определите правила относно вземането на чужди неща, например, да се пита винаги преди това. Ако е необходимо, уговорете някои отстъпки. Така ще видиш как „огънят изгасва“, още преди да се е разгорял!

А ако характерът на брат ти или сестра ти просто те дразни? Всъщност не е възможно да го промениш. Затова се научете да ‘си претърпявате един на друг с любов’. (Ефесяни 4:2) Вместо да преувеличаваш грешките и недостатъците на своя брат или сестра, прояви християнска любов, която „покрива множество грехове“. (1 Петър 4:8) Вместо да си дразнещ или груб, отхвърли „гняв, ярост, злоба, хулене“ и нека ‘това, което говориш, да бъде винаги с благодат’. — Колосяни 3:8; 4:6.

 ‘Не е честно!’

„Сестра ми винаги получава каквото иска — оплаква се едно момче. — А за мен изобщо не става дума.“ Познато ли ти е това? Но обърни внимание на двата абсолютизиращи израза ‘винаги’ и ‘изобщо’. Дали положението наистина е толкова страшно? Вероятно не е. А дори и да е, нима е реалистично да очакваме абсолютно еднакво отношение към двама души, които са толкова различни? Разбира се, че не е реалистично! Твоите родители може би просто откликват на вашите индивидуални нужди и характери.

А не е ли несправедливо родителите да предпочитат някое свое дете? Не непременно. Припомни си как Йосиф бил любимец на Яков. Каква била причината? Йосиф бил син на любимата съпруга на Яков Рахил, която била умряла. Не е ли съвсем разбираемо защо Яков изпитвал близка привързаност към този свой син? Но любовта на Яков към Йосиф не пренебрегвала останалите му синове, тъй като той проявявал истинска загриженост за тяхното благополучие. (Битие 37:13, 14) Следователно ревността им към Йосиф била неоснователна!

Може би и твоите родители изпитват голяма привързаност към твоя брат или сестра, поради общи интереси, сходство в характерите или други фактори. Това обаче не означава, че те не обичат и теб. Ако изпитваш  неприязън или ревност, разбери, че просто несъвършеното ти сърце те е подвело. Работи за превъзмогването на тези чувства. Защо да се тревожиш от това, че брат ти или сестра ти получава повече внимание, ако твоите потребности също са удовлетворени?

Братята и сестрите са благословия

Понякога това може да ти се струва невероятно, особено когато те дразнят. Но младата Диана ни напомня: „Да имаш братя и сестри е весело.“ Тя има седем. „Има с кого да разговаряш и с кого да споделяш интересите си.“

Ан–Мари и брат ѝ Андре добавят: „Макар че можеш да излизаш с приятелите си, братята ти и сестрите ти са винаги  на разположение. Например, когато искаш да играеш на нещо или да спортуваш, или да отидеш в парка.“ Дона вижда още една практическа полза: „Има с кой да си делиш домакинските задължения.“ Други са описвали своя брат или сестра като „личен съветник и слушател“, някой, който ‘те разбира’.

Някои от проблемите, които ще изпиташ в отношенията си с другите хора по–нататък в живота си, ще са същите, които сега имаш с брат си или сестра си. Ревност, спор за собственост, нееднакво отношение, липса на възможност за уединение, егоизъм, междуличностни конфликти — тези проблеми са част от живота. Като се учиш да се разбираш с братята и сестрите си, получаваш добро обучение в областта на човешките взаимоотношения.

Седемнадесетгодишният Андре повтаря думите на Библията от 1 Йоан 4:20, като казва: „Ако не можеш да се разбираш с хората, които можеш да видиш, как ще се разбираш с Йехова, когото не можеш да видиш?“ Отвреме–навреме ще възникват спорове между теб и братята и сестрите ти. Но ти можеш да се научиш да споделяш нещата си с тях, да общуваш с тях и да правиш компромиси. Какъв ще е резултатът от това? Може би все пак ще решиш, че да имаш брат или сестра съвсем не е лошо.

Въпроси за обсъждане

□ Защо братята и сестрите често се карат?

□ Как можеш да избегнеш споровете относно възможностите за уединение и за собствеността върху нещата?

□ Защо родителите понякога предпочитат едно от своите деца? Мислиш ли, че това непременно е несправедливо?

□ Дали ако в семейството има само едно дете, то е в неизгодна позиция?

□ Кои са някои от аспектите на ползата от това да имаш братя и сестри?

[Текст в блока на страница 52]

„Няма как родителите да обичат всички свои деца по съвсем еднакъв начин, защото те са различни човешки същества.“ — Ли Солк, професор по психология

[Блок на страница 54]

‘Аз нямам братя и сестри’

Ако това е така при теб, не е задължително да е в твоя вреда. Защото докато другите младежи могат да имат проблеми да се разбират с братята и сестрите си, ти можеш сам да избираш своите приятели (с одобрението на родителите си, разбира се). Можеш дори да имаш повече време за учене, за размисъл или за развиването на различни умения или дарби. — Виж 14 глава относно самотата.

Младият Томас посочва друго предимство: „Като единствено дете получавах неразделеното внимание на родителите ми.“ Наистина, прекомерното родителско внимание може да направи едно дете егоцентрично. Но ако родителите са уравновесени в оказването на внимание, това може да ти помогне да съзрееш по–бързо и да се чувствуваш добре сред възрастните.

Тъй като нямаш братя и сестри, с които да делиш нещата, съществува опасност да станеш егоистична личност. Исус съветва: „Давайте.“ (Лука 6:38) Опитай се да споделяш неща с приятелите си и с близките си. Развий усет към потребностите на другите, като предлагаш помощта си там, където е възможно. Хората ще откликнат на такава щедрост. И може да установиш, че макар и да нямаш братя и сестри, съвсем не си самотник.

[Снимка на страница 53]

„Често ми е мъчно, че нямам сестра, но това си има своите положителни страни“